Харълд Ейдриън Ръсел Филби е човек, който най-вероятно дори не

Харълд Ейдриън Ръсел Филби е човек, който най-вероятно даже не сте чували. Неговата история е почтена най-малко за трилогия, а когато напуща този свят на 11 май 1988 година е несъмнено, че този човек си е тръгнал с тайните на света. Как може да сме толкоз сигурни? Нека обърнем внимание на целия му пъстър живот и обстоятелството, че това е един от най-важните хора в историята на XX век.

Ако сте обърнали внимание на историята на Ели Коен – Netflix даже предоставиха сериал, където Саша Барън Коен изигра основната роля – това е израелският сътрудник, който съумя да стигне до поста министър на защитата в Сирия и даже да въздейства директно на политиката на Сирия. Ако историята на Коен завършва трагично с обществено обесване, то историята на Харълд Ейдриън Ръсел Филби – за приятелите е просто Ким Филби – може да се счита за гениална. Той се ражда на 1 януари 1912 година в Амбала, Британска Индия.

Образованието си получава в Уестминстър и по-късно следва в Тринити лицей в Кеймбридж. Именно там се увлича към комунизма и философията на това ново политическо придвижване. През 1934 година е рекрутиран от руски сътрудник, който идва в университета като специализант, само че задачата му е доста по-различна – да открие всички будни и интелигентни младежи, които наложително би трябвало да преследват държавни постове и да работят в интерес на комунизма. Първите му стъпки в професионалната кариера идват благодарение на бъдещата му брачна половинка Лици Фридмън. Тя е млада австрийска комунистка с унгарско-еврейско родословие.

Срещат се инцидентно, като дамата го разпознава като чужденец и желае от Филби да ѝ даде 25 от 100-те паунда, които би трябвало да му стигнат за цялата година. Представя се за комунистка, която работи в революционен комитет и има потребност от помощите. Англичанинът освен дава парите, само че в следствие стартира да оказва помощ по време на Австрийската революция. През 1934 година двамата се женят, с цел да може Лици да избяга с него във Англия.

Именно неговата брачна половинка ще го срещне с известния Арнълд Дойч – представящ се като Ото. Непознатият се показва за чех, чиято съществена задача е да помогне на хуманистичната концепция на комунистите в смяната на света. Двамата ще си приказват и най-сетне тъкмо възпитаникът на колежа ще уточни и други евентуални фрагменти, които са повече от почтени за работа в държавната администрация, освен това на много положителни постове. Тайната организация ще носи името „ 5-цата от Кеймбридж “, а някои от известните лица ще бъдат Доналд Маклейн и Гай Бюрджъс.

Как по-късно е потръгнала кариерата на всички в организацията, това не можем да знаем.    Пътищата на чеха с неговите нови протежета се разделят най-малко за известно време. В Лондон ще открием, че Ким стартира да работи като публицист и да написа материалите си с един от стотиците псевдоними, които си измисля. През 1936 година ще открием, че бъдещият сътрудник е нает от списание „ Англо-Руска Търговска Газета “ и точно там ще се пробва да открие някои следи по отношение на позициите сред връзките на Англия и Германия. По това време съумява да открие даже Рибентроп, който работи като немски дипломат в Лондон.

През 1937 година младежът отпътува за Севиля, Испания и стартира да отразява всички маневри и сражения. През същата година влиятелното издание „ The Times “ взема решение да го наеме и го изпраща в квартирите на френските доброволци, където да отразява събитията. Малцина знаят, че той към този момент работи като двоен сътрудник, предоставяйки информация на Съветското и Английското разузнаване. Изискванията по това време идват с рекомендации да изпраща писма на недодялан код до приятелки в Париж. След края на Испанската война  открива, че адресът на неговата френска другарка, която се криела зад името Миле Дюпонт е адреса на Съветското посолство.

Защо е нужна информация и за какво тъкмо публицистите са толкоз скъпи в този спор? Съюз на съветските социалистически републики и Англия обезверено имат потребност от информация по отношение на представянето на немския Messerschmitt Bf 109, Panzer I и Panzer II в деяние. В едно от интервютата си непосредствено с военачалник Франко, Филби записва доста тъкмо и ясно думите:

„ Немските бойци няма да имат никакви проблеми да преминат Испания и да атакуван оттатък Гибралтар. “

От своите руски сътрудници е сложена друга задача – да покаже каква тъкмо е защитата на генерала и с какъв брой индивида се движи, когато пътува. Не е несъмнено каква тъкмо е била задачата на това занятие, само че най-вероятно още тогава Съюз на съветските социалистически републики е виждал евентуална опасност и с огромно наслаждение е предпочитал да го отстрани от политическата сцена. През 1937 година се среща с сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – Теодор Мали, който по-късно ще напише, че Филби няма качествата и желанието да се жертва за премахването на Франко.

