Нравствеността е разумът на сърцето - ХАЙНРИХ ХАЙНЕ
Хайнрих Хайне (1797-1856) е може би най-сложното събитие на немския книжовен хоризонт, най-обичаният и най-мразеният стихотворец на XIX век.
Сред полуискрената-полутеатрална „ мирова тъга “, която вее от стиховете му, звучи лекият и елементарен напев на националната ария, постоянно пречупван от непредвидена иронична поанта.
Хайне е роден в Дюселдорф в фамилията на обеднял търговец-евреин. В годините на националсоциализма Хайне е неразрешен в Германия, всички негови монументи са разрушени, а едно от най-великите му творби „ Лорелай “ е оповестена за творба на анонимен създател.
Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредващата болест.
Погребан е на парижкия рид Монмартър, където и до през днешния ден гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофaшиcтkи надписи.
Пенчо Славейков още в 1911 година изрича за него: „ Тоя стихотворец, така ненавиждан на мнозина, е основал неща, които ще живеят и до тогава, когато от Немско и немци може би не ще има и помен даже. “
Тъга сърцето ми потиска
и припомням времената прежни:
светът бе прекрасен и животът
течеше всявга безметежно.
Тъй опако е всичко днеска —
какво тегло, какви несгоди!
Умрял е Господ във небето,
а дяволът е мъртъв долу.
Всегда навъсени, студени
и кисели са всички хора;
да нямаше обич, в живота
не бихме имали опора.
В тъмните времена народите най-добре са ги управлявали благодарение на религията: в цялостна тъмнината слепият е по-добър лидер – той умее да разграничава пътя и пътеките по-добре от зрящия.
Всеки може да бъде благодетелен, когато е сам; за порока постоянно са нужни двама.
Всеки човек е един свят, който се ражда и си отива дружно с него, под всяка надгробна плоча лежи всемирна история.
Грубата памет на народите съхранява единствено имената на техните потисници и свирепите герои от войната. Дървото на човечеството не помни името на кроткия градинар, които го е завивал в студа, поливал го е в засуха и го е опазвал от вредители; то обаче крепко пази тези имена, които са били безжалостно врязани в кората му с остра стомана.
Днес няма атеисти – дотам не е останало почитание към Господа Бога, че никой не си прави труда даже да го отхвърля.
Днес към този момент не строят готически катедрали. В остаряло време хората са имали убеждения, а ние, съвременниците имаме мнения; единствено че мнението не е задоволително, с цел да се издигне готически храм.
Да не си зависещ на никакъв закон, значи да бъдеш лишен от най-спасителната отбрана, тъй като законите имат за обвързване да ни пазят освен от другите, само че и от нас самите.
Когато героите си отидат, на арената излизат клоуните.
Колкото по-голям е индивидът, толкоз по-лесно попадат в него стрелите на насмешките. Джуджетата по-трудно се уцелват.
Колкото по-грандиозен е порокът, толкоз по-малко отвращение провокира.
Лесно е да прощаваш на врагове, когато нямаш задоволително разум, с цел да им навредиш; елементарно е да бъдеш целмъдрен, в случай че носът ти е пъпчив.
Там, където горят книги, най-после горят хора.
Женската ненавист е в действителност обич, само че сменила своето направление.
Не бих споделил, че дамите нямат темперамент — те просто всеки ден имат друг темперамент.
Незаетият с работа човек в никакъв случай не може да се наслаждения на цялостно щастие; върху лицето на безделника постоянно ще намерите отпечатък на неодобрение и незаинтересованост.
Съвършенството на света е постоянно съответно на съвършенството на съзерцаващия го дух. Добрият намира на земята парадайс за себе си, неприятният още тука усеща своя пъкъл.
Не се борете за човешките права на народа, а за божествените права на индивида!
Нравствеността е разсъдъкът на сърцето.
Слугите, нямащи си стопанин, не стават по-свободни хора – лакейството им е в душите.
Хората, които по никакъв метод не са забележителни, имат правото да проповядват невзискателност.
Смехът е инфекциозен, също както и прозявката.
