Българската икономика загуби инерция
Григор Сарийски е доцент в Института за стопански проучвания при Българска академия на науките науките. Дисертацията му е на тематика УУправление на риска при банковото кредитиране на компаниите в БългарияФ. Автор е на проучвания и изявления в областите банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция. Освен като откривател, Сарийски има на практика опит в областта на финансите и издателската активност. Участва в проучване за евентуалните положителни и отрицателни резултати от присъединението на България към еврозоната.
- Как ще оцените икономическата 2023 година
- Изтеклата година може да се дефинира най-общо като преходна. Година в която българската стопанска система не реализира съвсем нищо друго с изключение на загуба на инерция, намаляване на умерените темпове, реализирани през интервала на по този начин нареченото постпандемично възобновяване и подготовка за задаващия се нулев интервал. Видяхме по какъв начин темпът на стопански напредък понижа от 3,8% през 2022 година до 2,0% през първата половина на 2023 година, а по-късно продължи да се забавя, достигайки 1,8% през третото тримесечие на т.г. Външното търсене изчерпи другояче скромния си капацитет за възобновяване и очевидно отслабна под действието на глобите.
Това беше ненапълно обезщетено от частното ползване, подсилено от една страна от непокътнатия кредитен подтик, а въпреки това - от удобните условия на пазара на труда (дължащи се най-вече на устойчивото развиване на отрицателни демографски процеси).
Проблемът е че кредитният подтик занапред ще отслабва, защото нарастването на лихвите и стягането на критериите на банките при разпределяне на заеми не могат да бъдат избегнати и паралелно с малко позакъсняла демонстрация на вторичните резултати от глобите ще докара до общо изстудяване на икономическата интензивност, приходите, пазара на парцели и т. н.
- Реално какъв брой още обедня българинът?
- Според формалната статистика в действителност българинът е забогатял, защото неговите приходи - най-малко съгласно Национален статистически институт, нарастват по бързо от цените. За второто тримесечие, да вземем за пример, потребителските цени са се нараснали с към 10% по отношение на съответния интервал на предходната година, до момента в който разноските на работодателите за хонорари (т. е. парите, които трудещият се получава под формата на заплата) за същия интервал са нарастнали с 14,2%. В този смисъл, в случай че повишаването на приходите изпреварва това на цените. Подобна констатация не се връзва по никакъв метод с наблюденията на бюджетите на българските семейства.
Първото, което прави усещане при тях е изпреварващият ритъм на разноските (които за второто тримесечие се усилват с 21,3% по отношение на съответния интервал на 2022 година против 20,9% нарастване на приходите). Но дано да предположим, че забогателите българи са решили да поразвържат кесиите и да го ударят на живот. Това не може да изясни за какво потреблението на множеството съществени хранителни артикули приблизително на разположение от домакинство понижава. Така да вземем за пример през второто тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, потреблението на самун и тестени произведения пада от 18,9 на 17,7 кг, на кисело мляко - от 7,4 на 6,8 кг.
Това демонстрира същинската картина на българското семейство. То в дословния смисъл на думата е насила да пести от залъка си, с цел да оцелява.
- В разбори на Икономическия институт на Българска академия на науките се твърди, че с тези темпове на напредък ще стигнем междинния витален стандарт в Европейски Съюз най-рано след 50 година Промени ли се нещо в това отношение?
- За оценка на виталния стандарт най-често се употребява индикаторът БВП по стандарт на покупателна дарба, отвеян към междинното равнище за Европейски Съюз. От този индикатор можем да разберем какво количество създадени артикули и услуги се пада на един българин и по какъв начин то се отнася към кошницата, създадена от " междинния жители на Европа ", откакто отстраняваме въздействието на цените. Показателят е забавен тъй като приходите ни зависят точно от количествата, които създава локалната стопанска система. Ако проследим тяхното изменение през интервала след присъединението ни към Европейски Съюз, можем да забележим, че до 2021 година България догонва междинния за Съюза стандарт с към 1 процентен пункт годишно. На тази база, в случай че до 2021 година сме до стигнали равнище от 57%, елементарно можем да създадем сметка, че при поддържане на сходна скорост ще бъдат нужни към 45 години, с цел да достигнем европейски стандарт.
Единственото което се промени от 2021 година насам е броят на хората, върху които разпределяме количеството на създадените артикули и услуги, вследствие на последното броене на популацията. Затова и през предходната година беше регистрирано по-бързо от нормалното повишаване на индикатора, който през 2022 година се увеличи от 57% на 62%. Не тъй като българите получават по-достойно заплащане за труда си, а тъй като изчезват по-бързо в сравнение с предполагахме до момента.
- Любима Ваша тематика е еврото. Сега напъните на държавното управление са да приемем единната валута от 2025 година Постижимо ли е това?
