Доц. Сарийски: България се постави в неизгодна ситуация по отношение привличането на чуждестранни инвестиции
Григор Сарийски е доцент в Института за стопански проучвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тематика " Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България ".
Автор е на проучвания и изявления в областите: банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция.
Президентът Тръмп още веднъж е на власт. Доцент Сарийски, съгласно Вас - доколкото може да се реши от първичните изказвания - по какъв начин най-общо ще се отрази стопански ръководството на Тръмп на Европа. А на България?
Първите изказвания и дейности на Доналд Тръмп са задоволително показателни за външната му политика и евентуално целият му мандат ще премине под знака на огромни искания и безредни дейности. Чухме първите му претенции още преди да встъпи в служба (всъщност върху това беше построена значително неговата предизборна кампания), които бяха отправени във всички направления - за придобиването от Съединени американски щати на Гренландия, за увеличение на разноските за защита за членовете на НАТО, за усилване на покупките на американски горива и т. н. Някои от тези поръчки са към този момент превъплътени в укази, въпреки и не в първичния им тип.
Ставката за импорт на канадски нефт да вземем за пример на първо четене беше смъкната от общоприетите 25 до 10 % (защото няма логичност да оскъпиш с 25% доставките на към 60% от вносния нефт, в случай че стратегическият запас е попривършил, а локалното население е изключително сензитивно към честата промяна на цените в бензиностанциите), а часове по-късно цялата " атака " беше сложена на 30-дневна пауза - откакто отиващият си канадски министър председател даде обещание по-голямо старание в битката с нарко-трафика и незаконната миграция.
Малко по-различен процес на събитията може да се чака във връзка с Европа , доколкото търговията в това направление е със напълно друга конструкция и Европейски Съюз изнася за Съединени американски щати повече артикули с висока степен на преправка (върху което се крепи позитивния търговски баланс на Общността).
Суровините и горивата са единствените групи артикули, при които Съединени американски щати изнася към Европейски Съюз повече в сравнение с внася, до момента в който при останалите - храни, машини, съоръжение и впрочем, Европейски Съюз е в позицията на чист експортьор и по тази причина при задаващата се комерсиална война, той може да се окаже в ролята на по-големия губещ. Това се отнася изключително за авторитетни стопански системи, като Германия, Австрия, Италия, които осъществят на американския пазар към една четвърт от своя извъневропейски износ. Това значително изяснява и пасивната позиция на водачите на Европейски Съюз, които за разлика от останалите пострадали страни, се лимитират с приказки за " намиране на градивен звук ".
Европа явно не е в положение да даде съответен отговор на заканите на американския президент, изключително в неизгодната обстановка, в която се сложи сама с помощта на глобите против най-големия (преди) снабдител на горива и първични материали (Русия).
Що се отнася до България, експортът ни към Съединени американски щати е релативно дребен и заема към 1/13 от износа за трети страни , само че това не значи, че ще останем незасегнати в задаващата се комерсиална война. Значителна част от локалните производители работят за огромни европейски компании, които осъществят продукцията си в Съединени американски щати. Поради което можем да чакаме, че те също ще понесат цялостната тежест на идните ограничения.
Източник:
В този връзка, още първия ден от влизането си в Овалния кабинет, Тръмп анулира действието в Съединени американски щати на световния най-малък корпоративен налог от 15%. Това значи ли на процедура, че в Съединени американски щати се основават по-благоприятни условия за деяние на интернационалните корпорации, в сравнение с в Европа? Това ще се отрази ли отрицателно и на нашата страна?
Безспорно е, че отдръпването на (нестабилната и бездруго) поддръжка на Съединени американски щати за световното съглашение за данъчно облагане на облагите на мултинационалните корпорации, ще сътвори по-благоприятни условия за интернационалните корпорации в Съединени американски щати спрямо други страни, които ползват минималната световна ставка от 15%.
Този акт на американския президент надали е изненадал някого, защото опитите за интензивно привличане на повече външни вложения в Съединени американски щати могат да се проследят както по време на предходния мандат на Доналд Тръмп, по този начин и през мандата на неговия правоприемник и предходник - Джо Байдън, чиято администрация под формата на битка с инфлацията отпусна фискални тласъци за над 400 милиарда $, за да върне назад най-малко част от изнесените капитали или да притегли нови (предимно от ЕС).
