Автентично десните у нас цитират Тачър, но разчитат на субсидии и обществени поръчки
За да си достоверно десен по учебник, от тези, които четат Адам Смит в оригинал и схващат концепцията за струпване на капитала, се изисква историческа последователност. Както споделя Андрей Пантев, изисква се в родословното ти дърво да попадат някакви лордове, маркизи и виконти. Трябва генерации преди теб да са имали заводи, земи и банкови конгломерати. Трябва капиталът да е минал през вековна цедилка на аристокрация и обичаи.
А какво имаме в ДНК-то на родния, съвременен десен хайлайф? Ако поразровим генеалогията на тези, които през днешния ден проповядват плосък налог и орязване на заплати, подсигурявам ви, че на третото отклонение на родословното им дърво няма да открием лордове. Ще открием почтени, отрудени овчари от Родопите или Тракийската равнина. Хора, които са си изкарвали хляба с мазоли по ръцете и чиито деца са получили гратис висше обучение с помощта на същата тази обществена страна, която днешните им наследници желаят да демонтират.
Тук идва и огромната шизофрения. В България се роди един необикновен политически феномен - да се експонираш като десен в стопанската система, просто тъй като неправилно вярваш, че това е единственият метод да изглеждаш като демократ, европеец и интелектуалец. Това е не просто логическа неточност. Това е исторически и идеологически фарс.
Нашите десни либералчета обичат да цитират Маргарет Тачър, до момента в който бизнесът им зависи на 90% от публични поръчки и дотации, разпределяни от държавния бюджет. Това не е пазарна стопанска система. Това е социализъм за богатите и див капитализъм за бедните. Истинското дясно цени елитаризма, стъпил върху вековни институции. Нашето „ дясно “ е артикул на бърза приватизация и ненадейно замогване. Да сложиш папийонка и да цитираш Хайек, до момента в който дядо ти е пасял стадото (което е заслужен труд за надълбоко почитание!), без да си схванал прехода сред обичайното общество и модерния капитализъм, е просто интелектуален кич.
Демокрацията не е патент на десните! Можеш да бъдеш демократ, да обичаш правовата страна и по едно и също време с това да настояваш за мощно прогресивно облагане, за съответни минимални заплати и за отбрана на работещите хора. Защото без работещи хора няма пазар. Без приходи няма ползване. Без ползване няма напредък. Да се правиш на благородник в стопанската система, когато целият ти генетичен и исторически код е надълбоко обвързван с българската земя и труд, е много смешно. И малко тъжно.
Фейсбук
А какво имаме в ДНК-то на родния, съвременен десен хайлайф? Ако поразровим генеалогията на тези, които през днешния ден проповядват плосък налог и орязване на заплати, подсигурявам ви, че на третото отклонение на родословното им дърво няма да открием лордове. Ще открием почтени, отрудени овчари от Родопите или Тракийската равнина. Хора, които са си изкарвали хляба с мазоли по ръцете и чиито деца са получили гратис висше обучение с помощта на същата тази обществена страна, която днешните им наследници желаят да демонтират.
Тук идва и огромната шизофрения. В България се роди един необикновен политически феномен - да се експонираш като десен в стопанската система, просто тъй като неправилно вярваш, че това е единственият метод да изглеждаш като демократ, европеец и интелектуалец. Това е не просто логическа неточност. Това е исторически и идеологически фарс.
Нашите десни либералчета обичат да цитират Маргарет Тачър, до момента в който бизнесът им зависи на 90% от публични поръчки и дотации, разпределяни от държавния бюджет. Това не е пазарна стопанска система. Това е социализъм за богатите и див капитализъм за бедните. Истинското дясно цени елитаризма, стъпил върху вековни институции. Нашето „ дясно “ е артикул на бърза приватизация и ненадейно замогване. Да сложиш папийонка и да цитираш Хайек, до момента в който дядо ти е пасял стадото (което е заслужен труд за надълбоко почитание!), без да си схванал прехода сред обичайното общество и модерния капитализъм, е просто интелектуален кич.
Демокрацията не е патент на десните! Можеш да бъдеш демократ, да обичаш правовата страна и по едно и също време с това да настояваш за мощно прогресивно облагане, за съответни минимални заплати и за отбрана на работещите хора. Защото без работещи хора няма пазар. Без приходи няма ползване. Без ползване няма напредък. Да се правиш на благородник в стопанската система, когато целият ти генетичен и исторически код е надълбоко обвързван с българската земя и труд, е много смешно. И малко тъжно.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