Ханибал Барка прекосява Алпите със слонове, полага клетва да мрази

Ханибал Барка прекосява Алпите със слонове, поставя клетва да ненавижда вечно римляните и нанася някои от най-тежките провали, които Рим в миналото е поемал. Той сигурно се подрежда измежду най-великите генерали за всички времена и макар че мнозина познават историята на Ханибал, евентуално има доста детайлности за гениалния стратег, за които малко хора знаят.

Има много творби на изкуството, които изобразяват Ханибал на слон, само че в действителност яздел ли е слонове в действителност?

Със сигурност да. Много от слоновете на Ханибал са от по-малкия африкански тип, макар че има и най-малко един огромен азиатски слон. Който е и неговият персонален. Слонът се споделя Сурус, което значи „ Сириецът “ и му липсва единия бивник. Ханибал евентуално го язди като знак на статут.

Генералът набира наемници основно от Испания и Галия. Галите постоянно са непостоянни със съюзите си и едно впечатляващото шоу с големите животни, би ги стимулирало да са по-лоялност към Ханибал.

След като губи окото си в борба, той все по-често влиза в багра на гърба на своя слон, с цел да има по-добра видимост към бойното поле. Особено в Битката при Кана, където Ханибал е тъкмо зад сериозно позиционирания център на армията си и издигнатият му взор му разрешава да издава точните заповеди до фланговите си елементи.

Трудно е да се каже какъв брой дълго е живял Сурус, защото историите за слоновете на Ханибал постоянно си опонират. Сурус може да е починал през първата зима в Италия, а може да е пътувал из цяла Италия и назад в Африка с Ханибал.

Всеки случай, и Тит Ливий, и Полибий разказват един комплициран способ, с който слоновете се прекарват през река Рона, преди да се насочат към Алпите. Те описват по какъв начин Ханибал първо „ украсява “ животните с дървета и пръст, маскировъчно. А по-късно повежда един женски, което кара мъжките да го последват.

Въпреки че тази сцена е пресъздадена в изкуството, действителността евентуално е доста по-проста. Слоновете са естествени плувци, които могат да се оправят с лекост със мощни течения; те евентуално просто са били накарани да преминат, въпреки и това да изисква малко по-специални старания.

Колко хора знаят какво подхваща Ханибал след войната с Рим? Той сигурно е бележит водач и военачалник, само че въпреки всичко неговата страна губи. Скоро след войната той е разгласен за търсене и бяга на Изток, с цел да се опита да продаде качествата си на непознати крале, които имат потребност от умен стратег.

След като прескача от крал на крал, Прусий I от Витиния, в модерна Турция, го притегля като военноморски пълководец. На новата си работа Ханибал скоро се изправя против доста по-голямата флота при цар Евмен от Пергам. Той знае, че кралят ще бъде там, само че не е сигурен в кой транспортен съд – по тази причина изпраща известие до краля, а пратениците го разкриват. Той също по този начин изпраща хора да изпълнят глинени съдове с колкото се може повече отровни змии, а Турция е възпълна с всевъзможни отровни животни.

След като борбата стартира, Ханибал изпраща змиите с няколко бързи кораба напряко към Евмен, където съдове са хвърлени и се разрушават по цялата палуба на командващия транспортен съд. Охранителите на Евмен изначало се присмиват на безобидните „ снаряди “, само че скоро схващат какво се случва и изпадат в суматоха, защото няма къде да се скрият от ядосаните твари. Евмен скоро е хванат, а корабът му е или хванат, или потънал. Една малко известна тактичност от към този момент застаряващия Ханибал.

Не е доста всекидневно Ханибал да бъде в извънредно състояние, само че внимателният и прозорлив Фабий Максим в последна сметка съумява да го хване в едно ниско поле, известно като Агер Фалерне. Ханибал се озовава там поради неверно преведените инструкции от неговия лидер и преводач.

Ханибал измисля проект и изчаква прикритието на нощта. Тогава събира към 2000 вола, привързва снопове дърва към рогата им и ги подпалва. Воловете по-късно са подплашени да бягат, с цел да подведат римляните, че се случва някаква масирана офанзива, до момента в който хората на Ханибал атакуват най-слабо предпазения проход.

Римляните са съществено комплицирани, защото виждат в тъмнината нещо, което наподобява като войска, само че също по този начин чуват звуци от борба другаде. В последна сметка Фабий е прекомерно внимателен и взема решение да остане в отбранителна позиция, оставяйки Ханибал да през прохода, който нападна.

Преходът на Ханибал през Алпите е същинско тестване. Той се изправя против враждебни и корави планински племена и губи безчет хора и животни. Предполага се, че покзва на хората си панорама към Италия от върха, с цел да ги стимулира за спускането. Покачването на морала ще е кратковременно, защото свлачищата блокират общоприетите пътеки, а смразяващият мраз и лед вършат пътуването надолу толкоз рисково, колкото и изкачването, в случай че не и повече.

В една изключително подла зона на Ханибал му писва и взема решение да разкара скалите. Хората му са изтощени, тъй че старомодният тежък труд е отвън разновидностите. Ханибал би трябвало да подходи с ловкост. Той възпламенява голям огън върху и към огромните камъни, с цел да ги нажежи допустимо най-вече. След това бързо загася огъня, като хвърля каци със остаряло вино и оцет върху тях. Резкият преход от мощна жега към мощен мраз напуква гигантските скали. След което в пукнатините се вкарва още вино и вода, където те замръзват и се уголемяват, с цел да напука камъните още повече.

С малко ръчен труд, с цел да се реалокират натрошените скали, армията на Ханибал към този момент може да поеме по доста по-лесния път надолу към Италия.