Веднага след завръщането си в Белия дом, Тръмп анонсира пакет от ограничения за 500 милиарда $ под шапката на " вложения в инфраструктура за изкуствен интелект (ИИ) " и от поръчките му стана ясно, че опитите за привличане на пресен капитал няма да се лимитират с това. На този декор изтеглянето на Съединени американски щати от съглашението не беше изненадващо, доколкото понижаването на данъчната тежест е едно от дребното вероятни средства за привличане на вложения, без да се товари хазната с спомагателни разноски.
Разбира се, тази мярка ще има отрицателни последици за всички участници в световното съглашение, защото ще докара до загуба на конкурентни преимущества и до пренасочване на вложения, доколкото Съединени американски щати ще стане по-атрактивна дестинация за корпорациите, търсещи ниски данъчни ставки.
Американските вложения в България са напълно лимитирани , като от 2014 година насам техният дял варира сред 1% и 3% от общия размер на директните задгранични вложения (ПЧИ). Независимо от това, за непознатите вложения у нас следва тежък сезон, заради простата причина, че България вкара световната ставка без гратисен интервал, както и без допустимите облекчения.
За разлика от нас, другите страни-членки на Европейски Съюз плануват известни облекчения за основна стопанска активност или изключението за по-дребни случаи " de minimis ". А Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър напряко отложиха имплементацията на световния налог с 6 години (което през октомври 2024 година стана мотив за завеждане на иск от страна на Европейската комисия против изброените страни пред Съда на Европейския съюз).
Със своите непремислени дейности България се сложи в неизгодна обстановка по повод привличането на задгранични вложения . Засегнати от по-високия корпоративен налог са близо 700 компании (както дъщерни сдружения на мултинационални корпорации у нас, по този начин и напълно български компании), които от началото на 2025 година ще начисляват 15% вместо 10% налог, както до момента. Въпросът с логиката на новото данъчно облагане и с крайният резултат върху икономическия напредък би трябвало да се прегледа настрана, само че това което можем да кажем сигурно е, че интензивният спад на външните вложения, почнал през 2024 година, ще продължи и през тази година.
Да се върнем в България. Новото държавно управление ще прави нов план на Държавен бюджет за 2025 година На кое би трябвало, по Ваше мнение, да се даде приоритет, да вземем за пример - бюджетна дисциплинираност, разноски за защита, пенсии, събираемост на налозите и така нататък
Европейската комисия наскоро пресметна, че през идващото десетилетие са нужни спомагателни вложения за защита в обща размер на 500 милиарда евро, което значи, че няма никакво значение дали българското държавно управление ще класифицира защитата като приоритет или не. Предстои интензивно нарастване на тази група разноски (опаковано в приказки за усилване на отбранителния капацитет и стратегическа автономност), бидейки безусловно наясно със нежеланото положение на обществените финанси в множеството страни от Европейски Съюз, европейската комисия по всяка възможност ще уреди (по предложение на ръководителя на Съвета на ЕС) изключване на тази група разноски от фискалните цели и оценката на недостига от позиция на маастрихтските критерии.
Разбира се, сходна мярка може да разреши на страните членки да харчат повече, без това да провокира процедура по свръхдефицит, само че няма да направи обществените финанси по-устойчиви.
Успоредно с това нарастват и разноските за пенсии , което е законосъобразен резултат от утежняването на възрастовата конструкция на популацията и понижението на коефициента на демографско заменяне, достигащ 69 в края на 2023 година - което значи, че всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, биват замествани от 69 други (за съпоставяне, през 2001 година всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, бяха замествани от 124 млади българи).
