Хенри Кисинджър, дипломатическа сила, чиито роли като съветник по националната

Хенри Кисинджър, дипломатическа мощ, чиито функции като консултант по националната сигурност и държавен секретар при двама президенти оставиха незаличима диря във външната политика на Съединени американски щати и му донесоха противоречивата Нобелова премия за мир, умря в сряда на 100 години.

Кисинджър е умрял в дома си в Кънектикът, съгласно изказване на неговата геополитическа консултантска компания Kissinger Associates Inc. Не се загатват събитията.

В него се споделя, че той ще бъде заровен на частна фамилна работа, която ще бъде последвана на по-късна дата от обществена възпоменателна работа в Ню Йорк.

Кисинджър беше деен в края на живота си, посещавайки срещи в Белия дом, публикувайки книга за стиловете на водачество и свидетелствайки пред сенатска комисия за нуклеарната опасност от Северна Корея. През юли 2023 година той направи изненадващо посещаване в Пекин, с цел да се срещне с китайския президент Си Дзинпин.

През 70-те години на предишния век, в разгара на Студената война, той има пръст в доста от епохално изменящите се световни събития на десетилетието, до момента в който е бил консултант по националната сигурност и държавен секретар при президента републиканец Ричард Никсън.

Усилията на родения в Германия еврейски емигрант доведоха до дипломатическо отваряне на Съединени американски щати с Китай, забележителни американско-съветски договаряния за надзор на оръжията, разширени връзки сред Израел и арабските му съседи и Парижкото спокойно съглашение със Северен Виетнам.

Управлението на Кисинджър като основен проектант на външната политика на Съединени американски щати отслабва с оставката на Никсън през 1974 година на фона на абсурда Уотъргейт. Въпреки това той продължава да бъде дипломатическа мощ като държавен секретар при наследника на Никсън, президента Джералд Форд, и да предлага безапелационни отзиви през останалата част от живота си.

Докато мнозина приветстваха Кисинджър за неговия блестящ и богат опит, други го жигосаха като военнопрестъпник поради поддръжката му за антикомунистическите диктатури, изключително в Латинска Америка. В последните му години пътуванията му бяха лимитирани от напъните на други народи да го арестуват или разпитват за предходната външна политика на Съединени американски щати.

Неговата премия за мир от 1973 година беше присъдена за преустановяване на американското присъединяване във войната във Виетнам, само че беше една от най-противоречивите до момента. Двама членове на Нобеловия комитет подадоха оставка поради избора, защото породиха въпроси по отношение на тайната американска бомбардировка на Камбоджа. Дипломатът от Северен Виетнам Le Duc Tho беше определен да получи премията, само че я отхвърли.

Форд назова Кисинджър " супер държавен секретар ", само че също по този начин означи неговата непримиримост и самонадеяност, които критиците по-скоро биха нарекли параноя и нарцисизъм. Дори Форд сподели: " Хенри в съзнанието си в никакъв случай не е правил неточност. "

„ Той имаше най-тънката кожа от всяка обществена фигура, която в миналото съм познавал “, сподели Форд в изявление малко преди гибелта си през 2006 година

Многословен по отношение на политиката, Кисинджър беше запазен по персонални въпроси, макар че един път сподели на публицист, че се вижда като герой-каубой, който язди самичък.

Хайнц Алфред Кисинджер е роден във Фюрт, Германия, на 27 май 1923 година и се реалокира в Съединените щати със фамилията си през 1938 година преди нацистката акция за заличаване на европейското еврейство.

Англицизирайки името си на Хенри, Кисинджър става жител на Съединени американски щати през 1943 година, служи в армията в Европа през Втората международна война и посещава Харвардския университет със стипендия, като получава магистърска степен през 1952 година и докторска степен през 1954 година Той е бил в Харвард факултет за идващите 17 години.

През по-голямата част от това време Кисинджър работи като съветник на държавни организации, в това число през 1967 година, когато работи като медиатор за Държавния департамент във Виетнам. Той употребява връзките си с администрацията на президента Линдън Джонсън, с цел да съобщи информация за мирните договаряния на лагера на Никсън.

Когато обещанието на Никсън да постави завършек на войната във Виетнам му оказа помощ да завоюва президентските избори през 1968 година, той докара Кисинджър в Белия дом като консултант по националната сигурност.

Но процесът на „ виетнамизация “ – прекачване на тежестта на войната от 500 000-те американски бойци към южно-виетнамците – беше дълъг и кървясъл, преустановяван от масирани американски бомбардировки на Северен Виетнам, минирането на пристанищата на Севера и бомбардировките на Камбоджа.

