Григори Явлински е човек, който преди близо 10 години решава

Григори Явлински е човек, който преди близо 10 години взема решение да ни запознае с тайната система на Владимир Путин. Книгата среща доста съществени рецензии, само че по някакви неведоми пътища съумява да стигне до съветските читатели и да се предлага свободно на пазара. Интересното е, че Явлински продължава да е на мнение, че съветският президент явно няма предпочитание да трансформира нищо, даже и откакто походът на Пригожин беше един доста сериозен удар под кръста. В сегашния миг ще открием, че създателят, колкото и сериозен да бъде, като че ли е съумял да открие вярната причинност в живота на междинния руснак.

Руската политическа система е дала индикации за развиване на всички признаци в областта на анти-движенията, включващи назадничав авторатиризъм и разнообразни последици от дългото ръководство, някои могат да изненадат със замръзнало икономическо развиване, приключване на разсъдък и капитал, загуба на скъпи запаси, буржоазна корупция и потискаща атмосфера, попълнена с ксенофобска агитация. Най-вероятно се изпуска нещо от цялата страна, само че както самият Сергей Лебедов споделя, няма място за наслада в Москва, а най-вероятно и в никоя друга точка на Русия.

Явлински въпреки всичко се надява, че системата ще се промени и ще изкорени старите руски способи, които в този момент се заменят с по-болна икономическа система, маскирана като капитализъм, само че действително оставяйки всички остарели порочни практики и арбитражното централизирано обмисляне. Явлински не се изненадва и от обстоятелството, че цялата стопанска система на страната и опорочения частен бранш, се занимават най-вече с експорт на естествени запаси, само че в същото време, капитализмът не може да се развие, тъй като постоянно има най-малко един външен кадър, назначен от държавното управление, с цел да разпределя богатствата към по-високите постове.

Правителството има най-различни механизми, с цел да съумява да вади спомагателни доходи и да разпределя ресурсите, упражнявайки пряк надзор. Автократният модел е единственото политическо решение, което се ражда малко след рухването на комунизма.

През 90-те години и идващото десетилетие на 2000 година ще открием, че това е зрялата автокрация, която генерира силата на висшия водач и разрешава да командва всички зони на държавното управление и да преразпределя привилегиите на другите равнища. Явлински назовава това въздействие – периферно.

Самата система не се трансформира и откакто би трябвало да оперира на два фронта, никой не се стреми да модернизира или даже да се опита да навлезе на нови пазари, доставяйки иновационни механизми, това е система, която стартира да се уповава на ретроградна автокрация, вътрешна администрация и потреблението на служащи, които не се стремят да опознаят динамичността на пазара и частния бранш. Контролът, като способ, е взет непосредствено от техниката за експортиране на нефт, газ и други запаси в ерата на един доста бързо разрастващ се свят. И откакто това е съществена линия на експорт, можем елементарно да открием, че управляващите на върха не се пробват да развиват дребния бизнес, не желаят да подкрепят или да покачват качеството му, това просто не е значимо.

И още по-лошото е, че частният бранш стартира да се принуждава да отделя запаси, с цел да угоди на политическия лобизъм и да спонсорира разнообразни политически стратегии. Бенефициент от всички тези интервенции ще е патронажа на автокрацията, системата се храни с голяма порция от отвесна дистрибуция на богатства, започващи от националния водач до по-ниските кръгове.

Без конкуренция, всеки малък търговец схваща, че неговото оцеляване зависи напълно от зареждането на локалните деребеи, конкуренцията просто не съществува. И в случай че на запад виждаме тъкмо противоположният блян, в който политиката освен не би трябвало, само че и действително се изолира от бизнеса, тук никой не съумява да излезе от порочния кръг.

Странното е, че пропагандата до някаква степен може да се забележи даже и в дребния бизнес. Постоянно се повтаря, че непознатата идеология би трябвало да се заобикаля, а също така ще открием, че има прекалено много външни сътрудници, затова бизнесът би трябвало да колаборира с ръководството, с цел да може да продължи своето битие. Отношенията с външния свят също са проблем, тъй като влизат в категорията на войната сред положителното и злото, като „ те съставляват злото “, до момента в който на родна територия остава единствено положителното. И откакто няма иновация за търсенето на по-сериозно качество и конкуренция, всички избират да зареждат автократния режим и да съществуват.