Правителството стартира да подхваща известни опити за компенсиране на недостига в Националния застрахователен институт (НОИ) и в проектобюджета на служебния финансов министър видяхме заложено нарастване на осигурителните вноски за фонд " Пенсии " с 3 проценти пункта от 1 януари 2026 година и с 2 проценти пункта от 1 януари 2027 година Като това се чака да донесе спомагателни доходи в размер на 1,6 милиарда лева за 2026 година и 1,2 милиарда лева за 2027 година
Не съм сигурен обаче, че това ще бъде задоволително и допускам, че тежестта на това " перо " (и надлежно сумата на трансферите) ще продължава да нараства, което ще наложи приемането на други, още по-непопулярни ограничения.
Към упоменатите групи разноски би трябвало да се прибавят и потребностите за подкрепяне на бизнеса (под формата на нови данъчни облекчения и субсидиране на разликата сред пазарната цена на електрическата енергия и нормативно откритите тавани), които през тази и идната година ще нарастват в резултат на задаващите се търговски войни със Съединени американски щати и на противоположния резултат от наложените наказания против Русия през последните две години. Разбира се, тук нямам поради единствено директната вреда от прекратените доставки на по-евтин газ и нефт, само че също и косвения резултат от основаването на нови интернационалните структури (в това число и неформални) в отговор на дейностите на груповия запад, което неизбежно ще докара до затрудняване на достъпа до пазарите на така наречен трети страни.
Българските държавни управления не започнаха нищо за усилване на икономическия капацитет в годините, когато към момента имаха тази опция и задоволително средства в бюджета. Затова се докараха до положение, в което няма да могат да вършат нищо, с изключение на да компенсират негативи и наподобява че единственият приоритет в този (а и в следващия) бюджет ще бъде приемането му въобще.
Защо Полша към този момент не желае да одобри еврото, а България бърза. Отговорът на икономистите
Какво споделиха по въпроса доцент доктор Григор Сарийски и икономистът Петър Ганев пред Money.bg
Наскоро излязоха данни на Национален статистически институт за инфлацията у нас за 2024 година, съгласно които - в случай че се имат предвид предварителните данни за страните от еврозоната - ние сме напълно покрай осъществяването на критерия за равнището за инфлация за присъединение към еврозоната. Наистина ли е по този начин?
Статистиката фактически регистрира доближаването на инфлационния аршин, доколкото усреднената инфлация за последните 12 месеца в България наскоро доближи 2,62%, който е с 15 базисни точки над допустимия предел, представляващ сбора от 12-месечния показател на страните с най ниска инфлация (0,97% приблизително за Литва, Финландия и Италия) плюс 1,5 процентни пункта. Въпросът е доколко оповестеният съгласуван показател на потребителските цени (ХИПЦ) кореспондира с действителното нарастване на цените за този интервал.
Предполагам, че за всеки елементарен консуматор е явно, че формалната статистика не регистрира една немалка част от растежа на цените и с цел да добиете известна визия какъв брой е огромна тази част, може просто да съпоставите темпа на стопански напредък за 2024 година с повишаването на приходите от Данък добавена стойност (което кореспондира с нарастването на данъчната основа и надлежно на стопанският оборот в икономиката).
Разликата сред 14,6-процентния растеж на приходите от Данък добавена стойност за 2024 година и 2,2-процентния ритъм на Брутният вътрешен продукт (според последната макропрогноза на Министерството на финансите), мъчно може да се изясни даже с посочения в прогнозата дефлатор от 6,4%, камо ли със упоменатия 2,6% показател на потребителските цени (чиято основна разлика изисква настрана обяснение).
Г-н Сарийски, а кои други нужни за присъединение към еврозоната финансови и бюджетни критерии би трябвало да осъществим, и в каква позиция е страната ни по отношение на тяхното осъществяване?
Формалните критерии са написани в член 140 от Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) и включват: ценова непоклатимост, държавна финансова позиция, дълготраен лихвен % на конвергенция и непоклатимост на валутния курс. Както знаем, България извършва последните две, а покриването на критерия за ценова непоклатимост е въпрос на време (и на методика).