Кисинджър разгласи през 1972 година, че " мирът е близо " във Виетнам, само че Парижките мирни съглашения, реализирани през януари 1973 година, бяха малко повече от въведения към окончателното комунистическо завладяване на Юга две години по-късно.

През 1973 година, в допълнение към ролята си на консултант по националната сигурност, Кисинджър е назначен за държавен секретар - което му дава неоспорим престиж във външните работи.

Изострящият се арабско-израелски спор изстреля Кисинджър на първата му по този начин наречена задача „ совалка “, тип извънредно персонална дипломация с високо напрежение, с която той стана прочут.

Тя оказа помощ на Кисинджър да изкове продължително съглашение за отцепване сред Израел и Сирия в окупираните от Израел Голански възвишения.

В опит да понижи руското въздействие, Кисинджър се свърза с неговия основен комунистически противник, Китай, и реализира две пътувания там, в това число скрито, с цел да се срещне с премиера Джоу Енлай. Резултатът беше историческата среща на върха на Никсън в Пекин с ръководителя Мао Цзедун и възможното формализиране на връзките сред двете страни.

Бившият дипломат на Съединени американски щати в Китай Уинстън Лорд, който е бил специфичен помощник на Кисинджър, поздрави някогашния си началник като „ неуморен бранител на мира “, като сподели на Ройтерс: „ Америка загуби голям първенец за националните ползи “.

Скандалът Уотъргейт, който принуди Никсън да подаде оставка, едвам засегна Кисинджър, който не беше обвързван с прикриването и продължи да бъде държавен секретар, когато Форд встъпи в служба през лятото на 1974 година Но Форд го размени като консултант по националната сигурност в опит да чуйте повече гласове за външната политика.

По-късно същата година Кисинджър отива с Форд във Владивосток в Съветския съюз, където президентът се среща със руския водач Леонид Брежнев и се съгласява с съществена рамка за пакт за стратегически оръжия. Споразумението постави завършек на пионерските старания на Кисинджър за разведряване, което докара до облекчение на напрежението сред Съединени американски щати и Съветския съюз.

Но дипломатическите умения на Кисинджър си имаха граници. През 1975 година той беше упрекнат, че не съумя да убеди Израел и Египет да се съгласят на втори стадий на отцепване в Синай.

А по време на войната сред Индия и Пакистан от 1971 година Никсън и Кисинджър бяха мощно подложени на критика за склоняването си към Пакистан. Кисинджър беше чут да назовава индианците " копелета " - забележка, за която по-късно сподели, че съжалява.

Подобно на Никсън, той се притесняваше от разпространяването на левите хрумвания в западното полукълбо и дейностите му в отговор трябваше да провокират надълбоко съмнение към Вашингтон от доста латиноамериканци за години напред.

През 1970 година той възнамерява с Централно разузнавателно управление на САЩ по какъв начин най-добре да дестабилизира и смъкна от власт марксисткия, само че демократично определен чилийски президент Салвадор Алиенде, до момента в който той сподели в меморандум след кървавия прелом в Аржентина през 1976 година, че военните диктатори би трябвало да бъдат насърчавани.

Когато Форд загуби от Джими Картър, демократ, през 1976 година, дните на Кисинджър в държавните кабинети значително завършиха. Следващият републиканец в Белия дом, Роналд Рейгън, се дистанцира от Кисинджър, който съгласно него не е в крайник с консервативните си гласоподаватели.

След като напусна държавното управление, Кисинджър сътвори консултантска компания с висока цена и мощност в Ню Йорк, която оферираше препоръки на международния корпоративен хайлайф. Той е служил в управителни препоръки на компании и разнообразни конгреси за външна политика и сигурност, написа книги и става постоянен медиен коментатор по интернационалните въпроси.

След атентатите от 11 септември 2001 година президентът Джордж У. Буш избра Кисинджър за началник на проверяваща комисия. Но недоволството на демократите, които видяха спор на ползи с доста от клиентите на неговата консултантска компания, принуди Кисинджър да се отдръпна от поста.

Разведен от първата си брачна половинка, Ан Флейшер, през 1964 година, той се дами за Нанси Магинес, асистент на губернатора на Ню Йорк Нелсън Рокфелер, през 1974 година Той има две деца от първата си брачна половинка.

Снимка: БГНЕС

Източник: Ройтерс