Каква е поуката за България от членството на Хърватия в Шенген и еврозоната
Хърватия се причисли към Европейски Съюз шест години след България. Въпреки това Загреб към този момент е част от Шенген и еврозоната, а София още не е. Каква е поуката? Димитър Бечев предлага отговор.
По-малко от десетилетие след присъединението си към Европейския съюз Хърватия е към този момент част от еврозоната и Шенгенското пространство.
На 1 януари 2023 година еврото размени куната. По границите със Словения и Унгария бяха отстранени контролно-пропускателните пунктове. Идния летен сезон милиони туристи от цяла Европа ще могат да стигнат до адриатическите плажове без паспортна инспекция, и то откакто Хърватия регистрира самобитен връх през 2022 година с 15 милиона задгранични гости.
Постигнатото от Загреб мъчно може да се отхвърли. И то може да служи като поука за България .
Как Хърватия реализира това
Хърватия влезе в така наречен Европейски валутен механизъм (ЕРМ-2) – жестоко казано, чакалнята на еврозоната - през юли 2020 г . В рамките на година и половина потвърди, че покрива в случай че не всички, то най-малко основните условия за приемането на единната валута.
Основният проблем беше общественият дълг, който поради фискалните ограничения към COVID-19 доближи 86.3% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година Към средата на предходната година обаче равнището спадна на 74.3%, като се чака към 2025 година то да е 65% от Брутният вътрешен продукт. Това е с пет пункта над прага, открит с така наречен Маастрихтски критерии, само че въпреки всичко финансовите министри на еврогрупата взеха решение предишния юли да дадат зелена светлина на Хърватия.
Това демонстрира с изключение на всичко и доверието по отношение на премиера Андрей Пленкович , само че и по отношение на икономическата политика в страната.
Загреб кандидатства за присъединение към Шенген през 2016 г . И три години по-късно към този момент получаваше позитивни оценки за готовността си от страна на Еврокомисията.
Освен хармонизацията на законодателството и повишението на потенциала на институциите благодарение на еврофондовете, Хърватия стегна и режима по дългите над 1300 км граници с Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. Според правозащитни организации над 25 000 търсещи леговище не са допускани всяка година от хърватската гранична полиция - в несъгласие на интернационалното право.
И не на последно място, Хърватия в никакъв случай не е била обект на спомагателен мониторинг в региона на правораздаването и битката с корупцията. За разлика от България и Румъния и злощастния Механизъм за съдействие и инспекция страните членки на Европейски Съюз не са обвързвали хърватското присъединение към Шенген с вътрешнополитически промени.
Какво печели Хърватия
Приемането на еврото дава подтик на стопанската система. На първо място то подвига кредитния рейтинг на страната и способства за понижаването на лихвените проценти. Това е изключително значимо в настоящия миг, когато икономическата обстановка се утежнява, както в Хърватия по този начин и в Европа като цяло. Загреб получава евентуален достъп до средства по Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), основан за преодоляването на фискални рецесии по сходство на тази в Гърция предишното десетилетие.
Разбира се, съществуват и терзания. Мнозина хървати изпитват основателно безпокойство за скок в цените, провокиран от прекосяването към евро. Но все пак резултатът от закръгляването нагоре в цената на стоките и услугите ще е еднократен и нищожен на фона на към този момент високата инфлация, която към ноември регистрира равнища от 13% на годишна основа.
Хърватия се трансформира в част от ядрото на Европейски Съюз, където се вземат основни решения и се коват дълготрайните политики.
Обратно, инфлацията в еврозоната е с няколко пункта по-ниска и приемането на общата валута ще спомогне в средносрочен проект за преодоляването на растежа на цените. Още повече че Европейската централна банка (ЕЦБ) не е изложена на политически напън както Хърватската национална банка и надлежно може да се чака да съблюдава по-отговорна политика в вероятност.
