ХЕЛИАНА СТОИЧКОВА е родена през 1980 година в София. Завършила

ХЕЛИАНА СТОИЧКОВА е родена през 1980 година в София. Завършила е НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". Автор е на над 35 книги, измежду които е дълга поредност от приказки за деца, доста книги с разкази и даже романи, както и на лирика.> Веси беше седнала на пода в кухнята и ровеше в чекмеджето с продуктите под фурната. Отвори да търси леща, тъй като искаше да направи чорба и видя два пакета с леща. Зарадва се. Вдигна единия пакет и под него видя пощенски плик. Взе го и като го отвори, видя, че вътре има някакви писма. Любопитството надви и тя извади листовете. Зачете се и странна усмивка се изписа по лицето й. Той спеше отвъд, ден неделя. Едва ли ще влезне тъкмо сега.

Скъпа, не ти зная името,

Щом си намерила това писмо, да ти кажа, че той леща не обича. Цяла вечер ще мрънка. Не се хаби. И по-късно ще споделя, че го държиш гладен и не можеш да готвиш. Заложи на месо. Повече месо, по-добре. И не слагай къри. Мрази всички подправки, които са жълти. Ако към този момент не го знаеш. Не се сърди, само че да ти кажа, че казанчето понякога изпуска. Той няма да го оправи. Като повдигнеш палчето, изпод съм оставила една щипка и с нея можеш да нагласиш. Ако не, извикай си занаятчия. Също на фурната долният реотан не работи. Кексът няма да ти стане. Не е в теб казусът. Не го слушай. И в случай че се чудиш, каква е тази неприятна миризма, да знаеш, че той поставя доместос във водата, като мие подовете. Не е от канала. Поливай ми китайската роза, доста я обичам. Целувки и триумф!

Твоя Марчето

Веси видя, че вътре има още листове и се зачете.

Скъпа, не ти зная името,

Да знаеш, че извиках да оправят долния реотан и към този момент можеш да печеш сладки неща вътре. Аз не мога по този начин. Без сладкото не мога. Наистина казанчето е доста скапано, само че нямам нерви. Подрязала съм китайската роза, с цел да тръгне по-силно. Цъфти доста красиво с едни жълти цветове. Като пристигнах беше поувяхнала, само че се съвзе. Еми не може по този начин. Не се ядосвай, че мята цялото пране едновременно. Просто понякога белите неща са за изхвърляне. И, апелирам те, прибери кралското мушкато през зимата. Много е красиво.

Твоя Катя

Веси извади идната записка и се хвана през устата.

Скъпа, не ти зная името,

Мушкатото е умряло. Никакъв късмет. То и мен не ме бива доста с цветята, само че несъмнено беше умряло. То тука всичко е умряло. Но ти не се ядосвай. Забелязах, че харесва топли хлебчета. Ако можеш, опечи му. Ако не ти се занимава, тегли му една. Щипката в казана се счупи. И улукът тече. Много е дразнещо. Изобщо всичко тук е дразнещо. Изобщо не се занимавай с нелепости. И тоя тв приемник... Кой гледа по 16 часа телевизия? Вдигай си чуките и пушек да те няма.

Твоя Хрис

В този миг той влезе и отиде на канапето.
- Добро утро! - седна и включи тв приемника. - Закуска ли правиш?
- Да - отвърна Веси, - в този момент чета малко предписания.
- Чудесно, доста съм гладен.
Тя подвигна идващия лист.

Скъпа, не ти зная името,

Повярвай ми по-стиснато създание не познавам. Аз изчезвам от тука. И да знаеш, тая китайска роза няма да я бъде. Нито съм пробвала фурната, нито имам желание. Бобът не бил мъждив, както трябвало, за какво бил избистрен...

Твоя Венета

И още имаше.

Скъпа, не ти зная името,

Бегай бързо. И да знаеш, прибирам китайската роза. Взимам я с мене. Идвам, то един клон и от горната страна две листенца. И реотанът отново не работи. Според мене даде някъде на късо. Изобщо... Какво да ти кажа... Спасявай се. Излизам да купя цигари и не се връщам повече.

Твоя С.

Веси подвигна очи и се загледа в него. Пък първоначално й се стори приветлив и в действителност гледа непрекъснато телевизия. Никъде не видя нищо за хъркането. Направо е подлудяващо.
- Мило, имаш ли писалка да си запиша нужните артикули? Ще отивам на пазар.
- Да, ей тука на масата.
Тя стана и като се върна на земята, до чекмеджето обърна един от листовете и стартира да написа с красивия си училищен почерк:

Скъпа, не ти зная името...