Държавният дълг е четирикратно по-нисък от допустимия предел (60% от Брутният вътрешен продукт на съответната държава), тъй че остава единствено казусът с бюджетния недостиг. По понятни аргументи (като да вземем за пример нормативно заложен автоматизъм за нарастване на бюджетните разноски и непрекъснат напън за фискални тласъци от огромните гилдии), слизането под заветните 3% се трансформира в проблем. Наложи се потреблението на странни практики, като да вземем за пример анулация на разпореждане на Министерски съвет с миналогодишна дата, за държавното управление да се застрахова, че няма да завърши 2024 година с превишение на лимита. От тази позиция да приказваме за резистентност на фискалната позиция, е меко казано несвоевременно. Но формалното покриване на критерия на процедура не зависи от това, а напълно от посоката на политическия вятър сега.
Съвсем свеж е образецът на Хърватия, която влезе в еврозоната с превишение на съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт по отношение на критерия от 60%, само че с ангажимента, че през идващите години ще гледа да влезе в нормата. Регламентът позволява сходни ангажименти и за задачата в Договор за функционирането на Европейския съюз са заложени много витиевати формулировки. Така да вземем за пример, в член 126, параграф 6 (към който реферира упоменатият член 140) четем, че даже съотношението на планувания или автентичен държавен недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт да надвишава референтната стойност, това може да не се смята за несъразмерен недостиг в случай че остатъкът над референтната стойност е позволен " по изключение и краткотрайно и съотношението остава близо до референтната стойност ".
Излишно е да отваряме тематиката за смисъла на по този начин избраните количествени критерии (защото те нямат доста общо с понятието за действителна конвергенция, която зависи от стандарта на живот, сходството сред структурите на добавена стойност и пр.). Абсурдът на номиналните критерии проличава даже единствено от обстоятелството, че един път влезнали в еврозоната, страните стартират хронично да ги нарушават, което повдига въпроса за положението и стабилността на паричния съюз въобще.
Доцент Сарийски, каква е прогнозата Ви за темпа на икономическия растеж на България за 2025 година - прогресивен или низходящ по отношение на 2024 година?
След две следващи години спад на индустриалното произвеждане, икономическият напредък се крепи напълно върху услуги и фискални тласъци. Това ни докара до неприятната обстановка, в която Народното събрание се занимава главно с търсенето на претендент за ролята на основен провинен, а провеждането на естествената бюджетна процедура е задача невъзможна.
За последните четири години тази е третата, която България стартира без признат държавен бюджет и това се трансформира в тежък, продължителен проблем и затормозява осъществяването на капиталови планове (доколкото въобще ги има).
Предстои интервал на насилствени икономии, който няма да бъде изключително удобен за вътрешното ползване, а за динамичността на външното елементарно можем да се досетим, даже единствено от обстоятелството, че " локомотивът на Европа " (Германия) към този момент две следващи години върви на противоположен ход. Разбира се, при положително предпочитание постоянно може да се откри някакво съображение за оптимизъм, само че в сходна обстановка е мъчно той да бъде аргументиран.
Автор е на проучвания и изявления в областите: банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция.
Президентът Тръмп още веднъж е на власт. Доцент Сарийски, съгласно Вас - доколкото може да се реши от първичните изказвания - по какъв начин най-общо ще се отрази стопански ръководството на Тръмп на Европа. А на България?
Първите изказвания и дейности на Доналд Тръмп са задоволително показателни за външната му политика и евентуално целият му мандат ще премине под знака на огромни искания и безредни дейности. Чухме първите му претенции още преди да встъпи в служба (всъщност върху това беше построена значително неговата предизборна кампания), които бяха отправени във всички направления - за придобиването от Съединени американски щати на Гренландия, за увеличение на разноските за защита за членовете на НАТО, за усилване на покупките на американски горива и т. н. Някои от тези поръчки са към този момент превъплътени в укази, въпреки и не в първичния им тип.
Ставката за импорт на канадски нефт да вземем за пример на първо четене беше смъкната от общоприетите 25 до 10 % (защото няма логичност да оскъпиш с 25% доставките на към 60% от вносния нефт, в случай че стратегическият запас е попривършил, а локалното население е изключително сензитивно към честата промяна на цените в бензиностанциите), а часове по-късно цялата " атака " беше сложена на 30-дневна пауза - откакто отиващият си канадски министър председател даде обещание по-голямо старание в битката с нарко-трафика и незаконната миграция.