- Бюрократичният талант е кадърен на всевъзможни чудеса, тъй че не бих се изненадал в случай че през 2025 година България осъмне като член на еврозоната без значение че има съществени проблеми с покриването на номиналните критерии за конвергенция (да не загатваме за действителната, която съгласно формалните данни е едвам 62%). Хърватия, да вземем за пример, влезе в случай, че нарушава критерия за обществен дълг и тя надалеч не е изключение. Ако проследим историята на валутния съюз от неговото пораждане до момента, можем да кажем, че нарушаванията там са нещо като нормална процедура и от тази позиция напъните за присъединение са просто необясними. В сегашния си тип единната европейска валута не е нищо повече от един зле изпълнен, въпреки и другояче забавен план, за който времето в което можеше да бъде наведен в режим на ефикасна работа от дълго време изтече. Предстои един много противен интервал, а България прави неистови старания да седне на масата тъкмо преди да стартират пазарлъците.
- Оценката Ви за бюджет 2024?
- Той не изпъква с нищо повече от миналогодишните бюджети, с изключение на с суматоха и непростим оптимизъм - изкуствено повишени темпове в прогнозата за данъчните доходи, целенасочените опити за санкциониране на приходите от независими форми на претовареност чрез увеличение на данъчната им тежест. Ако създадем съпоставяне на постъпленията от налози до края на октомври със същия интервал на предходната година, можем да забележим един не изключително висок приръст от порядъка на 1,9 милиарда лева, което значи че с цел да извърши закона за бюджета за 2023 година, през ноември и декември хазната би трябвало като най-малко да го дублира, тъй че да доближи плануваните 4,1 милиарда лева нарастване на данъчните доходи.
Проблемът е че в случай че отнесем остатъка от сумата към данъчните приходи за последните 2 месеца на предходната година излиза, че с цел да се извърши проекта, в този момент те би трябвало да бъдат увеличени с над 1/3. Това явно няма да стане и с цел да не надвиши заложеният в закона недостиг държавното управление ще ореже разноските за вложения. На този декор оптимистичните темпове в бюджета за 2024 година будят известно неразбиране. Още по-голямо неразбиране буди отсъствието на дълготрайните политики. Липсва по този начин нужната система от тласъци и наказания, която да насочи българската стопанска система в една по-благоприятна посока за развиване.
- Не е ли време за промяна на данъчната система?
- При състояние че делът на директните налози върху приходите и корпоративните облаги в България е двукратно по-малък от междинното за Европейски Съюз можем да кажем че разполагаме с една не изключително " европейска " данъчна система. Имахме задоволително време да се убедим, че самичък по себе си плоския налог няма безусловно никакъв резултат върху икономическия напредък и качеството на вложенията през изтеклите 16 години от неговото въвеждане. Ако той фактически беше панацея за стопанските системи в преход, то към този момент би трябвало да имаме задоволителен размер на изпълнени планове, които да обезпечават високоплатени работни места и да задържат младите българи в родината им. В реалност следим тъкмо противоположното.
Според постоянните разбори на КНСБ приходите на над 2/3 от работещите българи понастоящем не могат да покрият разноските за прехрана на живота. Сегашната данъчна система не реализира нищо друго с изключение на опазване на чудовищното неравноправие при приходите у нас. В този смисъл може да се каже че е извънредно време за промяна, само че не и при сегашната данъчна администрация. Не и при настоящето равнище на надзор.
- Икономиката като че ли " преглътна " войните в Украйна и Израел и се приспособи към тях?
- Първите земетресения от наложените наказания и блокирането на огромна част от веригите на доставки фактически бяха в прочут смисъл поети от стопанската система, частично посредством пренасочване на доставките, частично посредством преместване и закриване на производства, а в значително случаи - посредством шунтиране на рестриктивните мерки. Износът на глобени артикули от Европа за трети страни внезапно скочи неколкократно, а ползата за импорт на горива от страни, които не се славят като огромни производители, внезапно се ускори. Този режим на работа обаче не може да продължи до безспир по чисто механически аргументи и в този смисъл не трябва да считаме че земетресението е отминало.
- До какво ще докара продажбата на " Лукойл Нефтохим "?
- Тази компания наподобява като монопол и действа като монопол, извличайки свръхпечалби от другояче отънелия джоб на българина и до момента в който това продължава, за нас никакво значение кой ще бъде нейният притежател. Според мен би трябвало да се интересуваме повече от въпроса за какво толкоз дълго време органите на държавната власт не започнаха нищо, което дейно да докара до смяна на това състояние, макар че хрумвания имаше. Достатъчно е да си напомним поръчките за ефикасни наказания против трансферното ценообразуване, които по някаква причина не сработиха. Или пък самодейността за основаване на Държавна петролна компания, която беше блокирана, оповестена за " неработеща " и закрита. Само че с изключение на на въпроса кой и за какво блокира тези другояче продуктивни хрумвания евентуално ще би трябвало да си отговорим и на още един. Кой сериозен вложител би стартирал огромен план в страна, която преследва притежателите на най-големите си компании заради чисто политически аргументи.