Добрата вест е, че въпреки всичко има браншове, които не са опорочени толкоз бързо и могат да наложат някакъв смисъл в цялата сбъркана система. Някои производители и по-малки компании имат право до известна степен да изнасят своята продукция и да се пробват да бъдат конкурентни на безмилостната китайска индустриална мощ. Проблемът е, че когато стопанската система и политиката са обвързани, този формат на ръководство оцелява малко по-дълго, в сравнение с се подозира, като на този стадий можем да позволяваме, че към този момент е на командно дишане.

Явлински продължава да вдъхва своята вяра на обществото и на бизнеса, обединени, двете сили могат умерено да се изправят против политическата система и да изискват своето право на битие. До 2018 година излиза наяве, че порочните практики съумяват да се дефинират като водещи и затварят своите граници за външни фактори.

През последните три години излиза наяве, че още веднъж има повече от същото. Икономиката се управлява от доста стеснен кръг хора, и промишлеността продължава да е подчинена на властта, а най-интересното е, че тъкмо тези хора са механизмът за оцеляване в дълготраен проект на Русия. И тъкмо това отстрани шанса за смяна и самостоятелност, а по оценка на специалистите, животът на цялата система ще продължи сред идващите 5 до 15 години.

Една съществена смяна и концепция е, че към този момент е натрапен специфичен посткомунистически феномен, привързан с националната концепция. От време на време ободряване и мятане на прахуляк в очите, показващ грижа за хората и устойчиво развиване, което действително в никакъв случай не е съществувало. Около 2010 година се прокарва ксенофобията и патриотическата изразителност. Достига се до там, че самият режим би трябвало да се разкрива като възвишен и заветен.

Малко по-късно се изродява в обичайни полезности, разпределяйки силите сред няколко центъра, само че бетониращ ръководещите най-малко за идващите няколко десетилетия. Подплатяването на цялата система се приключва с концепцията за съветската цивилизация, която за елементарния руснак се показва като нещо могъщо, до момента в който за всеки един гражданин в Европа не е нещо по-различно от пийнал шизофреник, който не може да се дефинира като нищо друго, с изключение на подправен воин, съумял да зърне цивилизация най-малко за малко.

Тихото приемане докара до това, че частната благосъстоятелност може скоро да изчезне или даже да се размени с нещо друго, още по-болно като концепция. Бавно и несъмнено Русия се стреми да върне своите антични имперски практики, върху чиято основа стоят старите руски практики. Едно е ясно, за следващ път виждаме безконечната борба на Русия с целия свят, който се пробва да я унищожи. Необходим е групов боязън, с цел да се реализира цялостното капсулиране. И по този начин се поставя завършек на концепцията за благосъстоянието на едно общество, до момента в който има опасност от външен групов зложелател, то постоянно хората ще бъдат инструмента за отбрана, а когато са инструмент, правото на естествен живот, благополучие и правото на свободен труд, това са просто химери.

И кой беше глашатая на тази отрова? Кой трябваше да донесе командата? Това е работа на федералната телевизия, образованието, лоялните членове на патриотичната православна черква, както и другите водачи на други сходни придвижвания. И опасността се оркестрира още повече благодарение на непрекъснатите опити за размахване на оръжие от страна на съветската войска. След това стартират заканите и повишението на напрежението с умишленото търсене на спорове, които най-често се развиват с обществен спор.

И тук ще се добави цялата картина с внасянето на злото като европейски полезности – тъкмо този детайл ще бъде повтарян неведнъж и от родни тролове, които даже не знаят какво съставляват. Странно е, че още през 2016 година съветските медии към този момент търсиха закрилата от този тип зло, въпреки и масата от съветски поданици даже да не са имали опция да се приближат до Европа, а какво да приказваме за по този начин наречените полезности.

