Хенри Милър твърди: Именно от Кнут Хамсун аз заимствах много

Хенри Милър твърди: " Именно от Кнут Хамсун аз заимствах доста от любовта си към живота, към природата, към индивида. И това, което съм постигнал, или най-малко се надявам, че е по този начин, се състои в това, да задълбавам тази обич у хората, които ме четат ".

Кнут Хамсун е един от най-значимите норвежки писатели, притежател на Нобелова премия за литература през 1920 година за романа си " Благодатта на земята ".

Израснал в беднотия, заставен овреме да изкарва прехраната си, той от най-ранна младост се насочва към писателското занятие с убеждението, че е съдбоносен за него. Докато написа работи като амбулантен търговец, общ служащ, служител на реда, а по-късно като преподавател. През 1882 година емигрира в Съединени американски щати, само че за него американската фантазия не съумява да се реализира. Получава белодробен кръвоизлив и тежко болен, след три години той е заставен да се върне в Норвегия. След година още веднъж отива в Америка, работи на разнообразни места, в това число като кондуктор в трамваите на Сан Франциско, само че още веднъж се връща отчаян в родината си.

Романът " Глад "  прави Хамсун фамозен в скандинавския север от раз. Последващите му романи затвърждават славата му на виртуозен музикант на езика, който вещо умее да отразява самотата на актуалните хора и тяхната студенина един от различен, и от самите себе си. Става прославен е с умеенето си да оглежда в детайли и да разголва безмилостно човешката душа. Непрекъснато опълчва дисхармонията в обществото на солидната величавост на природата и на тайнствената мощ на любовта, даже когато е несподелена и пагубна.

Кнут Хамсун редовно пропагандира немската просвета, като я опълчва на англосаксонската. По време на Втората международна война застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с държавното управление на Видкун Куислинг. След войната е съден, само че не влиза в пандиза заради преклонната си възраст.

(1859 ~ 1952)

Не почитам търговците и проповедниците. Единственият им гений е да споделят точните думи в точното време.

Какво би ни спечелило, в края на краищата, даже от чисто практична позиция, в случай че изгубим живота на всяка лирика, всички фантазии, всички красиви секрети, всички неистини? Каква е истината, можеш ли да ми кажеш това?

Бог е пропуснат, неговото място зае $, а машините не могат да успокоят разтревожената душа.

Виждам звездите пред очите ми, а мислите ми биват сграбчени от урагана на светлината.

Любовта е тъкмо толкоз жестока и рискова, колкото убийството.

Любовта се трансформира в начало на света и в негов държател. Но всичките й способи са изпълнени с цветя и кръв.

Трябва да мечтаеш през лятото, след което да спреш. Някои хора обаче мечтаят цялостен живот и не могат да се трансформират.

На напреднала възраст сме като купчина писма, които някой е изпратил. Вече не сме в предишното, а сме пристигнали.

Днешните благосъстояния и почести са ме затрупали, само че един подарък ми липсва, най-важният от всички и единственият, който в действителност има значение – дара на младостта.

Няма нищо като това да бъдеш оставен самичък още веднъж, разхождайки се в гората в мир със себе си. Да си вариш кафе, да си тъпчеш лула и да си мислиш… Защото аз желая да бродя, да мисля и да направя желязото нажежено до алено.

Аз произхождам от земята и от гората с всичките си корени. В градовете аз пребивавам единствено неестествен живот с кафенетата и духовните благосъстояния и с всевъзможни химери. Но аз съм наследник на земята.

Прави сте; не ме бива в придвижването из обществото. Бъдете милостиви. Не ме разбирате. Аз пребивавам в гората по желание - това е моето благополучие. Тук, където съм самичък, не мога да навредя на никого с това, което съм. Но когато отида сред другите, би трябвало да употребявам цялата си воля, с цел да бъда това, което би трябвало.

Чувствам се прелестно празен, непокътнат от каквото и да било към мен и благополучен да съм незабележим за всички.

(Knut Hamsun, 1947, © Heiberg Sverre, Oslo Museum)

Какво знае светът? Нищо! Просто свиквате с нещо, приемате го и го признавате, тъй като вашият преподавател е признал това пред вас. Всичко е единствено съмнение - в действителност, даже времето, пространството, придвижването, материята, са догатки. Светът не знае нищо, просто приема нещата...

Вместо да се удивлявам на посредствените огромни хора, пред които минувачите се бутат в благоговение, аз уважавам младите, непознати гении, които умират в тийнейджърските си години, душите им се разрушават - деликатни, фосфоресциращи отражения, които човек би трябвало да види, с цел да повярва, че в действителност са съществували.

Младите сърца имат своя несравнима дълбочина.

Когато положително се случи на човек, той го назовава божество, а когато му се случи неприятно – орис.

Правото да се живее е толкоз великодушен, толкоз недостоен подарък, че той с рента изплаща всичката тъга в живота, до една.

Животът е прелестен, само че животът е недопечен.

Нищо по-лошо не може да се случи на младия мъж или жена от това да бъдат прибързано натоварени с здравомислие и отричане.

Истината не е нито справедлива, нито уравновесена позиция. Тя е индивидуалност на себеотрицанието.

Нещата се подредиха. Те постоянно се подреждат. Но не постоянно се подреждат както би трябвало.

Това, което има значение, е не в какво вярваш, а искреността и убеждението, с които вярваш.

Източникът на наслада и тъга е в нас самите.

Не мога да измисля рима даже на чадър, да не приказваме за живот, гибел и безконечен мир.

Не забравяй, някои дават малко, само че това значи доста за тях, а други дават всичко, само че не им коства нищо. Кой дава най-вече тогава?

Вечността е просто време, което няма още форма, още напълно няма никаква форма.

Бог - това е първоизточник на всичко, а хората не са повече от прахуляк или песъчинки във вселената.

Впрочем все едно е, дали моите биографически данни са точни или не. Получавам питане от всички страни за тези напълно беззначни неща, които би трябвало да бъдат поместени в съчинения, добавки, книги и публикации. Всякога давам отговор с отменяне на настояванията или въобще не давам отговор. Моите работи нямат нищо общо с публичността, частният ми живот ми се коства, в противен случай, че съставлява прекомерно нищожен интерес за людете.

В течение на годините съм получил шест или осем книги за мен, само че не съм чел нито един път и тези, които мога да разбирам по езика им. Времето е изкоренило в мене всевъзможен интерес към самия мене, аз не се интересувам към този момент от себе си, останал ми е единствено един популярен вътрешен позор, когато ме хвалят, не мога да устоя да го чета, затварям очите си. Това вероятно ще да е нервност. Да бъде каквото ще.

В мълчанието има нещо царствено.

Снимки: Store norske leksikon, Wikipedia