- Как ще оцените икономическата 2023 година
- Изтеклата година може да се дефинира най-общо като преходна. Година в която българската стопанска система не реализира съвсем нищо друго с изключение на загуба на инерция, намаляване на умерените темпове, реализирани през интервала на по този начин нареченото постпандемично възобновяване и подготовка за задаващия се нулев интервал. Видяхме по какъв начин темпът на стопански напредък понижа от 3,8% през 2022 година до 2,0% през първата половина на 2023 година, а по-късно продължи да се забавя, достигайки 1,8% през третото тримесечие на т.г. Външното търсене изчерпи другояче скромния си капацитет за възобновяване и очевидно отслабна под действието на глобите.
Това беше ненапълно обезщетено от частното ползване, подсилено от една страна от непокътнатия кредитен подтик, а въпреки това - от удобните условия на пазара на труда (дължащи се най-вече на устойчивото развиване на отрицателни демографски процеси).
Проблемът е че кредитният подтик занапред ще отслабва, защото нарастването на лихвите и стягането на критериите на банките при разпределяне на заеми не могат да бъдат избегнати и паралелно с малко позакъсняла демонстрация на вторичните резултати от глобите ще докара до общо изстудяване на икономическата интензивност, приходите, пазара на парцели и т. н.
- Реално какъв брой още обедня българинът?
- Според формалната статистика в действителност българинът е забогатял, защото неговите приходи - най-малко съгласно Национален статистически институт, нарастват по бързо от цените. За второто тримесечие, да вземем за пример, потребителските цени са се нараснали с към 10% по отношение на съответния интервал на предходната година, до момента в който разноските на работодателите за хонорари (т. е. парите, които трудещият се получава под формата на заплата) за същия интервал са нарастнали с 14,2%. В този смисъл, в случай че повишаването на приходите изпреварва това на цените. Подобна констатация не се връзва по никакъв метод с наблюденията на бюджетите на българските семейства.
Първото, което прави усещане при тях е изпреварващият ритъм на разноските (които за второто тримесечие се усилват с 21,3% по отношение на съответния интервал на 2022 година против 20,9% нарастване на приходите). Но дано да предположим, че забогателите българи са решили да поразвържат кесиите и да го ударят на живот. Това не може да изясни за какво потреблението на множеството съществени хранителни артикули приблизително на разположение от домакинство понижава. Така да вземем за пример през второто тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, потреблението на самун и тестени произведения пада от 18,9 на 17,7 кг, на кисело мляко - от 7,4 на 6,8 кг.
Това демонстрира същинската картина на българското семейство. То в дословния смисъл на думата е насила да пести от залъка си, с цел да оцелява.
- В разбори на Икономическия институт на Българска академия на науките се твърди, че с тези темпове на напредък ще стигнем междинния витален стандарт в Европейски Съюз най-рано след 50 година Промени ли се нещо в това отношение?
- За оценка на виталния стандарт най-често се употребява индикаторът БВП по стандарт на покупателна дарба, отвеян към междинното равнище за Европейски Съюз. От този индикатор можем да разберем какво количество създадени артикули и услуги се пада на един българин и по какъв начин то се отнася към кошницата, създадена от " междинния жители на Европа ", откакто отстраняваме въздействието на цените. Показателят е забавен тъй като приходите ни зависят точно от количествата, които създава локалната стопанска система. Ако проследим тяхното изменение през интервала след присъединението ни към Европейски Съюз, можем да забележим, че до 2021 година България догонва междинния за Съюза стандарт с към 1 процентен пункт годишно. На тази база, в случай че до 2021 година сме до стигнали равнище от 57%, елементарно можем да създадем сметка, че при поддържане на сходна скорост ще бъдат нужни към 45 години, с цел да достигнем европейски стандарт.
Единственото което се промени от 2021 година насам е броят на хората, върху които разпределяме количеството на създадените артикули и услуги, вследствие на последното броене на популацията. Затова и през предходната година беше регистрирано по-бързо от нормалното повишаване на индикатора, който през 2022 година се увеличи от 57% на 62%. Не тъй като българите получават по-достойно заплащане за труда си, а тъй като изчезват по-бързо в сравнение с предполагахме до момента.
- Любима Ваша тематика е еврото. Сега напъните на държавното управление са да приемем единната валута от 2025 година Постижимо ли е това?
