80-годишната Хава пътува 200 км, за да поговори на български
Хава е на 80 години и живее в Албания, само че корените й са български. Тя пропътува близо 200 км, с цел да стигне до Тирана. Единственото, което искаше, бе да поговори на български език със сънародниците си. Повод за 200-километровата разходка на Хава стана визитата на вицепрезидента на България Илияна Йотова наскоро в Албания. Когато приказва за България, дамата се усмихва, само че очите й са цялостни със сълзи.
Хава живее високо на границата с Косово – на място, недокоснато от удобствата на цивилизацията. Домът u е село Оргоста. По пътя към Оргоста калта е до колене, а пороен дъжд се стича по цветните чадъри на осемгодишни деца, които, с цел да стигнат до учебното заведение си, всекидневно се борят с блатни километри и изпочупен дървен мост.
Българската общественост в Албания е разпръсната в три района – Голо Бърдо, Гора и Преспа, в девет села (най-бедните в източните региони на страната – бел. ред.) едно, от които родното село на Хава. Официално Оргоста се намира в Североизточна Албания и е с население от 1200 души. Извън протокола обаче Оргоста е изоставена точка на картата, скрита зад осем километров черен маршрут.
„ Майка ми и баба ми ме научиха на български традиции и български език “, споделя Хава, а топлината, с която дефинира себе си като българка, изпълва залата, където Йотова организира среща с хора от български генезис, чакащи да бъдат чуди от свои сънародници. Заедно с Хава са и двете й внучки на 15 и на 17 години. По-голямата от тях е Йехона, която с притихнал мирис приказва за България, описвайки я като своя татковина и райско кътче, пазещо корените на българското малцинство. Всяка година Йехона гостува на роднините си в България. Казва, че се усеща като у дама си и изпитва болежка, когато би трябвало да се върне. Момичето твърди, че доста от връстниците й от български генезис в Албания имат мощно предпочитание да учат литературен български език, само че за в този момент на множеството места учебни заведения или все няма, или са прекомерно надалеч. „ Мога да приказвам, само че желая да се науча да пиша вярно на нашия език “, споделя Йехона. В Албания има три настоящи български учебни заведения – неделно учебно заведение „ Христо Ботев “ в столицата Тирана и две учебни заведения в Корча и Билища.
Селото на Йехона и Хава е действителност, в която времето не е оставило отличителните си белези на модерния свят. Вероятно това е основната причина за запазване на етническа еднаквост на българите, живеещи там. Гледката, с която делегацията на вицепрезидента бе посрещната, лишава на съзнанието време, с цел да се осмисли протичащото се. Тесен и препълнен от хора площад. Група млади девойки, облечени в албански национални носии, с писани забрадки извършва българската „ Що имала шанс Стамена “. „ Що имала шанс Стамена, Стамена “… Така стартира песента. Продължението не чуваме, тъй като погледите на всички се вперват в лицата на девойките. Усмихнати, светнали… Лица на младежи с фантазии!
Сънародниците ни, живеещи в албанските села, демонстрират, че освен са съумели да запазят българския език и българските обичаи, само че и родолюбието. Младите споделят най-голямата си фантазия – да учат в България. Искат да станат лекари, учители. И да се върнат в селата, където са родени, с цел да учат потомците си на български език и да лекуват болните.
Важно е да знаем
Малцинството приказва Северозападен и Югозападен акцент
Доц. доктор Анелия Петкова от Великотърновския университет в продължение на години изследва говорите в албанската област Гора и стика до заключението, че българското малцинство в Албания приказва Северозападен и Югозападен акцент. Езикова преграда поражда още в учебно заведение, тъй като децата на българското общество в Албания научават първите си думи на албански в първи клас, защото до тогава в домовете си те беседват само на българската диалектна форма.
