От високо се пада лошо, а от падане никой не е застрахован
Харесвам арогантните хора, хората, които влизат и се декларират. Харесва ми, когато гледат високомерно и вървят като че ли стъпват няколко сантиметра над земята. Харесва ми по какъв начин пърхат с мигли по-различно, по какъв начин стъпките им отекват по-силно и по какъв начин думите им… не значат нищо.
Харесвам хората, които гледат отвисоко, които имат самочувствието, че значат освен това за тази Земя от всеки останал тип на нея. Интересни са ми тези хора, тъй като са пъклен чупливи.
Гледам на тях като на тези царевични пръчки от детсвото ни, които баба ми проницателно наричаше “хапнеш нещо, глътнеш нищо.”
Thinkstock
Та по този начин и с тези хора - въздух под налягане . Гълташ огромна, хрупкава шепа от егото им, само че най-после преглъщах единствено изсъхнал, нагарчащ въздух, който издува стомаха ти с искания си за гурме кулинария.
Обичам да виждам по какъв начин тези хора политат от ръба на своето его. Обичам да ги виждам по какъв начин падат в бездната на самочувствието си и се изгубват в мрака на визиите, които сами са построили за себе си.
Обичам да виждам по какъв начин лъскавите им черпуки се пропукват и след думите им не остават никакви действителни каузи. Хората-въздухари, които са мощни на думи, само че не и на дейности, боготворя ги. Те тупват напълно лекичко от височината на егото си, тъй като са празни, само че какъв брой време единствено летят надолу… занимателно е да ги наблюдаваш.
Thinkstock
Епидемията на хората, цялостни колкото пакет с чипс, идва. Гледаш ги огромни, надути, като че ли изпълнени със смисъл. Отваряш ги и виждаш, че на половина са цялостни с въздух.
Но аз ги боготворя тези хора, на инат на всичко. Защото ме учат на доста, дават ми храна за размисъл и ми припомнят за какво стопирах да хапвам царевични пръчки. Вече нямам време за въздухари в живота си.
Научила съм няколко неща сигурно - куче, което лае, не хапе. Човек, който приказва доста, не може да свърши нищо. А пък оня, който непрекъснато се акцентира, просто има доста комплекси и нужда да бъде непрекъснато валидиран. Толкова просто - съвсем като пакетче със зрънчо.
Харесвам хората, които гледат отвисоко, които имат самочувствието, че значат освен това за тази Земя от всеки останал тип на нея. Интересни са ми тези хора, тъй като са пъклен чупливи.
Гледам на тях като на тези царевични пръчки от детсвото ни, които баба ми проницателно наричаше “хапнеш нещо, глътнеш нищо.”
Thinkstock Та по този начин и с тези хора - въздух под налягане . Гълташ огромна, хрупкава шепа от егото им, само че най-после преглъщах единствено изсъхнал, нагарчащ въздух, който издува стомаха ти с искания си за гурме кулинария.
Обичам да виждам по какъв начин тези хора политат от ръба на своето его. Обичам да ги виждам по какъв начин падат в бездната на самочувствието си и се изгубват в мрака на визиите, които сами са построили за себе си.
Обичам да виждам по какъв начин лъскавите им черпуки се пропукват и след думите им не остават никакви действителни каузи. Хората-въздухари, които са мощни на думи, само че не и на дейности, боготворя ги. Те тупват напълно лекичко от височината на егото си, тъй като са празни, само че какъв брой време единствено летят надолу… занимателно е да ги наблюдаваш.
Thinkstock Епидемията на хората, цялостни колкото пакет с чипс, идва. Гледаш ги огромни, надути, като че ли изпълнени със смисъл. Отваряш ги и виждаш, че на половина са цялостни с въздух.
Но аз ги боготворя тези хора, на инат на всичко. Защото ме учат на доста, дават ми храна за размисъл и ми припомнят за какво стопирах да хапвам царевични пръчки. Вече нямам време за въздухари в живота си.
Научила съм няколко неща сигурно - куче, което лае, не хапе. Човек, който приказва доста, не може да свърши нищо. А пък оня, който непрекъснато се акцентира, просто има доста комплекси и нужда да бъде непрекъснато валидиран. Толкова просто - съвсем като пакетче със зрънчо.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