Стинг изпя сърцето си в София
Ханс Кристиан Андерсен е споделил: " Където думите се провалят, приказва музиката ". Tова важи с цялостна мощ за концерта на Стинг в София. Изпълненията му бяха повече от песни, те бяха роман, побрал целия му живот.
Тази година 1 юни се оказа освен празник на децата, само че и на всички меломани, пристигнали от близо и надалеч, с цел да станат част от турнето " My songs " и да чуят историята на 17-кратния притежател на премията " Грами ". История по ноти, събирана в продължение на съвсем 68 години и оживяла посредством един от най-отличителните мъжки гласове, които нашият свят познава. Стинг е от оня сан актьори, притежаващи изключителна притегателна мощност и умеенето да приковават вниманието на всички, само посредством своя тембър. Не са му нужни спомагателни образни резултати и всевъзможни други шоу похвати, с цел да извърши сцената и да задържи погледа на публиката, застинал върху себе си.
В събота вечерта опашката пред Арена Армеец за малко щеше да се окаже съществено затруднение за водачите по бул. " Асен Йорданов ". Залата беше преизпълнена и човек мъчно можеше да откри повече от педя свободно пространство. Из множеството се носеха няколко разнообразни езика, обединени само от насищащия ги боязън, с който чакаха появяването на английската суперзвезда. С всяка минала минута нетърпението из редиците нарастваше и ставаше все по-осезаемо.
Първа на сцената се качи младата певица Chinchilla, чийто дебют бе неотдавна в Обединеното кралство. Въпреки че едвам тази година направи първите си крачки в музикалния бизнес, ексцентричното ѝ звучене съумя да провокира интереса на присъстващите. Изпълнените от нея песни, измежду които и " Elements " - донесла ѝ международна известност, не могат да бъдат сложени в избрана рамка, тъй като прескачат сред разнообразни жанрове, пречупвайки разделящите ги бариери. Дейзи Бертеншоу, както е същинското ѝ име, криещо се зад артистичния псевдоним, умерено може да се назова представител на новото потомство създатели. Макар да е черпила ентусиазъм от икони като Джанис Джоплин, Арета Франклин и Бионсе, тя е построила лична изразителност, ловко преплетена в музиката ѝ. През цялото време гласът ѝ с лекост се разхождаше по нотната стълбица, разкриващ нови височини от огромния ѝ диапазон. Участието ѝ бе повече от мощно и в допълнение разгорещи атмосферата в залата, която щеше да остави постройката без покрив в мига, когато под светлините на прожекторите застана самият Стинг.
В оня миг еуфорията на хората беше несравнима. Фактът, че един-единствен човек развълнува хиляди, накара ги да викат и приветстват, самичък по себе си аргументи фрисон. И тези тръпки продължиха, даже се умножиха, когато той запя.
Репертоарът на изпълнителя се състоеше от песните, изграждащи последния му едноименен албум " My songs ", включващ най-големите му и емблематични шлагери, поднесени в усъвършенствани аранжименти. По този метод той вдъхна още един и друг живот на своите сингли, с което зарадва почитателите си, наслаждаващи се на неповторимата симбиоза сред остарялото и новото.
В продължение на час и половина цялата кариера на английската легенда се изливаше от сцената, от нейното начало до момента, година след година, запечатани в мелодии. Звучаха обичаните на всички " Brand New Day ", " Fields of Gold ", " Englishman in New York ", " Every Breath You Take " и доста други, провокиращи бурните ръкопляскания на публиката, която от самото начало пееше дружно със Стинг. Най-силни страсти и талази от крясъци, обаче, предизвикаха " Shape of My Heart " и " Desert Rose ". Реакциите, още в началните акомпанименти, които излизаха от китарата отдолу под пръстите му, накараха земята да се тресе. Хиляди вдигнати във въздуха ръце, подскоци на място, писъци, обятия от наслада и протегнати до болежка напред длани, държащи записващи устройства, са единствено една дребна част от резултата на музикалното изкуство, случило се вечерта на 1-ви юни.
Стинг и 7-членната му група не оставиха феновете и за секунда да си спомнят неудобството от продължителното стоене в избрана поза. Очите и ушите на всички бяха изпълнени, само че най-важното е, че и сърцата им преливаха. И биеха като едно, в унисон с думите от текстовете на безконечните шлагери.
Дори и да се беше изморил, артистът с нищо не го сподели. Не направи нито една пауза за отмора, сред осъществяванията си. Също будещо удивление бе, че гласът му звучеше като студиен запис, макар че пееше онлайн. Това за прощален път разкри огромния му гений, който с годините не се е похабил, а само се е затвърдил.
Трудно беше на множеството да се раздели със своя любим, проличало в трите пъти, в които го изкараха на бис. Но като всяко хубаво нещо и този концерт имаше край.
За Стинг това беше шесто идване в България. Първото се състоя през 1996 година в столицата, а предходната година Античният спектакъл в Пловдив не съумя да побере всички искащи да го видят и чуят.
