Неврологични усложнения вследствие на грип
Грипът, причиняван главно от вирусите Influenza A и B, е постоянно срещано сезонно заболяване, което нормално се свързва с тресчица, мускулни болки, кашлица и общо неразположение. Въпреки че множеството случаи на грип протичат без съществени затруднения, инфекцията е допустимо да има забележителен резултат върху нервната система, изключително при избрани групи от популацията, като деца, по-възрастни и хора с отслабен имунитет. Неврологичните затруднения, въпреки и по-редки, съставляват значим и постоянно подценяван аспект на болестта, който може да докара до трайни последствия или даже съдбовен излаз.
Връзка сред грипа и централната нервна система
Механизмите, посредством които вирусът на грипа може да засегне нервната система, включват:
Директна вирусна инвазия;
Имуномедиирано увреждане;
И последствия от редовно инфектиране.
Вирусът на грипа нормално визира респираторната система, само че може да проникне в централната нервна система (ЦНС) по хематогенен (кръвен) път или през обонятелния нерв (nervus olfactorius). След като доближи мозъка, вирусът може да аргументи инфектиране, което води до неврологични нарушавания.
В допълнение към директната вирусна инвазия, имунната система играе значима роля в развиването на неврологични затруднения. Хиперактивирането на имунната система, особено за тежките случаи на грип, може да докара до производството на цитокини и хемокини, които предизвикват инфектиране в мозъка и нервната система. Това събитие, известно като " цитокинова стихия, " може да повреди нервните кафези и да докара до положения като енцефалит, синдром на Гилен-Баре и други.
Основни неврологични затруднения при грип
Енцефалит и енцефалопатия
Енцефалитът съставлява инфектиране на мозъка, което може да се дължи на директна вирусна инвазия или на имуномедиирани механизми. Симптомите включват тресчица, главоболие, комплициране, припадъци и даже кома. Постинфекциозният енцефалит, който нормално настава седмици след острата фаза на грипа, се дължи на автоимунни реакции, при които имунната система нападна здрави мозъчни кафези.
Енцефалопатията, въпреки това, е обвързвана с метаболитни нарушавания, хипоксия или токсични ефекти от инфекцията. Грип-асоциираната некротизираща енцефалопатия е рядко, само че тежко положение, което най-често се среща при деца. Това затруднение води до оток на мозъка и обширна невронна загуба, като честотата на съдбовен излаз е висока, а оживелите постоянно остават с неврологични увреждания.
Синдром на Гилен-Баре
Синдромът на Гилен-Баре е автоимунно нарушаване, което визира периферната нервна система. Той се характеризира с прогресивна уязвимост, която стартира от долните крака и може да докара до цялостна парализа. Макар че инфекцията с вируса на грипа рядко е директна причина за синдром на Гилен-Баре, тя може да бъде мощен отключващ фактор за автоимунната реакция. Ваксинацията против грип също е била обсъждана като вероятен рисков фактор за развиването на синдром на Гилен-Баре, само че обширни проучвания демонстрират, че рискът е извънредно невисок спрямо риска от развиване на синдром на Гилен-Баре след самата зараза.
Инсулт и съдови затруднения
Грипът усилва риска от инсулт, изключително при пациенти с подлежащи сърдечносъдови болести. Хроничното инфектиране и систематичната хиперкоагулация (повишено съсирване на кръвта), свързани с вирусната зараза, могат да доведат до тромбози, които предизвикват исхемични инсулти. Изследвания демонстрират, че рискът от инсулт е доста нараснал през първите седмици след диагностицирането на грипа.
Припадъци и епилепсия
Припадъците са относително постоянно срещани при деца, заболели от грип, изключително в случай че имат висока температура. Фебрилните гърчове нормално са доброкачествени (не водят до дълготрайни последици за здравето и развиването на детето) и отминават от единствено себе си, само че в някои случаи те могат да еволюират в дълготрайна епилепсия. При предварителна неврологична патология, грипната зараза може да утежни съществуващите признаци или да предизвика нови пристъпи.
Невропсихиатрични признаци
Грипът може също по този начин да докара до невропсихиатрични прояви, като меланхолия, тревога и когнитивни нарушавания. В някои случаи се оповестява за продължителна „ мозъчна мъгла “ след прекосяването на инфекцията, което може да бъде резултат от възпалителни процеси в мозъка.
В допълнение към непосредствените неврологични прояви, нараства ползата към проучването на дълготрайните резултати на грипната зараза върху мозъка. Някои изследвания демонстрират, че прекарана тежка зараза с грип може да усили риска от развиване на невродегенеративни болести като заболяването на Паркинсон и заболяването на Алцхаймер. Макар тези връзки към момента да се изследват, ранното попречване на грипа посредством имунизация и съответно лекуване може да играе значима роля за понижаване на тези опасности.
Превенция и лекуване
Предотвратяването на грип и обвързваните с него неврологични затруднения е от основно значение. Грипната имунизация остава най-ефективният способ за предварителна защита, изключително при уязвими групи. Ранното започване на антивирусна терапия с оселтамивир или занамивир може да понижи риска от затруднения, в това число неврологични.
В случаи на неврологични признаци е значимо да се организира бърза диагностика и лекуване. В взаимозависимост от положението може да се наложи потреблението на кортикостероиди, имуноглобулини или други характерни лечения, написа puls.