- Бюрократичният талант е кадърен на всевъзможни чудеса, тъй че не бих се изненадал в случай че през 2025 година България осъмне като член на еврозоната без значение че има съществени проблеми с покриването на номиналните критерии за конвергенция (да не загатваме за действителната, която съгласно формалните данни е едвам 62%). Хърватия, да вземем за пример, влезе в случай, че нарушава критерия за обществен дълг и тя надалеч не е изключение. Ако проследим историята на валутния съюз от неговото пораждане до момента, можем да кажем, че нарушаванията там са нещо като нормална процедура и от тази позиция напъните за присъединение са просто необясними. В сегашния си тип единната европейска валута не е нищо повече от един зле изпълнен, въпреки и другояче забавен план, за който времето в което можеше да бъде наведен в режим на ефикасна работа от дълго време изтече. Предстои един много противен интервал, а България прави неистови старания да седне на масата тъкмо преди да стартират пазарлъците.
- Оценката Ви за бюджет 2024?
- Той не изпъква с нищо повече от миналогодишните бюджети, с изключение на с суматоха и непростим оптимизъм - изкуствено повишени темпове в прогнозата за данъчните доходи, целенасочените опити за санкциониране на приходите от независими форми на претовареност чрез увеличение на данъчната им тежест. Ако създадем съпоставяне на постъпленията от налози до края на октомври със същия интервал на предходната година, можем да забележим един не изключително висок приръст от порядъка на 1,9 милиарда лева, което значи че с цел да извърши закона за бюджета за 2023 година, през ноември и декември хазната би трябвало като най-малко да го дублира, тъй че да доближи плануваните 4,1 милиарда лева нарастване на данъчните доходи.
Проблемът е че в случай че отнесем остатъка от сумата към данъчните приходи за последните 2 месеца на предходната година излиза, че с цел да се извърши проекта, в този момент те би трябвало да бъдат увеличени с над 1/3. Това явно няма да стане и с цел да не надвиши заложеният в закона недостиг държавното управление ще ореже разноските за вложения. На този декор оптимистичните темпове в бюджета за 2024 година будят известно неразбиране. Още по-голямо неразбиране буди отсъствието на дълготрайните политики. Липсва по този начин нужната система от тласъци и наказания, която да насочи българската стопанска система в една по-благоприятна посока за развиване.
- Не е ли време за промяна на данъчната система?
- При състояние че делът на директните налози върху приходите и корпоративните облаги в България е двукратно по-малък от междинното за Европейски Съюз можем да кажем че разполагаме с една не изключително " европейска " данъчна система. Имахме задоволително време да се убедим, че самичък по себе си плоския налог няма безусловно никакъв резултат върху икономическия напредък и качеството на вложенията през изтеклите 16 години от неговото въвеждане. Ако той фактически беше панацея за стопанските системи в преход, то към този момент би трябвало да имаме задоволителен размер на изпълнени планове, които да обезпечават високоплатени работни места и да задържат младите българи в родината им. В реалност следим тъкмо противоположното.
Според постоянните разбори на КНСБ приходите на над 2/3 от работещите българи понастоящем не могат да покрият разноските за прехрана на живота. Сегашната данъчна система не реализира нищо друго с изключение на опазване на чудовищното неравноправие при приходите у нас. В този смисъл може да се каже че е извънредно време за промяна, само че не и при сегашната данъчна администрация. Не и при настоящето равнище на надзор.
- Икономиката като че ли " преглътна " войните в Украйна и Израел и се приспособи към тях?
- Първите земетресения от наложените наказания и блокирането на огромна част от веригите на доставки фактически бяха в прочут смисъл поети от стопанската система, частично посредством пренасочване на доставките, частично посредством преместване и закриване на производства, а в значително случаи - посредством шунтиране на рестриктивните мерки. Износът на глобени артикули от Европа за трети страни внезапно скочи неколкократно, а ползата за импорт на горива от страни, които не се славят като огромни производители, внезапно се ускори. Този режим на работа обаче не може да продължи до безспир по чисто механически аргументи и в този смисъл не трябва да считаме че земетресението е отминало.
- До какво ще докара продажбата на " Лукойл Нефтохим "?
- Тази компания наподобява като монопол и действа като монопол, извличайки свръхпечалби от другояче отънелия джоб на българина и до момента в който това продължава, за нас никакво значение кой ще бъде нейният притежател. Според мен би трябвало да се интересуваме повече от въпроса за какво толкоз дълго време органите на държавната власт не започнаха нищо, което дейно да докара до смяна на това състояние, макар че хрумвания имаше. Достатъчно е да си напомним поръчките за ефикасни наказания против трансферното ценообразуване, които по някаква причина не сработиха. Или пък самодейността за основаване на Държавна петролна компания, която беше блокирана, оповестена за " неработеща " и закрита. Само че с изключение на на въпроса кой и за какво блокира тези другояче продуктивни хрумвания евентуално ще би трябвало да си отговорим и на още един. Кой сериозен вложител би стартирал огромен план в страна, която преследва притежателите на най-големите си компании заради чисто политически аргументи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