Но най-главната облага от еврозоната и Шенген е политическа. Хърватия се трансформира в част от ядрото на Европейски Съюз, където се вземат основни решения и се коват дълготрайните политики на 27-те. Страната получи доста по-широка опция да въздейства върху дейности на Евросъюза, които по този начин или другояче засягат националната сфера. Казано другояче, укрепи суверенитета си, споделяйки го с останалите членуващи във вътрешния кръг на Европейски Съюз.
Каква е поуката за България
Тук е и поуката за България. Надигащата се популистка реакция против приемането на еврото е в прорез с националния интерес. На процедура страната взе решението още през 1997 година с въвеждането на валутния ръб и отхвърли от парична политика.
България от дълго време е платила цената за участието в еврозоната, която включва невъзможността на централната банка да употребява валутния курс като стопански инструмент и съблюдаването на строга фискална политика. И това не е случайност, имайки поради Виденовата зима и хиперинфлацията.
Преминаването към евро ще разреши на страната да употребява оставащите стопански изгоди като намаление на лихвите, повишението на кредитния рейтинг, минимизирането на валутния риск, достъпа до финансиране по линия на ЕМС и така нататък
Но еврото значи и възобновяване на изгубения в средата на 90-те суверенитет. След съвсем три десетилетия София ще може да образува парична политика през присъединяване си в еврогрупата и гласа си в борда на ЕЦБ.
Членството в еврозоната и Шенген е неправдоподобен късмет за България да съкрати най-малко малко политическата отдалеченост с европейското ядро.
България се причисли към Европейски Съюз безусловно на шанс и от този момент, за жалост, е член втора употреба. Затова и участието в еврозоната и Шенген е неправдоподобен късмет за страната да съкрати най-малко малко политическата отдалеченост с европейското ядро.
От тези две цели приемането на еврото ще има по-важни и дълготрайни последствия. За благополучие, въпросът не е политизиран, за разлика от Шенген. От 2020 година България е в ЕРМ-2, което прави прехода към единната валута съвсем механически развой.
Който и да пристигна на власт в София, би трябвало да направи всичко допустимо България да последва Хърватия на 1 януари 2024 година
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
По-малко от десетилетие след присъединението си към Европейския съюз Хърватия е към този момент част от еврозоната и Шенгенското пространство.
На 1 януари 2023 година еврото размени куната. По границите със Словения и Унгария бяха отстранени контролно-пропускателните пунктове. Идния летен сезон милиони туристи от цяла Европа ще могат да стигнат до адриатическите плажове без паспортна инспекция, и то откакто Хърватия регистрира самобитен връх през 2022 година с 15 милиона задгранични гости.
Постигнатото от Загреб мъчно може да се отхвърли. И то може да служи като поука за България .
Как Хърватия реализира това
Хърватия влезе в така наречен Европейски валутен механизъм (ЕРМ-2) – жестоко казано, чакалнята на еврозоната - през юли 2020 г . В рамките на година и половина потвърди, че покрива в случай че не всички, то най-малко основните условия за приемането на единната валута.
Основният проблем беше общественият дълг, който поради фискалните ограничения към COVID-19 доближи 86.3% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година Към средата на предходната година обаче равнището спадна на 74.3%, като се чака към 2025 година то да е 65% от Брутният вътрешен продукт. Това е с пет пункта над прага, открит с така наречен Маастрихтски критерии, само че въпреки всичко финансовите министри на еврогрупата взеха решение предишния юли да дадат зелена светлина на Хърватия.
Това демонстрира с изключение на всичко и доверието по отношение на премиера Андрей Пленкович , само че и по отношение на икономическата политика в страната.
Загреб кандидатства за присъединение към Шенген през 2016 г . И три години по-късно към този момент получаваше позитивни оценки за готовността си от страна на Еврокомисията.
Освен хармонизацията на законодателството и повишението на потенциала на институциите благодарение на еврофондовете, Хърватия стегна и режима по дългите над 1300 км граници с Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. Според правозащитни организации над 25 000 търсещи леговище не са допускани всяка година от хърватската гранична полиция - в несъгласие на интернационалното право.