Harold Adrian Russell Philby, better known as Kim Philby (1912 – 1988), former First Secretary to the British Embassy in Washington, holds a press conference at his mother’s home in Drayton Gardens, London, 8th November 1955. His name had been mentioned at the House Of Commons in connection with the Burgess and Maclean affair. (Photo by Keystone/Hulton Archive/Getty Images)

Негов сътрудник на име Уолтър Кривитски – същинското му име е Самюел Гинсберг – някогашен сътрудник на ГРУ ще избяга в Париж, а по-късно и в Съединени американски щати, където ще разгласява книга, в която показва, че някои от сътрудниците на Сталин към този момент са съумели да се внедрят в МИ5 – контра разузнаването на Англия. По това време никой не го свързва с Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и той продължава да работи умерено и щастливо. Александър Орлов също съумява да избяга във Франция и по-късно в Съединени американски щати, познавайки връзката от Лондон, като в един миг даже е контролна единица и въпреки всичко в никакъв случай не оповестява за наличието и двойната игра на журналиста в разузнаването.

В края на Испанската война е осведомен с евентуалната си втора брачна половинка – Айлийн Фурс. През 1939 година Филби се завръща в офиса на The Times в Лондон. След оповестяването на войната, той се реалокира във Франция и работи като боен сътрудник там, като по това време изпраща материалите си и на друго издание – The Daily Telegraph. В началото на 1940 година по рекомендациите на Гай Бюрджъс, той е вербуван в МИ6. Задачата му там е да проверява по какъв начин враговете могат да атакуван зони, без да употребяват оръжие. В Хердфоршир, дружно с Гай ще преминат курс по бойкот.

През лятото на същата година, Гай ще бъде хванат за шофиране в нетрезво положение и ще бъде уволнен от разузнаването, Филби е изпратен в бюрото за агитация. Придобитите познания от англичаните скоро стартират да се предават и на руските шпиони, връзката е повече от ясна. По това време лондонския резидент Иван Чичаев – кодово име Вадим – ще изиска от своя сътрудник имената на английските сътрудници, които се приготвят да влязат в Съюз на съветските социалистически републики и да работят под прикритие.

По това време няма никаква такава подготовка и руснаците няколко пъти задават един и същи въпрос, като отговорът не се трансформира. Вместо това, сътрудникът съумява да изпрати проектите за интервенция Барабораса, както и за японските стремежи за нахлуване в Югоизточна Азия – японците в никакъв случай не се съгласяват с Хитлер и в никакъв случай не го поддържат. През 1941 година е нараснал и изпратен в Секция 5 на МИ6 – виновна за нападателното контра разузнаване.

Под негово въздействие са Испания и Португалия, като сътрудниците му могат да бъдат открити в Мадрид, Лисабон, Гибралтар и други. През 1944 година руснаците имат нова поръчка към своя човек в МИ6 – да се погрижи за премахването на Феликс Каугил – сътрудникът, който се занимава със Секция 9 – анти-комунистически действия. В края на годината Ким към този момент е съумял да сътвори задоволително клюки за своя сътрудник, с цел да го уволни от службата. По това време даже сътрудниците му стартират да сигнализират МИ6 за евентуалната двойна игра на сътрудника, само че техните предизвестия са неведнъж отхвърляни.

RUSSIA: Kim Philby – British intelligence officer who worked as a double agent and fled to the USSR. Pictured: Kim Philby on holiday with his last wife Rufina Pukhova in Russia, 1970s. (Photo by Laski Diffusion/Getty Images)

Една година по-рано ГРУ желаят от МИ6 информация за немските сътрудници в България и Румъния, които се пробват да преминат границата и да се интегрират в Съюз на съветските социалистически републики. Според данните Сесил Баркли в никакъв случай не дава цялостния лист, само че Филби съумява освен да го откри, само че и да го пусне по пощата на Москва. По това време Рихард Зорге изпраща сходна информация от Япония, само че към този момент не е в цялостният си искра, с цел да може неговото предизвестие да получи внимание. Елена Модриживская дава отговор за всичката информация, която получава от 5-цата на Кеймбрдиж, тя самата ще признае, че предадените данни са били от голяма изгода, като включвали даже немските бойни проекти.

