Гюлханският хатишериф е султански указ (наречен още и първият акт

Гюлханският хатишериф е султански декрет (наречен още и първият акт на Танзимата), публикуван от султан Абдул Меджид (1839-1861) и обнародван на 3 ноември 1839 година
През 1838 година в Османската империя е назначена комисия отпред с реформатора Мустафа Решид паша, която трябвало да приготви план за промени за европеизацията на Османската империя. Подготвеният декрет, така наречен Гюлхански хатишериф (Хат-и-шериф – букв. почтено писмо), е разгласен тържествено на 3 ноември 1839 година в наличието на султан Абдул Меджид в така наречен Павилион на розите (Гюлхане) на султанския замък.
Хатишерифът прогласява:
- пълноправие на всички жители на империята, без значение от тяхната народност и вероизповедание;
- независимост на религията;
- подсигурява неприкосновеността на живота, достойнството и имуществото им;
- право на правосъден развой на основата на закона, недопускащ наказване без присъда;
- заслужено систематизиране и събиране на налозите, включващо и анулация на илтизама – системата на откупуване на данъците;
- нов метод на образуване на войската, както и очистване на произвола.
Гюлханският хатишериф е преведен на български език от Неофит Рилски и оповестен през 1841 година в Букурещ.
Общото име на плануваните промени – ”танзимат-и хаирийе “ (благотворни наредби), дава името на епохата на промени – Танзимат. Следващият новаторски акт в духа на френския демократизъм е по този начин нареченият Хатихумаюн от 18 февруари 1856 година.
Източник: Уикипедия