„Моите мемоари” – изповед на характер с велико сърце
Хари Харалампиев
„ Съдбата, случайността или стичане на събитията са определили да се срещна със популярни хора. ” Тези мисли принадлежат на социолога проф. Георги Фотев, които запаметих. Те като че ли са основани и за мен, тъй като в живота си срещнах знакови фигури, белязали моя живот, напътствайки ме. Хора с високи валенции, единият от които е професорът.
Той ни изненада с превъзходните си мемоари, които не ме оставиха апатичен, тъй като ние, читателите, размишляваме върху битието и справедливостта.
Проф. Фотев е академик с ясно възприятие, гражданин е на светлинната горест и на могъществото на индивида. И до момента в който четях страница след страница, в съзнанието ми трайно се всели въпросът: От къде иде силата на неговото слово, на несъмнения подарък да внушава, да приканва към бездънен размисъл?
Вън от всякаква конвенционалност, това е
дарбата да бъде достоверен
и надълбоко истинен. От всяка дума, изречена и написана от създателя, лъха съвършенство.
Мемоарите на проф. Фотев са релефна картина за изживян пълноценно живот – живот, предан на науката и човеколюбието.
Чрез записките читателят ще узнае за кръстния път на един мощен човек с темперамент и велико сърце. Чрез тях професорът възбуди сетивата на читателите, тъй като показва сензитивност, въображение и прозорливост, които за първи път срещнах в забележителната му книга „ Българската потиснатост ”.
От записките ще узнаем още и
за трънливия път,
който професорът е извървял: От служащ, педагог, публицист, до прославен академик със международна популярност, комуто първоначално са препятствали да се посвети на науката Социология, на която е жертван.
В записките срещаме извисени хора, подали ръка на професора в най-трудните дни от живота му, само че и духовно нечистоплътни, които са кумулирали сила, дебнели са момента, изчаквайки комфортна конюнктура и време, с цел да извършат измяната по отношение на професора, в случай че и да е воювал за тяхното кариерно израстване.
Те са знаели, че интригата е силата на слабите и за това са разработвали огромни проекти за бъдещи дейности по премахване на професора от Института по Социология. И са съумели.
В „ Моите записки ” създателят не презира и не ненавижда. Той
търси пътища и задава въпроси
Изследвал е човешката душа и търси отговор на всевечния въпрос: Защо у индивида бушуват зли сили? Откъде у някои хора извира пристрастеността да унижат себечовека?
Тази книга не е апология на страданието, в случай че и всяка страница да е рана, кървяща рана.
Посредством своите мемоари проф. Фотев е основал една нова естетическа просвета. Вложил е в тях безспорния си теоретичен разсъдък. И срещайки се със международни научни звезди из друмищата на планетата, той не се е побоял от височината на духовно извисени персони, тъй като самият той е духовно извисен.
Животът на проф. Фотев е белязан със страдалчество и жадност за живот, и безумен блян за познания. В записките срещам редове, изтъкани от съвършенство: „ Да си социолог и да загубиш лично човешката си и персоналната сензитивност, тогава няма смисъл в социологията и каквато и да е друга положителна просвета ”.
Чрез записките си професорът се е докоснал до мъдростта, още повече, че те не са откъснати от живота и хората. Чрез тях той поддържа връзка с честните, непринудените, състрадателните.
Редовете, родили се отдолу под перото на създателя, са експресивни. Те подаряват естетическа приятност. Проф. Фотев е бездънен и мислещ човек. Той изповядва казаното от Протагор: „ Мярката за всички неща е индивидът ”.
В „ Моите записки ” е наранена една тема-жарава, тематика, която е към момента кървяща рана върху снагата на Родината ни: тематиката за досиетата и картончетата.
С тях години наред се спекулираше. Хората се държаха под внушаемост. Най-перфидното нещо са картончетата. Що значат те? Какво удостоверяват?
Години наред проф. Фотев е водил неистова борба с юридически средства, която е довел до победа: Никога, в никакъв случай по никакъв мотив не е бил помощник на Държавна сигурност. В спомените си с болежка ще показа: „ Поругаха името ми, т.е. животът ми. Винаги се бях старал да вардя съвестта си чиста. Успях. Това беше моята тиха, никому неизтъквана горделивост ”.
Времето опустоши стерилното му картонче. Чрез „ Моите записки ” стигнах до извода, че пред мен стои ярка креативна характерност, обременена от мъдрост и гений. Животът на проф. Фотев не е ощетен, тъй като има другари – откровени, всеотдайни и вярващи му. И дали казаното от Мигел де Унамуно „ Само тези, които творят с дълбока пристрастеност, основават същински творби, трайни и поредни ”, като че ли не е казано за проф. Фотев?