Малко по-различен процес на събитията може да се чака във връзка с Европа , доколкото търговията в това направление е със напълно друга конструкция и Европейски Съюз изнася за Съединени американски щати повече артикули с висока степен на преправка (върху което се крепи позитивния търговски баланс на Общността).
Суровините и горивата са единствените групи артикули, при които Съединени американски щати изнася към Европейски Съюз повече в сравнение с внася, до момента в който при останалите - храни, машини, съоръжение и впрочем, Европейски Съюз е в позицията на чист експортьор и по тази причина при задаващата се комерсиална война, той може да се окаже в ролята на по-големия губещ. Това се отнася изключително за авторитетни стопански системи, като Германия, Австрия, Италия, които осъществят на американския пазар към една четвърт от своя извъневропейски износ. Това значително изяснява и пасивната позиция на водачите на Европейски Съюз, които за разлика от останалите пострадали страни, се лимитират с приказки за " намиране на градивен звук ".
Европа явно не е в положение да даде съответен отговор на заканите на американския президент, изключително в неизгодната обстановка, в която се сложи сама с помощта на глобите против най-големия (преди) снабдител на горива и първични материали (Русия).
Що се отнася до България, експортът ни към Съединени американски щати е релативно дребен и заема към 1/13 от износа за трети страни , само че това не значи, че ще останем незасегнати в задаващата се комерсиална война. Значителна част от локалните производители работят за огромни европейски компании, които осъществят продукцията си в Съединени американски щати. Поради което можем да чакаме, че те също ще понесат цялостната тежест на идните ограничения.
Източник:
В този връзка, още първия ден от влизането си в Овалния кабинет, Тръмп анулира действието в Съединени американски щати на световния най-малък корпоративен налог от 15%. Това значи ли на процедура, че в Съединени американски щати се основават по-благоприятни условия за деяние на интернационалните корпорации, в сравнение с в Европа? Това ще се отрази ли отрицателно и на нашата страна?
Безспорно е, че отдръпването на (нестабилната и бездруго) поддръжка на Съединени американски щати за световното съглашение за данъчно облагане на облагите на мултинационалните корпорации, ще сътвори по-благоприятни условия за интернационалните корпорации в Съединени американски щати спрямо други страни, които ползват минималната световна ставка от 15%.
Този акт на американския президент надали е изненадал някого, защото опитите за интензивно привличане на повече външни вложения в Съединени американски щати могат да се проследят както по време на предходния мандат на Доналд Тръмп, по този начин и през мандата на неговия правоприемник и предходник - Джо Байдън, чиято администрация под формата на битка с инфлацията отпусна фискални тласъци за над 400 милиарда $, за да върне назад най-малко част от изнесените капитали или да притегли нови (предимно от ЕС).
Веднага след завръщането си в Белия дом, Тръмп анонсира пакет от ограничения за 500 милиарда $ под шапката на " вложения в инфраструктура за изкуствен интелект (ИИ) " и от поръчките му стана ясно, че опитите за привличане на пресен капитал няма да се лимитират с това. На този декор изтеглянето на Съединени американски щати от съглашението не беше изненадващо, доколкото понижаването на данъчната тежест е едно от дребното вероятни средства за привличане на вложения, без да се товари хазната с спомагателни разноски.
Разбира се, тази мярка ще има отрицателни последици за всички участници в световното съглашение, защото ще докара до загуба на конкурентни преимущества и до пренасочване на вложения, доколкото Съединени американски щати ще стане по-атрактивна дестинация за корпорациите, търсещи ниски данъчни ставки.
Американските вложения в България са напълно лимитирани , като от 2014 година насам техният дял варира сред 1% и 3% от общия размер на директните задгранични вложения (ПЧИ). Независимо от това, за непознатите вложения у нас следва тежък сезон, заради простата причина, че България вкара световната ставка без гратисен интервал, както и без допустимите облекчения.
За разлика от нас, другите страни-членки на Европейски Съюз плануват известни облекчения за основна стопанска активност или изключението за по-дребни случаи " de minimis ". А Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър напряко отложиха имплементацията на световния налог с 6 години (което през октомври 2024 година стана мотив за завеждане на иск от страна на Европейската комисия против изброените страни пред Съда на Европейския съюз).