Един ден даже ще се зачуди дали хората в МИ6 са толкоз глупави, че не могат да видят тоновете хартия, която се изнася с куфари от постройката им. Първите главоболия идват през август 1945 година, когато Константин Волков от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и вице-консул в Истанбул желае политическо леговище във Англия. Нещо повече, той е подготвен против огромна сума пари да даде информация за тримата най-важни руски шпиони във Англия, като двама от тях работят във Външно министерство, а третият работи непосредствено в МИ6. Познайте кой е изпратен, с цел да помогне за изнасянето на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) сътрудника? Филби освен получава задачата, само че и бърза да уведоми руското разузнаване за опита. Заминава за Истанбул с концепцията, че ще вземе потребната информация, само че до момента в който дойде, Волков към този момент е върнат в Москва и никой не знае какво след това се е случило с него.

Волков в никакъв случай не се съгласява да изпрати информацията по телеграф, а избира да я връчи персонално, което на практика печели време на руски сътрудник от МИ6 да го обезврежда и да избяга от съмненията. През 1946 година руският сътрудник ще бъде награден с ордена на Британската империя. В цялата идната година ще работи за английското разузнаване в Турция. Задачата му е да изпраща сътрудници в Съюз на съветските социалистически републики и да сътрудничи с турското разузнаване. Тук стартират и едни от най-цветните панаири. Първите двама сътрудници, рекрутирани от Франция и изпратени към Съветска Армения, минават границата благодарение на турски шпиони, само че към 15 минути по-късно се чуват изстрели. Подобни са случаите и в Албания. Животът на изпратените сътрудници стартира и завършва в границите на седмици. Албанското Сигурими – тайните секретни служби – съумяват да ги заловят до един.

През 1948 година Филби се озовава в Съединени американски щати, където е представител на МИ6 във Вашингтон. Там задачата му е да преглежда и подсигурява сигурност при изпращането на информация от Вашингтон до Лондон, несъмнено, сътрудникът постоянно имал време да отклони информация и към Съюз на съветските социалистически републики. За неволя в Централно разузнавателно управление на САЩ работи негов сътрудник на име Джеймс Джийзъс Ангълтон, който в никакъв случай не е спирал да го подозира и постоянно го кани на обяд, с цел да бъде сигурен, че рано или късно неговият познайник от университета ще се издаде.

9th November 1955: British double agent, ‘Kim’ Philby, at home during a press conference held after he had been (mistakenly) cleared by Macmillan of being the ‘Third Man’ in the Burgess and Maclean affair. (Photo by Harold Clements/Express/Getty Images)

Само една година по-рано от Британското посолство в Москва е изпратена информация до Вашингтон, което подвига на крайник всеки един сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ. За огромна наслада руският атомен разузнавач Клаус Фуч е задържан, като той оповестява името и на още един човек – Хари Голд. През 50-те години и Гай идва във Вашингтон, като е настанен в резиденцията на Филби, казусът обаче е, че мъжът към този момент се е пропил и е станал прекомерно рисков до степен, в която самият Едгар Хувър ще се оплачи на посолството и ще изиска да се направи нещо по въпроса.

За похлупак на всичко, Гай употребявал английски коли на посолството, с цел да преследва хомосексуални мъже. По това време Вашингтон продължава да проверява информацията, която е тръгнала от Британското посолство в Москва и двойният сътрудник към този момент осъзнава, че Гай и неговият другар МакКлейн към този момент са в заплаха. Гай не се трогва и при започване на май 1951 година съумява да получи три фиша за превишена скорост в един ден. Това оказва помощ за свалянето на дипломатическия имунитет, води до недоволство към Британския дипломат и изпращането на провинилия се назад в Англия. Там го чака МакКлейн. Ким изпраща депеша на двамата си другари и им оповестява, че би трябвало да заминат в Москва. На 25 май и двамата изчезват, а самият разпит е плануван за 28 май.

