Евролевичари, стига с този рев за Юлия Кръстева
Хайде, скъпи родни евролевичари, стига с този двуличен рев за вашата Юлия Кръстева! Защо не ревахте по този начин и за Гоце - в досието му също няма нищо персонално написано от него. Не ни занимавайте с интерпретациите на водещия офицер от Държавна сигурност на диалозите с нея - те не са значими, значими са обстоятелствата.
Тези, които знаем какво е да си от противников генезис, сме наясно, че без единодушие за съдействие на Държавна сигурност беше невероятно да бъдеш позволен въобще да пътуваш, а камо ли да специализираш в западна страна. Тезата, че от Държавна сигурност са се трогнали от това, че другарката Кръстева е спечелила френска стипендия и по тази причина са я пуснали, е смехотворна. Две десетилетия по-късно, когато режимът беше поомекнал, комунстическата страна не се посвени да не позволи на великият Борис Христов да изтегли болният си от рак брат за лекуване на запад! 50-те и 60-те години хората от "вражески " фамилии имаха проблем въобще да бъдат позволени да следват - не в чужбина, а в страната ни.
Знам, че за доста от днешните насадени щатни будители на демократичната общественост, заради произходът им или заради съпричастността им към Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, тези нюанси се губят. Знам, че за такива хора, които обичат да се обявяват като десни, е доста значимо да се легитимират като се закачат за някой, който има самопризнание на запад, въпреки и в извънредно левичарските среди. Знам, че те постоянно споделят като свое опрощение - такива бяха времената; малко на брой бяха героите, които се съпротивляваха, множеството хора правеха взаимни отстъпки с цел да оцелеят.
Истината обаче е друга - близо седем милиона българи не бяха нито членове на Българска комунистическа партия, нито сътрудници на Държавна сигурност и множеството от тях не бяха и не се правеха на герои, а просто не се натискаха да заемат управителни постове. Между тези милиони българи имаше доста способни и надарени хора, само че те просто не желаеха да вършат компромис със съвестта си в името на кариерата. Ако болшинството българи имаме честен проблем - той е, че допуснахме същите безскрупулни кариеристи, които владееха обществения бранш в България преди 10 ноември 1989 година да го владеят и през днешния ден.
Не на последно място желая да обърна внимание, че точно тази псевдозагриженост за жертвите на Държавна сигурност се трансформира в извънредно рисков инструмент в ръцете навръх Държавна сигурност за сбъдване на огромната им фантазия - осакатяване на Закона за разсекретявяне на досиетата!
Иван Сотиров, Фейсбук
Тези, които знаем какво е да си от противников генезис, сме наясно, че без единодушие за съдействие на Държавна сигурност беше невероятно да бъдеш позволен въобще да пътуваш, а камо ли да специализираш в западна страна. Тезата, че от Държавна сигурност са се трогнали от това, че другарката Кръстева е спечелила френска стипендия и по тази причина са я пуснали, е смехотворна. Две десетилетия по-късно, когато режимът беше поомекнал, комунстическата страна не се посвени да не позволи на великият Борис Христов да изтегли болният си от рак брат за лекуване на запад! 50-те и 60-те години хората от "вражески " фамилии имаха проблем въобще да бъдат позволени да следват - не в чужбина, а в страната ни.
Знам, че за доста от днешните насадени щатни будители на демократичната общественост, заради произходът им или заради съпричастността им към Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, тези нюанси се губят. Знам, че за такива хора, които обичат да се обявяват като десни, е доста значимо да се легитимират като се закачат за някой, който има самопризнание на запад, въпреки и в извънредно левичарските среди. Знам, че те постоянно споделят като свое опрощение - такива бяха времената; малко на брой бяха героите, които се съпротивляваха, множеството хора правеха взаимни отстъпки с цел да оцелеят.
Истината обаче е друга - близо седем милиона българи не бяха нито членове на Българска комунистическа партия, нито сътрудници на Държавна сигурност и множеството от тях не бяха и не се правеха на герои, а просто не се натискаха да заемат управителни постове. Между тези милиони българи имаше доста способни и надарени хора, само че те просто не желаеха да вършат компромис със съвестта си в името на кариерата. Ако болшинството българи имаме честен проблем - той е, че допуснахме същите безскрупулни кариеристи, които владееха обществения бранш в България преди 10 ноември 1989 година да го владеят и през днешния ден.
Не на последно място желая да обърна внимание, че точно тази псевдозагриженост за жертвите на Държавна сигурност се трансформира в извънредно рисков инструмент в ръцете навръх Държавна сигурност за сбъдване на огромната им фантазия - осакатяване на Закона за разсекретявяне на досиетата!
Иван Сотиров, Фейсбук
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