Как наистина е умрял Хари Худини
Хари Худини е водил трогателен живот – разобличавал е спиритисти, снимал се е във филми, измъквал се е от белезници, усмирителни ризи и килии за водни изтезания и още, и още…
Един от подвизите, които прави настрана от главните си занимания – като че ли всекидневието му не е задоволително разнообразно – е да разрешава на хората да го удрят колкото се може по-силно в стомаха. Според легендата (която най-малко частично се основава на факти) един от тези удари го убива, на 31 октомври 1926 година
Худини обикаля Съединени американски щати със своя коронен номер, в който се измъква от белезници и вериги, когато счупил глезена си по време на фокус с водна камера в Олбъни.
Въпреки това той продължава турнето – и се среща със студент на име Самюел Смилович, който, след сказка за спиритизма в университета Макгил, му подарява схема със неговия облик. Худини го кани да се срещне с него зад сцената след зрелище – където се състои и хипотетичният смъртоносен удар, нанесен от другар и състудент на Смилович на име Джоселин Гордън Уайтхед.
Джак Прайс, очевидец на случая в гримьорната на Худини, написа за него в фрагмент, който по-късно е оповестен в книга на приятеля на фокусника сър Артър Конан Дойл. Според описа студентът пита Худини дали е правилно, че може да понася удари в стомаха, без те да го наранят, при което получава разрешението му самичък да опитва.
„ След това той нанася на Худини няколко доста сходни на чук удара под пояса “, написа Прайс съгласно Snopes. Младежът продължава да удря Худини, дотолкоз, че Прайс се пробва да се намеси, само че въпреки всичко ударите не престават.
Според Прайс тогава Худини споделя, че не е имал време да се приготви за ударите, които му били нанесени, преди още да успее да се изправи от дивана.
По-късно Хари стартира да страда от мощни болки в корема, които се ускоряват през идващите дни, само че продължава да изнася представленията си, макар че едвам се оправя с тях. Когато след няколко дни доктор най-сетне го преглежда, му слага диагноза изострен апендицит и му споделя неотложно да отиде в болница. Но Худини още веднъж взема решение да изнесе представлението си.
То обаче минава бързо – тъй като фокусникът го претупва и се оправя като яло зле – и той се връща в хотела си и траял да упорства, че няма да иде на доктор. Съпругата му Бес обаче упорства на противоположното и Хари е отведен в хирургията, където се открива, че апендиксът му се е спукал и страда от перитонит… две години преди откриването на пеницилина. Състоянието му се утежнява и на 31 октомври той умира.
Хората – и пресата – скоро изричат догатки, че точно ударите в корема му са предизвикали апендицита, който в последна сметка го убива. На Уайтхед не са повдигнати никакви обвинявания, свързани със гибелта на Худини, и въпреки че не бихме предложили на никого да бъде удрян неведнъж в корема, въпреки всичко е пресилено да се твърди, че ударът е предизвикал спукването на апендисита.
Апендицитът след контузия е необичайност, като съгласно един обзор към момента се водят разногласия „ дали острият апендицит след контузия е инцидентно съвпадане или има причинно-следствена връзка сред двете “. Същият обзор – в който са прегледани 381 публикации за апендицита – открива 28 случая на изострен апендицит, за които се счита, че са били вследствие на контузия: от пътнотранспортни катастрофи до рухвания.
„ Макар и рядко “, се заключават в мета-анализа, „ диагнозата изострен апендицит би трябвало да се обмисли и в подтекста на директна коремна контузия, изключително в случай че пациентът се оплаква от болки в десния низък квадрант на корема, гадене и анорексия “.
Макар да е правдоподобно, че контузията може да е предизвикала апендицит, допустимо е също по този начин да става въпрос за съвпадане: Худини е получавал удари в стомаха доста повече от множеството хора, тъй че в случай че е имал апендицит настрана, той елементарно би могъл да се свърже с някой удар. Snopes отбелязва, че ударът може даже да е попречил на Худини да потърси лекуване, вярвайки, че болката е от него, а не от някаква друга причина.
По всяка възможност в никакъв случай няма да разберем сигурно, макар че вторичният апендицит, породен от зараза, е доста по-често срещан от този, породен от контузия, чийто механизъм към момента не е обяснен.
