Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне

Хармонията би трябвало да се цени, а избягването на безсмислено опълчване да се почита. Всички хора са под въздействието на класовите разлики, само че малко на брой имат просветеност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със прилежащите села. Но когато тези, които управляват, работят в естетика, а подчинените им са другарски настроени, то верните решения ще се постановат непринудено. Ще има ли тогава нещо, което не можем да реализираме?

Искрено почитайте Трите полезности съгласно будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на отдадените в учението на будизма), тъй като точно те са последното леговище за всички живи същества и към тях е ориентирана вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не уважава този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но в случай че те извърнат тил на Трите полезности, по какъв начин ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с грижливост и усърдие. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват нормалния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срутва с тътнеж. Следователно когато господарят приказва, васалът слуша; когато господарят работи, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със усърдие. Ако липсват почтеност и усърдие в това отношение, то злополуката е естествената последица.

В държанието си министрите и чиновниците на императора би трябвало да се управляват от правилото на благоприличието и етикета, тъй като това е от основно значение при ръководството на народа. Ако висшестоящите не съблюдават съответната норма на държание, подчинените им тънат в безпорядък, а в случай че на подчинените им липсва такова държание, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато стопанин и васал се държат уместно, разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва разпоредбите за държание, то ръководството на страната протича от самосебе си.

Въздържайте се от алчност и забравете за алчността, разглеждайте независимо делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда дневно: какъв брой ще бъдат те тогава след прочут брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези каузи, да трансформира облагата в своя нормален претекст и да изслушва тъжби за да получи рушвет - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, до момента в който жалбите на бедните ще наподобяват на вода, плисната върху камък. При такива условия беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай положителното. Това е златното предписание на древността. Затова не крийте положителните качества на другите и не пропускайте да поправите неверното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са рисково оръжие за подриването на страната и меч, заплашващ народа с заличаване. В диалог с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да приказват нашироко за минусите на подчинените си; пред подчинените си пък подлагат на критика грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са правилни на господаря си и не демонстрират отзивчивост към народа. От такива като тях произтичат размириците и различията измежду жителите.

Нека всеки дава отговор за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена работа, се чуват възгласи на утвърждение. Ако тя бъде предоставена на безпринципни мъже, злополуките и броженията се множат. На този свят малко на брой се раждат, надарени със познание: мъдростта е плод на откровена медитация. За всяко нещо, малко или огромно, намерете подобаващия човек и то ще бъде свършено добре: постоянно се обръщайте единствено към мъдри хора и те ще покажат примирение. По този метод страната ще пребъде постоянно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от заплаха. Затова и мъдрите владетели от древността търсели индивида за службата, а не службата за индивида.

Нека министрите и чиновниците на императора да идват в двореца рано заран и да си потеглят късно. Държавната работа не разрешава безгрижие и даже целият ден надали е задоволителен, с цел да бъде свършена тя. Затова в случай че идвате в двореца късно, незабавните каузи изостават, а в случай че се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на верните решения. Нека във всичко има почтеност, тъй като в нея се намират положителното и злото, триумфът и неуспехът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и откровени в връзките си, какво не може да бъде реализирано? Ако обаче те не са добросъвестни един с различен, всичко без изключение приключва с неуспех.

Нека сложим завършек на гнева и се въздържаме от враждебни погледи. Нека не демонстрираме злост, когато другите са разнообразни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е вярно за тях, е неприятно за нас, а вярното за нас е неприятно за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто елементарни хора. Как би могъл някой да сътвори предписание, съгласно което да се разграничава положителното от злото? Защото всички сме по едно и също време и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, тъкмо като пръстен, който разказва кръг без начало и край. Затова, макар че другите се поддават на гнева, дано ние създадем противоположното, да се пазим от личните си дефекти и въпреки че може ние да сме прави, дано следваме болшинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достолепията и минусите и раздавайте всекиму съгласно заслуженото. В наши дни премията не е за тези, които имат достолепия, а наказването не следва закононарушението. Вие, високопоставени служители, които управлявате обществените каузи, дано вашата задача бъде заслужено да раздавате премиите и наказванията.

Нека не се разрешава на локалните управляващи в провинциите да постановат налози на популацията. В една страна няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е стопанин на хората в цялата страна. Служителите, на които е дал пълномощия, са до един негови васали. Как биха могли те, както и държавното управление, да си разрешат да постановат налози на популацията?

Нека всички, натоварени със работа, идват на работа еднообразно съгласно функционалностите им. Поради заболяване или изпращане на задача, работата им от време на време може да бъде подценена. Но когато стане допустимо, те да се върнат към отговорностите си, дано бъдат толкоз разбрани и приспособими, като че ли са знаели за това отпреди, и дано не възпрепятствуват обществени действия, тъй като не са съумели да се оправят с тях.

Министри и чиновници на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по просветеност, това не е приятно; в случай че ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са нужни пет века, с цел да се появи един умен човек и хиляда, с цел да се появи един същински влъхва. Но в случай че няма мъдри хора, по какъв начин ще ръководим страната си?

Да обърне тил на персоналния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под въздействието на персонални претекстове, той сигурно ще изпитва негодувание; в случай че е повлиян от гнева и негодуванието, то сигурно няма да може да работи в естетика с другите; в случай че не може да работи в естетика с другите, то безспорно ще жертва общия интерес за сметка на персоналните си усеща. Когато възникне възмущение, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата уговорка гласи, че господари и подчинени би трябвало да реализират единодушие. Смисълът е напълно същият.

Нека хората, наети да служат на страната, да работят в сходство със сезоните. Това е антично и чудесно предписание. Затова дано работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не би трябвало да бъдат обезпокоявани. Защото в случай че не се грижат за земеделието, по какъв начин ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не би трябвало да се вземат единствено от един човек: те би трябвало да се разискват от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е належащо да се допитваме до доста хора. Само когато става въпрос за решения от огромно значение, когато има заплаха от съществени последици, тогава те би трябвало да се съгласуват с останалите, с цел да се доближи до вярното умозаключение.

От „ Принципите Номура за интегрирано обучение през целия живот ”, Йошико Номура

* Moriya Pursuing Prince Shōtoku who Disappears into a Tree, Utagawa Kuniyoshi (Japan, 1797-1861)
Илюстрация: princeshotokuandhislegacy.weebly.com