И не на последно място, Хърватия в никакъв случай не е била обект на спомагателен мониторинг в региона на правораздаването и битката с корупцията. За разлика от България и Румъния и злощастния Механизъм за съдействие и инспекция страните членки на Европейски Съюз не са обвързвали хърватското присъединение към Шенген с вътрешнополитически промени.
Какво печели Хърватия
Приемането на еврото дава подтик на стопанската система. На първо място то подвига кредитния рейтинг на страната и способства за понижаването на лихвените проценти. Това е изключително значимо в настоящия миг, когато икономическата обстановка се утежнява, както в Хърватия по този начин и в Европа като цяло. Загреб получава евентуален достъп до средства по Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), основан за преодоляването на фискални рецесии по сходство на тази в Гърция предишното десетилетие.
Разбира се, съществуват и терзания. Мнозина хървати изпитват основателно безпокойство за скок в цените, провокиран от прекосяването към евро. Но все пак резултатът от закръгляването нагоре в цената на стоките и услугите ще е еднократен и нищожен на фона на към този момент високата инфлация, която към ноември регистрира равнища от 13% на годишна основа.
Хърватия се трансформира в част от ядрото на Европейски Съюз, където се вземат основни решения и се коват дълготрайните политики.
Обратно, инфлацията в еврозоната е с няколко пункта по-ниска и приемането на общата валута ще спомогне в средносрочен проект за преодоляването на растежа на цените. Още повече че Европейската централна банка (ЕЦБ) не е изложена на политически напън както Хърватската национална банка и надлежно може да се чака да съблюдава по-отговорна политика в вероятност.
Но най-главната облага от еврозоната и Шенген е политическа. Хърватия се трансформира в част от ядрото на Европейски Съюз, където се вземат основни решения и се коват дълготрайните политики на 27-те. Страната получи доста по-широка опция да въздейства върху дейности на Евросъюза, които по този начин или другояче засягат националната сфера. Казано другояче, укрепи суверенитета си, споделяйки го с останалите членуващи във вътрешния кръг на Европейски Съюз.
Каква е поуката за България
Тук е и поуката за България. Надигащата се популистка реакция против приемането на еврото е в прорез с националния интерес. На процедура страната взе решението още през 1997 година с въвеждането на валутния ръб и отхвърли от парична политика.
България от дълго време е платила цената за участието в еврозоната, която включва невъзможността на централната банка да употребява валутния курс като стопански инструмент и съблюдаването на строга фискална политика. И това не е случайност, имайки поради Виденовата зима и хиперинфлацията.
Преминаването към евро ще разреши на страната да употребява оставащите стопански изгоди като намаление на лихвите, повишението на кредитния рейтинг, минимизирането на валутния риск, достъпа до финансиране по линия на ЕМС и така нататък
Но еврото значи и възобновяване на изгубения в средата на 90-те суверенитет. След съвсем три десетилетия София ще може да образува парична политика през присъединяване си в еврогрупата и гласа си в борда на ЕЦБ.
Членството в еврозоната и Шенген е неправдоподобен късмет за България да съкрати най-малко малко политическата отдалеченост с европейското ядро.
България се причисли към Европейски Съюз безусловно на шанс и от този момент, за жалост, е член втора употреба. Затова и участието в еврозоната и Шенген е неправдоподобен късмет за страната да съкрати най-малко малко политическата отдалеченост с европейското ядро.
От тези две цели приемането на еврото ще има по-важни и дълготрайни последствия. За благополучие, въпросът не е политизиран, за разлика от Шенген. От 2020 година България е в ЕРМ-2, което прави прехода към единната валута съвсем механически развой.
Който и да пристигна на власт в София, би трябвало да направи всичко допустимо България да последва Хърватия на 1 януари 2024 година
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