„ Съдбата, случайността или стичане на събитията са определили да се срещна със популярни хора. ” Тези мисли принадлежат на социолога проф. Георги Фотев, които запаметих. Те като че ли са основани и за мен, тъй като в живота си срещнах знакови фигури, белязали моя живот, напътствайки ме. Хора с високи валенции, единият от които е професорът.
Той ни изненада с превъзходните си мемоари, които не ме оставиха апатичен, тъй като ние, читателите, размишляваме върху битието и справедливостта.
Проф. Фотев е академик с ясно възприятие, гражданин е на светлинната горест и на могъществото на индивида. И до момента в който четях страница след страница, в съзнанието ми трайно се всели въпросът: От къде иде силата на неговото слово, на несъмнения подарък да внушава, да приканва към бездънен размисъл?
Вън от всякаква конвенционалност, това е
дарбата да бъде достоверен
и надълбоко истинен. От всяка дума, изречена и написана от създателя, лъха съвършенство.
Мемоарите на проф. Фотев са релефна картина за изживян пълноценно живот – живот, предан на науката и човеколюбието.
Чрез записките читателят ще узнае за кръстния път на един мощен човек с темперамент и велико сърце. Чрез тях професорът възбуди сетивата на читателите, тъй като показва сензитивност, въображение и прозорливост, които за първи път срещнах в забележителната му книга „ Българската потиснатост ”.
От записките ще узнаем още и
за трънливия път,
който професорът е извървял: От служащ, педагог, публицист, до прославен академик със международна популярност, комуто първоначално са препятствали да се посвети на науката Социология, на която е жертван.
В записките срещаме извисени хора, подали ръка на професора в най-трудните дни от живота му, само че и духовно нечистоплътни, които са кумулирали сила, дебнели са момента, изчаквайки комфортна конюнктура и време, с цел да извършат измяната по отношение на професора, в случай че и да е воювал за тяхното кариерно израстване.
Те са знаели, че интригата е силата на слабите и за това са разработвали огромни проекти за бъдещи дейности по премахване на професора от Института по Социология. И са съумели.
В „ Моите записки ” създателят не презира и не ненавижда. Той
търси пътища и задава въпроси
Изследвал е човешката душа и търси отговор на всевечния въпрос: Защо у индивида бушуват зли сили? Откъде у някои хора извира пристрастеността да унижат себечовека?
Тази книга не е апология на страданието, в случай че и всяка страница да е рана, кървяща рана.
Посредством своите мемоари проф. Фотев е основал една нова естетическа просвета. Вложил е в тях безспорния си теоретичен разсъдък. И срещайки се със международни научни звезди из друмищата на планетата, той не се е побоял от височината на духовно извисени персони, тъй като самият той е духовно извисен.
Животът на проф. Фотев е белязан със страдалчество и жадност за живот, и безумен блян за познания. В записките срещам редове, изтъкани от съвършенство: „ Да си социолог и да загубиш лично човешката си и персоналната сензитивност, тогава няма смисъл в социологията и каквато и да е друга положителна просвета ”.
Чрез записките си професорът се е докоснал до мъдростта, още повече, че те не са откъснати от живота и хората. Чрез тях той поддържа връзка с честните, непринудените, състрадателните.
Редовете, родили се отдолу под перото на създателя, са експресивни. Те подаряват естетическа приятност. Проф. Фотев е бездънен и мислещ човек. Той изповядва казаното от Протагор: „ Мярката за всички неща е индивидът ”.
В „ Моите записки ” е наранена една тема-жарава, тематика, която е към момента кървяща рана върху снагата на Родината ни: тематиката за досиетата и картончетата.
С тях години наред се спекулираше. Хората се държаха под внушаемост. Най-перфидното нещо са картончетата. Що значат те? Какво удостоверяват?
Години наред проф. Фотев е водил неистова борба с юридически средства, която е довел до победа: Никога, в никакъв случай по никакъв мотив не е бил помощник на Държавна сигурност. В спомените си с болежка ще показа: „ Поругаха името ми, т.е. животът ми. Винаги се бях старал да вардя съвестта си чиста. Успях. Това беше моята тиха, никому неизтъквана горделивост ”.
Времето опустоши стерилното му картонче. Чрез „ Моите записки ” стигнах до извода, че пред мен стои ярка креативна характерност, обременена от мъдрост и гений. Животът на проф. Фотев не е ощетен, тъй като има другари – откровени, всеотдайни и вярващи му. И дали казаното от Мигел де Унамуно „ Само тези, които творят с дълбока пристрастеност, основават същински творби, трайни и поредни ”, като че ли не е казано за проф. Фотев?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