Роде е Густав Малер, австрийски композитор и диригент
Густав Малер е австрийски композитор, диригент и оперен режисьор, един от огромните симфоници от края на 19 и началото на 20 век.
От дребен Малер демонстрира мощен интерес към музиката, изключително към изпълняваната от националните артисти в рамките на тогавашната Австрийска империя, из която фамилията му пътува постоянно. Този интерес обаче не остава единствено на повърхността – 15-годишен младият Густав към този момент е постоянен студент във Виенската консерватория, а на 25 към този момент е поканен за диригент на Пражката опера. Там той по този начин и не работи, заради персонални спорове с другите водещи музиканти. Основната си кариера като диригент стартира в Лайпцигската опера през 1886 година. В Лайпциг Малер написа първите си обилни произведения.
Творчеството на Малер е дефинирано спорно от другите музиковеди. Някои натъртват на мащабите на неговия симфонизъм, други се стопират на наличието му, обозначавано като „ песимистично “, „ скръбно “ или „ задълбочено философско “. Последните избрания обаче не са рецензия, а определение, защото съгласно всички коментатори Малер бележи връх в музикалното развиване.
Особено значимо място в активността на Малер като композитор заемат неговите 10 симфонии (десетата му симфония е недовършена) – грандиозни произведения, написани ненапълно под идейното (но не и музикално) въздействие на Антон Брукнер. В последната част на своята Втора симфония Малер за първи път след Бетховен употребява хор и – в това той е пръв – тук хорът не господства над оркестъра, а е част от общата музикална картина. В Третата симфония към този момент е вкарана и тематичност – написана за разбъркан и детски хор и соло сопран (по текст на Фридрих Ницше от популярната „ Тъй рече Заратустра “), творбата дава начало на същинското нововъведение на Малер, намерило цялостна изява в по-късните му симфонии. Обявена от някои за грандоманска, най-мащабна е неговата Осма симфония (за 8 солисти, два огромни смесени хора, детски хор и оркестър в подсилен състав).
Извън симфонизма Малер написа и голям брой творби с акцент върху вокалната музика – голямата кантата за хор, солисти и оркестър „ Тъжна ария “ и голям брой песенни цикли, измежду които „ Песни на странстващия калфа “, „ Чудният рог на момчето “, „ Песни за умрелите деца “, „ Песни по поеми на Рюкерт “ и други
През 1905 година Малер прави записи на няколко свои произведения – три песни от изброените цикли и на транскрипцията за пиано на „ Траурен марш “ от своята Пета симфония.
От дребен Малер демонстрира мощен интерес към музиката, изключително към изпълняваната от националните артисти в рамките на тогавашната Австрийска империя, из която фамилията му пътува постоянно. Този интерес обаче не остава единствено на повърхността – 15-годишен младият Густав към този момент е постоянен студент във Виенската консерватория, а на 25 към този момент е поканен за диригент на Пражката опера. Там той по този начин и не работи, заради персонални спорове с другите водещи музиканти. Основната си кариера като диригент стартира в Лайпцигската опера през 1886 година. В Лайпциг Малер написа първите си обилни произведения.
Творчеството на Малер е дефинирано спорно от другите музиковеди. Някои натъртват на мащабите на неговия симфонизъм, други се стопират на наличието му, обозначавано като „ песимистично “, „ скръбно “ или „ задълбочено философско “. Последните избрания обаче не са рецензия, а определение, защото съгласно всички коментатори Малер бележи връх в музикалното развиване.
Особено значимо място в активността на Малер като композитор заемат неговите 10 симфонии (десетата му симфония е недовършена) – грандиозни произведения, написани ненапълно под идейното (но не и музикално) въздействие на Антон Брукнер. В последната част на своята Втора симфония Малер за първи път след Бетховен употребява хор и – в това той е пръв – тук хорът не господства над оркестъра, а е част от общата музикална картина. В Третата симфония към този момент е вкарана и тематичност – написана за разбъркан и детски хор и соло сопран (по текст на Фридрих Ницше от популярната „ Тъй рече Заратустра “), творбата дава начало на същинското нововъведение на Малер, намерило цялостна изява в по-късните му симфонии. Обявена от някои за грандоманска, най-мащабна е неговата Осма симфония (за 8 солисти, два огромни смесени хора, детски хор и оркестър в подсилен състав).
Извън симфонизма Малер написа и голям брой творби с акцент върху вокалната музика – голямата кантата за хор, солисти и оркестър „ Тъжна ария “ и голям брой песенни цикли, измежду които „ Песни на странстващия калфа “, „ Чудният рог на момчето “, „ Песни за умрелите деца “, „ Песни по поеми на Рюкерт “ и други
През 1905 година Малер прави записи на няколко свои произведения – три песни от изброените цикли и на транскрипцията за пиано на „ Траурен марш “ от своята Пета симфония.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