Грижата за болните от грип би трябвало да включва освен преодоляване на острата зараза, само че и деликатно наблюдаване за евентуални неврологични признаци в интервала на възобновяване. Това е изключително значимо, защото ранното различаване и лекуване на тези затруднения може да предотврати трайни последствия за здравето.
Връзка сред грипа и централната нервна система
Механизмите, посредством които вирусът на грипа може да засегне нервната система, включват:
Директна вирусна инвазия;
Имуномедиирано увреждане;
И последствия от редовно инфектиране.
Вирусът на грипа нормално визира респираторната система, само че може да проникне в централната нервна система (ЦНС) по хематогенен (кръвен) път или през обонятелния нерв (nervus olfactorius). След като доближи мозъка, вирусът може да аргументи инфектиране, което води до неврологични нарушавания.
В допълнение към директната вирусна инвазия, имунната система играе значима роля в развиването на неврологични затруднения. Хиперактивирането на имунната система, особено за тежките случаи на грип, може да докара до производството на цитокини и хемокини, които предизвикват инфектиране в мозъка и нервната система. Това събитие, известно като " цитокинова стихия, " може да повреди нервните кафези и да докара до положения като енцефалит, синдром на Гилен-Баре и други.
Основни неврологични затруднения при грип
Енцефалит и енцефалопатия
Енцефалитът съставлява инфектиране на мозъка, което може да се дължи на директна вирусна инвазия или на имуномедиирани механизми. Симптомите включват тресчица, главоболие, комплициране, припадъци и даже кома. Постинфекциозният енцефалит, който нормално настава седмици след острата фаза на грипа, се дължи на автоимунни реакции, при които имунната система нападна здрави мозъчни кафези.
Енцефалопатията, въпреки това, е обвързвана с метаболитни нарушавания, хипоксия или токсични ефекти от инфекцията. Грип-асоциираната некротизираща енцефалопатия е рядко, само че тежко положение, което най-често се среща при деца. Това затруднение води до оток на мозъка и обширна невронна загуба, като честотата на съдбовен излаз е висока, а оживелите постоянно остават с неврологични увреждания.
Синдром на Гилен-Баре
Синдромът на Гилен-Баре е автоимунно нарушаване, което визира периферната нервна система. Той се характеризира с прогресивна уязвимост, която стартира от долните крака и може да докара до цялостна парализа. Макар че инфекцията с вируса на грипа рядко е директна причина за синдром на Гилен-Баре, тя може да бъде мощен отключващ фактор за автоимунната реакция. Ваксинацията против грип също е била обсъждана като вероятен рисков фактор за развиването на синдром на Гилен-Баре, само че обширни проучвания демонстрират, че рискът е извънредно невисок спрямо риска от развиване на синдром на Гилен-Баре след самата зараза.
Инсулт и съдови затруднения
Грипът усилва риска от инсулт, изключително при пациенти с подлежащи сърдечносъдови болести. Хроничното инфектиране и систематичната хиперкоагулация (повишено съсирване на кръвта), свързани с вирусната зараза, могат да доведат до тромбози, които предизвикват исхемични инсулти. Изследвания демонстрират, че рискът от инсулт е доста нараснал през първите седмици след диагностицирането на грипа.
Припадъци и епилепсия
Припадъците са относително постоянно срещани при деца, заболели от грип, изключително в случай че имат висока температура. Фебрилните гърчове нормално са доброкачествени (не водят до дълготрайни последици за здравето и развиването на детето) и отминават от единствено себе си, само че в някои случаи те могат да еволюират в дълготрайна епилепсия. При предварителна неврологична патология, грипната зараза може да утежни съществуващите признаци или да предизвика нови пристъпи.
Невропсихиатрични признаци
Грипът може също по този начин да докара до невропсихиатрични прояви, като меланхолия, тревога и когнитивни нарушавания. В някои случаи се оповестява за продължителна „ мозъчна мъгла “ след прекосяването на инфекцията, което може да бъде резултат от възпалителни процеси в мозъка.
В допълнение към непосредствените неврологични прояви, нараства ползата към проучването на дълготрайните резултати на грипната зараза върху мозъка. Някои изследвания демонстрират, че прекарана тежка зараза с грип може да усили риска от развиване на невродегенеративни болести като заболяването на Паркинсон и заболяването на Алцхаймер. Макар тези връзки към момента да се изследват, ранното попречване на грипа посредством имунизация и съответно лекуване може да играе значима роля за понижаване на тези опасности.
Превенция и лекуване
Предотвратяването на грип и обвързваните с него неврологични затруднения е от основно значение. Грипната имунизация остава най-ефективният способ за предварителна защита, изключително при уязвими групи. Ранното започване на антивирусна терапия с оселтамивир или занамивир може да понижи риска от затруднения, в това число неврологични.
В случаи на неврологични признаци е значимо да се организира бърза диагностика и лекуване. В взаимозависимост от положението може да се наложи потреблението на кортикостероиди, имуноглобулини или други характерни лечения, написа puls.
Грижата за болните от грип би трябвало да включва освен преодоляване на острата зараза, само че и деликатно наблюдаване за евентуални неврологични признаци в интервала на възобновяване. Това е изключително значимо, защото ранното различаване и лекуване на тези затруднения може да предотврати трайни последствия за здравето.
Източник: glasnews.bg


КОМЕНТАРИ