Аманда беше на 3 години, когато се изправи срещу убиеца на майка си
Хари Джей Конклин е име, което през 1985 година съумява да влезе в светлината на прожекторите. Славата му не е толкоз позитивна. Това е човек, който разполага с цяла сбирка от ножове, има леопард за домакински любим, а тялото му е покрито в свастики. Изкарва прехраната си като каскадьор и е взел участие в някои холивудски заглавия. Присъствието във вечерните вести е разследване на неговото изказване, че е изцяло почтен по обвиняване в ликвидиране с огнестрелно оръжие. Жертвата е неговата брачна половинка, а единственият очевидец е 3-годишната им щерка.
Полицията търси очевидец в продължение на седмици, до момента в който най-сетне не схваща от 3-годишната Аманда, че тя е станала очевидец на всичко. Крехката възраст на дребното момиченце не разрешава на съдията да я призове като очевидец, изключително откакто думите ѝ не биха могли да имат юридическа тежест. По този метод и юристите няма по какъв начин да извадят своя основен очевидец и да завоюват делото. Така тъкмо след две седмици в размотаване, обвиняванията против Хари са свалени. След близо пет месеца е освободен от пандиза и продължава да твърди, че не е убивал никого.
Дълго време се счита, че е умишлен, само че управляващите са на друго мнение. Досието му включва няколко приемни фамилии, наличие в поправително учебно заведение, нарушение на разпоредбите, дребно безчинство и други цветния прояви, насъбрани до 15-я му рожден ден. Конклин ще добави листата с прегрешения, поставяйки две присъди за грабеж, бягство от пандиза, нахлуване на служител на реда и други. За прокурора, това е единственият логически причинител, само че няма доказателства.
Коментарите му са в напълно друга посока, той самият твърди, че няма неприятни усеща към съда, платил е присъдата си и е стоял почтен в пандиза. Очакванията му още тогава са свързани с опцията да продължи на чисто и да не помни за случилото се. Надеждата, че един път откакто е бил оневинен, най-вероятно може да бъде опрощение и делото да е затворено, излетява много бързо през прозореца. В Съединени американски щати има такава процедура, само че не при делата за ликвидиране.
Съдът може да отвори делото във всеки един миг, когато пожелае – това може да са 2 години или 20 години, никой няма да задава въпроси. Всички погледи са ориентирани към Аманда, която на този стадий още не може да се счита за меродавен източник, изключително откакто е на прекомерно нежна възраст. Помолен да разяснява този въпрос, Хари Конклин признава, че това е дебнещата гилотина в мрака, която е подготвена във всеки един миг да раздели тялото и главата.
Медиите също демонстрират интерес. През последните 5 месеца основават портрет по разкази на близки и другари. Дарлийн и Хари изглеждали щастливи в границите на своя 4-годишен брак. Дъщеря им е обичана и обгрижвана, братът на Дарлийн – Луис ще уточни, че двамата в никакъв случай не са се карали и постоянно са се гледали с обич. Възможно ли е подобен човек да бъде палач? За задачата погледите се насочват към тези, които не виждат любовта към Дарлийн.
Повечето ѝ другари настояват, че тя била в непрекъснат боязън от един злобен и садистичен човек с извънредно нападателен темперамент и предпочитание за гнет. Един комшия си спомня по какъв начин е извикал полиция, когато чул Дарлийн да крещи, че в нейния стомах е опрян револвер.
Извършител на това дело е точно Хари. Конклин е на независимост, като продължава да работи и да се разхожда свободно. Описват го като стилен, само че мощен мъж с много необятна усмивка. Цялото му тяло е покрито с татуси. Други черти на характера са патриотизма, волята за оцеляване, отбраната на фамилията и поддържането на бойния боеприпас. Полицията се изненадва от неговото занимание и съществуването на толкоз доста оръжие.
Властите не престават да се кълнат, че един ден ще има причина да започват още веднъж делото. Налични са и други не толкоз приятни обстоятелства. Дарлий е била еврейка и непрекъснато е била обект на насмешки от страна на брачна половинка си. Очевидно е, че свастиките не са били видяни от началото. От деня на тяхната женитба, брачната половинка постоянно се страхувала от него. Когато няма контракти за каскади, мъжът обичал да се отдава на обичаната си тематика – оцеляване в дивото. Така през 1983 година с ножовете закупува и книга със заглавието „ Търговец на гибел – управлението “.
Конклин даже споделя, по какъв начин е четял на глас на своята брачна половинка, която показвала интерес към този тип литература, само че нищо повече. В денят, когато полицията я открива с две огнестрелни рани в гърба и една във врата, няма по какъв начин да се избегне този факт. Книгата е открита в леглото им. Половинката на Хари е трябвало да отиде на коафьор и се е обадила на своята по-малка сестра Бренда, с цел да има кой да гледа Аманда. С влизането вкъщи, Бренда открива тялото на сестра си да лежи тъкмо пред хладилника в кухнята.
Аманда е била заключена в своята стая, като ключалката е сложена от външната страна. Полицията разпитва момичето благодарение на психолог. Пред него тя споделя, че е видяла по какъв начин татко ѝ удря майка ѝ в същия ден. Тогава е единствено на 3 години и 1 месец. След това си спомня, че е чула изстрели. Към това е редно да се добави и обстоятелството, че другар на Хари си спомня по какъв начин тъкмо той е желал да се отърве от своята брачна половинка.
Оправданието за този тип мнения идва и с още един проблем, съгласно Хари, някой е съумял да подучи неговата щерка да споделя тъкмо това, което са желали. За страдание няма отговор, а и по-късно делото по този начин и не се възобновява. Единственото, което човек може да получи, е оня миг от съда, когато 3-годишната Аманда е запитана:
„ Можеш ли да кажеш кой тъкмо умъртви мама? “
Детето не споделя нищо, само че единственият човек, който гледа, освен това с очевидно терзание, е нейният татко. Всичко това би трябвало да е задоволително, само че в последния миг излиза наяве, че съдията не може да зачете тези обвинявания или показания. Едно 3-годишно дете не може и не би трябвало да взема решение ориста на единствения си жив родител. Факт е, че Хари остава свободен, а неговото дете вечно остава при вуйна си, която ще го гледа, придобивайки родителските права.
Информацията за Хари е повече от нищожна, дали се е преместил или просто е съумял да избяга надалеч от радара, това също няма по какъв начин да знаем. Едно е повече от несъмнено, едно дете не може да лъже, изключително откакто претърпява подобен стрес, само че всичко може да бъде видяно на фотографията. Интересен факт е, че Аманда е едно от дребното деца, които съумяват да се изправят в съда, с цел да дават показания и информация на проверяващите, точно възрастта се оказва един изключително тежък фактор, който не може да бъде толкоз елементарно прескочен.