На идващите избори през 2018 година ще се открие, че цялата система работи напълно в интерес на един претендент, останалите са заряд и никой не се интересува от тях. И стана ясно, че Путин се опасява от евентуалните претенденти, затова си избира разнообразни чучела, които да покажат, че няма доста общо за кого ще се гласоподава, в случай че има някакъв евентуален и рисков претендент, идната стъпка е да се отстрани или даже да избегне дебатите, трансформирайки опозицията си за смях. Истината е, че когато една неистина би трябвало да се скрие или показа като победа, медията би трябвало да работи с стимулирани лъжци. Точно това прави и Путин, закупува медиите и стартира да управлява всичко, затова даже и най-големият неуспех ще се показа за една грандиозна победа.

Разлагането на стопанската система ясно подсказва, че през последните години един човек избира какви да са нововъведенията и какво да се създава. Всичко това доста ясно демонстрира връщането на руската епоха, която по този начин или другояче се постанова от 2012 година Всички отдели на държавното управление, всички стопански линии и даже сигурността, са дали своя ключ на един човек. Решенията към този момент не се взимат от хората, а от малцината, съумели да завоюват сърцето на стареца, определящ себе си като труженик на съветската цивилизация. Опозицията в Народното събрание се оказва още една по-сериозна покруса, изключително откакто бързо трансформира посоката си в послушник от храм, вместо в съперник, търсещ по-доброто за своите гласоподаватели.

И най-после излиза наяве, че няма развиване, изключително откакто се изискват кански страдания за постигането на такова. Външните сили въздействат прекалено много на всеки един ход и на практика ощетяват тези, които желаят да печелят повече. Външните медии, вложители и спонсори, те ще бъдат под непоколебим надзор, оскърбление и нахлуване във всеки един миг. И образците са повече от задоволително, въпреки всичко дано не забравяме какво тъкмо защитаваше Магнитски, преди да получи своята смъртна присъда.

И в случай че има рецензии от външния свят, те незабавно ще бъдат употребявани за бетонирането на великия първи. Англия неведнъж изрази своето неодобрение от нападението на Сергей Скрипал и неговата щерка, само че до момента в който рецензиите бяха отворени към Русия, пропагандните канали към този момент вършиха всичко допустимо, с цел да показват това като още един опит за уронването на престижа им, който апропо в никакъв случай не е съществувал.

И откакто корабът потъва, външните сили имаха голямото предпочитание да изоставят Путин и просто да чакат, напускайки кораба с последните избавителни лодки. Истината е, че Русия сама се прострелва и продължава да упреква другите. И не инцидентно ще забележим, че самият Явлински разказва цялото държавно управление като един съвършен профсъюз на мафията, в който има единствено един минус – ограничаването на човешката природа.

С други думи, макар всички опити на Путин, гибелта продължава да е близо. Това отключва още един проблем, макар големите стремежи за феодално владичество, подчинените ще схванат доста скоро, че всичко излиза отвън надзор, изключително откакто политическата и икономическата система се разклатиха и се оказа, че послушният и инвестиращ запад има цялостната независимост да се диверсифицира и да пренебрегва един от най-големите експортьори на скъпи горива.

Единственият проблем е, че въпреки този провал да е близо, самата Русия ще би трябвало да се самоизяде и нанесе още вреди върху елементарния руснак. Никой не може да каже и каква ще е идната система, която ще размени тази, само че най-очакваното в този миг ще подсказва до последно, че отново ще забележим хибридна руска система, техно-военна тирания или друго извращение, което ще кара света да се чуди.

Промяната може да пристигна, когато Русия стартира да се занимава с образованието си и даде независимост на своите жители, когато се възпитат политически-отговорни хора, стремящи се да усъвършенстват страната си, а не да строят дворци и да облекчават потребностите си на Френската ривиера. Бъдещето може да наподобява обещаващо, само че на този стадий ще открием, че има прекалено много променливи, за които никой не желае да мисли, изключително в Русия.