Турнето " My Songs " стартира преди броени дни, като стартът беше даден в Париж. София е втората му спирка. След като мине през огромните градове на Европа, музикалната обиколка ще завърши в Таос, щата Ню Мексико.
Тази година 1 юни се оказа освен празник на децата, само че и на всички меломани, пристигнали от близо и надалеч, с цел да станат част от турнето " My songs " и да чуят историята на 17-кратния притежател на премията " Грами ". История по ноти, събирана в продължение на съвсем 68 години и оживяла посредством един от най-отличителните мъжки гласове, които нашият свят познава. Стинг е от оня сан актьори, притежаващи изключителна притегателна мощност и умеенето да приковават вниманието на всички, само посредством своя тембър. Не са му нужни спомагателни образни резултати и всевъзможни други шоу похвати, с цел да извърши сцената и да задържи погледа на публиката, застинал върху себе си.
В събота вечерта опашката пред Арена Армеец за малко щеше да се окаже съществено затруднение за водачите по бул. " Асен Йорданов ". Залата беше преизпълнена и човек мъчно можеше да откри повече от педя свободно пространство. Из множеството се носеха няколко разнообразни езика, обединени само от насищащия ги боязън, с който чакаха появяването на английската суперзвезда. С всяка минала минута нетърпението из редиците нарастваше и ставаше все по-осезаемо.
Първа на сцената се качи младата певица Chinchilla, чийто дебют бе неотдавна в Обединеното кралство. Въпреки че едвам тази година направи първите си крачки в музикалния бизнес, ексцентричното ѝ звучене съумя да провокира интереса на присъстващите. Изпълнените от нея песни, измежду които и " Elements " - донесла ѝ международна известност, не могат да бъдат сложени в избрана рамка, тъй като прескачат сред разнообразни жанрове, пречупвайки разделящите ги бариери. Дейзи Бертеншоу, както е същинското ѝ име, криещо се зад артистичния псевдоним, умерено може да се назова представител на новото потомство създатели. Макар да е черпила ентусиазъм от икони като Джанис Джоплин, Арета Франклин и Бионсе, тя е построила лична изразителност, ловко преплетена в музиката ѝ. През цялото време гласът ѝ с лекост се разхождаше по нотната стълбица, разкриващ нови височини от огромния ѝ диапазон. Участието ѝ бе повече от мощно и в допълнение разгорещи атмосферата в залата, която щеше да остави постройката без покрив в мига, когато под светлините на прожекторите застана самият Стинг.
В оня миг еуфорията на хората беше несравнима. Фактът, че един-единствен човек развълнува хиляди, накара ги да викат и приветстват, самичък по себе си аргументи фрисон. И тези тръпки продължиха, даже се умножиха, когато той запя.
Репертоарът на изпълнителя се състоеше от песните, изграждащи последния му едноименен албум " My songs ", включващ най-големите му и емблематични шлагери, поднесени в усъвършенствани аранжименти. По този метод той вдъхна още един и друг живот на своите сингли, с което зарадва почитателите си, наслаждаващи се на неповторимата симбиоза сред остарялото и новото.
В продължение на час и половина цялата кариера на английската легенда се изливаше от сцената, от нейното начало до момента, година след година, запечатани в мелодии. Звучаха обичаните на всички " Brand New Day ", " Fields of Gold ", " Englishman in New York ", " Every Breath You Take " и доста други, провокиращи бурните ръкопляскания на публиката, която от самото начало пееше дружно със Стинг. Най-силни страсти и талази от крясъци, обаче, предизвикаха " Shape of My Heart " и " Desert Rose ". Реакциите, още в началните акомпанименти, които излизаха от китарата отдолу под пръстите му, накараха земята да се тресе. Хиляди вдигнати във въздуха ръце, подскоци на място, писъци, обятия от наслада и протегнати до болежка напред длани, държащи записващи устройства, са единствено една дребна част от резултата на музикалното изкуство, случило се вечерта на 1-ви юни.
Стинг и 7-членната му група не оставиха феновете и за секунда да си спомнят неудобството от продължителното стоене в избрана поза. Очите и ушите на всички бяха изпълнени, само че най-важното е, че и сърцата им преливаха. И биеха като едно, в унисон с думите от текстовете на безконечните шлагери.
Дори и да се беше изморил, артистът с нищо не го сподели. Не направи нито една пауза за отмора, сред осъществяванията си. Също будещо удивление бе, че гласът му звучеше като студиен запис, макар че пееше онлайн. Това за прощален път разкри огромния му гений, който с годините не се е похабил, а само се е затвърдил.
Трудно беше на множеството да се раздели със своя любим, проличало в трите пъти, в които го изкараха на бис. Но като всяко хубаво нещо и този концерт имаше край.
За Стинг това беше шесто идване в България. Първото се състоя през 1996 година в столицата, а предходната година Античният спектакъл в Пловдив не съумя да побере всички искащи да го видят и чуят.
Турнето " My Songs " стартира преди броени дни, като стартът беше даден в Париж. София е втората му спирка. След като мине през огромните градове на Европа, музикалната обиколка ще завърши в Таос, щата Ню Мексико.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