По публични данни българското малцинство в Албания е сред 60 хиляди и над 170 000 души. През 1932 година Албания и България подписват протокол, посредством който албанската делегация признава съществуването на българското общество в страната, само че заради промяната в държавните управления и настъпващата Втора международна война, признаването по този начин и не е осъществено. Припомняме, че на 12 октомври тази година малцинството бе прието от албанското държавно управление, откакто Европейският парламент прикани за това по-рано през февруари 2017 година
Хава живее високо на границата с Косово – на място, недокоснато от удобствата на цивилизацията. Домът u е село Оргоста. По пътя към Оргоста калта е до колене, а пороен дъжд се стича по цветните чадъри на осемгодишни деца, които, с цел да стигнат до учебното заведение си, всекидневно се борят с блатни километри и изпочупен дървен мост.
Българската общественост в Албания е разпръсната в три района – Голо Бърдо, Гора и Преспа, в девет села (най-бедните в източните региони на страната – бел. ред.) едно, от които родното село на Хава. Официално Оргоста се намира в Североизточна Албания и е с население от 1200 души. Извън протокола обаче Оргоста е изоставена точка на картата, скрита зад осем километров черен маршрут.
„ Майка ми и баба ми ме научиха на български традиции и български език “, споделя Хава, а топлината, с която дефинира себе си като българка, изпълва залата, където Йотова организира среща с хора от български генезис, чакащи да бъдат чуди от свои сънародници. Заедно с Хава са и двете й внучки на 15 и на 17 години. По-голямата от тях е Йехона, която с притихнал мирис приказва за България, описвайки я като своя татковина и райско кътче, пазещо корените на българското малцинство. Всяка година Йехона гостува на роднините си в България. Казва, че се усеща като у дама си и изпитва болежка, когато би трябвало да се върне. Момичето твърди, че доста от връстниците й от български генезис в Албания имат мощно предпочитание да учат литературен български език, само че за в този момент на множеството места учебни заведения или все няма, или са прекомерно надалеч. „ Мога да приказвам, само че желая да се науча да пиша вярно на нашия език “, споделя Йехона. В Албания има три настоящи български учебни заведения – неделно учебно заведение „ Христо Ботев “ в столицата Тирана и две учебни заведения в Корча и Билища.
Селото на Йехона и Хава е действителност, в която времето не е оставило отличителните си белези на модерния свят. Вероятно това е основната причина за запазване на етническа еднаквост на българите, живеещи там. Гледката, с която делегацията на вицепрезидента бе посрещната, лишава на съзнанието време, с цел да се осмисли протичащото се. Тесен и препълнен от хора площад. Група млади девойки, облечени в албански национални носии, с писани забрадки извършва българската „ Що имала шанс Стамена “. „ Що имала шанс Стамена, Стамена “… Така стартира песента. Продължението не чуваме, тъй като погледите на всички се вперват в лицата на девойките. Усмихнати, светнали… Лица на младежи с фантазии!
Сънародниците ни, живеещи в албанските села, демонстрират, че освен са съумели да запазят българския език и българските обичаи, само че и родолюбието. Младите споделят най-голямата си фантазия – да учат в България. Искат да станат лекари, учители. И да се върнат в селата, където са родени, с цел да учат потомците си на български език и да лекуват болните.
Важно е да знаем
Малцинството приказва Северозападен и Югозападен акцент
Доц. доктор Анелия Петкова от Великотърновския университет в продължение на години изследва говорите в албанската област Гора и стика до заключението, че българското малцинство в Албания приказва Северозападен и Югозападен акцент. Езикова преграда поражда още в учебно заведение, тъй като децата на българското общество в Албания научават първите си думи на албански в първи клас, защото до тогава в домовете си те беседват само на българската диалектна форма.
По публични данни българското малцинство в Албания е сред 60 хиляди и над 170 000 души. През 1932 година Албания и България подписват протокол, посредством който албанската делегация признава съществуването на българското общество в страната, само че заради промяната в държавните управления и настъпващата Втора международна война, признаването по този начин и не е осъществено. Припомняме, че на 12 октомври тази година малцинството бе прието от албанското държавно управление, откакто Европейският парламент прикани за това по-рано през февруари 2017 година
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