С бягството към този момент е ясно, че има и трети човек, който е предизвестил евентуалните шпиони, които към този момент се намират в Москва. Връщането на лентата демонстрира, че в миналото някогашният турски дипломат е приказвал за тримата най-важни – двама във Външно министерство и още един в МИ6. През 1951 година шпионинът взема решение да си подаде оставката изцяло независимо и да се защищити от по-нататъшно следствие. Цели 4 години не съумява да си откри работа като публицист, само че не се предава.

През това време се доближава до там, че английските дипломати, в това число и министър-председателят Антъни Едън е запитан за какво страната се пробва да прикрие именития 3-ти човек в МИ6, за който е публично ясно, че е сътрудник на руските служби. За да завоюва още повече внимание и да изтрие всички петна от себе си, Ким Филби вика публицисти в дома на майка си, като застава пред камерата и в ефир декларира, че в никакъв случай не е бил болшевик.

През 1956 година отпътува като сътрудник в Бейрут, публично не е сътрудник на нито една институция – импровизирано продължава да работи за МИ6. През 60-те години към този момент е съумял да направи няколко много положителни материала, които му разрешават да пътува до Саудитска Арабия, Египет, Йордания, Кувейт и даже Йемен. Бедите не завършват до тук. Анатоли Голитсън – майор в Първа дирекция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – ще успее да избяга в Съединени американски щати, употребявайки дипломатическия си пост в Хелзинки. Именно там ще предложи на Централно разузнавателно управление на САЩ руските сътрудници в Съединени американски щати и Англия, които не престават да работят.

Първо е разпитан от Централно разузнавателно управление на САЩ, а по-късно е изпратен в дирекцията на МИ6, където Дик Уайт – шефът – го чака с неспокойствие единствено и само за един въпрос – Филби ли е 3-ят човек в цялата организация. Подозренията най-сетне са доказани. МИ6 не бързат да изгърмят своите патрони и търсят Никълъс Елиът – различен офицер в Бейрут и другар на предателя – да се опита да вземе всички типове самопризнания от своя сътрудник.

Истината е, че Никълъс открива Ким в доста неприятно положение – пийнал оттатък границите на рационалното. Именно в една такава пиянска вечер, той ще признае всичко, което човек е изискал от него. Преди да се подпише декларацията за самопризнанията, той е качен на транспортен съд от Одеса, напуща Бейрут и някъде по пътя слиза, с цел да се качи на различен транспортен съд и да се озове на съветска територия.

Едва на 1 юли излиза наяве, че сътрудникът се намира точно там. На 30 юли Съветските управляващи публично декларират, че е изискал политическо леговище в Съюз на съветските социалистически републики, дружно с други руски жители. В Москва излиза наяве, че бедният Харълд в никакъв случай не е бил полковник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – никой даже не му е правил досие или карта. Получава по 500 рубли на месец – междинната заплата през 60-те години е 80.6 рубли, до момента в който през 700-те се подвига на 122 рубли. Дори и тогава не се счита за свободен и непрекъснато стои под домакински арест, защитаван и наблюдаван от сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Едва 10 години по-късно ще получи правото си да тренира млади сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). По това време формалната версия е, че сътрудниците го пазят от евентуално посягане – истината е, че се чака да избяга в Лондон.

Досиетата от 2020 година се демонстрират, че МИ6 в действителност са знаели кой е третия кадър, само че са желали да запазят всичко в загадка, с цел да избегнат общественото оскърбление, което е предстояло. Мъри Сейл ще лети от Лондон до Москва, с цел да вземе изявлението на своя съотечественик, а той от своя страна ще признае, че е сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и задачата му в живота е да победи империализма. Биографията му е оповестена във Англия през 1968 година, а в Съюз на съветските социалистически републики излиза едвам през 1980 година

През 1965 година неговият медал е свален. В Москва животът не е толкоз добър, колкото чака, неговата съветска брачна половинка ще признае, че сътрудникът осъзнал каква неточност е направил и бил отчаян от всичко, което се случва от другата страна на завесата. Няколко години след свалянето на ограниченията, сътрудникът стартира да пие, депресира се и даже се пробва да се самоубие. В последните си години оказва помощ на съветската пропагандна машина да популяризира по-точни и ясни материали, защото наетите хора даже не познават толкоз добре британският език. Руснаците не се тормозят да му дават най-различни ордени, само че това не го радва изключително. Умира през 1988 година в Москва от сърдечен удар.