Със своите непремислени дейности България се сложи в неизгодна обстановка по повод привличането на задгранични вложения . Засегнати от по-високия корпоративен налог са близо 700 компании (както дъщерни сдружения на мултинационални корпорации у нас, по този начин и напълно български компании), които от началото на 2025 година ще начисляват 15% вместо 10% налог, както до момента. Въпросът с логиката на новото данъчно облагане и с крайният резултат върху икономическия напредък би трябвало да се прегледа настрана, само че това което можем да кажем сигурно е, че интензивният спад на външните вложения, почнал през 2024 година, ще продължи и през тази година.
Да се върнем в България. Новото държавно управление ще прави нов план на Държавен бюджет за 2025 година На кое би трябвало, по Ваше мнение, да се даде приоритет, да вземем за пример - бюджетна дисциплинираност, разноски за защита, пенсии, събираемост на налозите и така нататък
Европейската комисия наскоро пресметна, че през идващото десетилетие са нужни спомагателни вложения за защита в обща размер на 500 милиарда евро, което значи, че няма никакво значение дали българското държавно управление ще класифицира защитата като приоритет или не. Предстои интензивно нарастване на тази група разноски (опаковано в приказки за усилване на отбранителния капацитет и стратегическа автономност), бидейки безусловно наясно със нежеланото положение на обществените финанси в множеството страни от Европейски Съюз, европейската комисия по всяка възможност ще уреди (по предложение на ръководителя на Съвета на ЕС) изключване на тази група разноски от фискалните цели и оценката на недостига от позиция на маастрихтските критерии.
Разбира се, сходна мярка може да разреши на страните членки да харчат повече, без това да провокира процедура по свръхдефицит, само че няма да направи обществените финанси по-устойчиви.
Успоредно с това нарастват и разноските за пенсии , което е законосъобразен резултат от утежняването на възрастовата конструкция на популацията и понижението на коефициента на демографско заменяне, достигащ 69 в края на 2023 година - което значи, че всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, биват замествани от 69 други (за съпоставяне, през 2001 година всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, бяха замествани от 124 млади българи).
Правителството стартира да подхваща известни опити за компенсиране на недостига в Националния застрахователен институт (НОИ) и в проектобюджета на служебния финансов министър видяхме заложено нарастване на осигурителните вноски за фонд " Пенсии " с 3 проценти пункта от 1 януари 2026 година и с 2 проценти пункта от 1 януари 2027 година Като това се чака да донесе спомагателни доходи в размер на 1,6 милиарда лева за 2026 година и 1,2 милиарда лева за 2027 година
Не съм сигурен обаче, че това ще бъде задоволително и допускам, че тежестта на това " перо " (и надлежно сумата на трансферите) ще продължава да нараства, което ще наложи приемането на други, още по-непопулярни ограничения.
Към упоменатите групи разноски би трябвало да се прибавят и потребностите за подкрепяне на бизнеса (под формата на нови данъчни облекчения и субсидиране на разликата сред пазарната цена на електрическата енергия и нормативно откритите тавани), които през тази и идната година ще нарастват в резултат на задаващите се търговски войни със Съединени американски щати и на противоположния резултат от наложените наказания против Русия през последните две години. Разбира се, тук нямам поради единствено директната вреда от прекратените доставки на по-евтин газ и нефт, само че също и косвения резултат от основаването на нови интернационалните структури (в това число и неформални) в отговор на дейностите на груповия запад, което неизбежно ще докара до затрудняване на достъпа до пазарите на така наречен трети страни.
Българските държавни управления не започнаха нищо за усилване на икономическия капацитет в годините, когато към момента имаха тази опция и задоволително средства в бюджета. Затова се докараха до положение, в което няма да могат да вършат нищо, с изключение на да компенсират негативи и наподобява че единственият приоритет в този (а и в следващия) бюджет ще бъде приемането му въобще.
Защо Полша към този момент не желае да одобри еврото, а България бърза. Отговорът на икономистите
Какво споделиха по въпроса доцент доктор Григор Сарийски и икономистът Петър Ганев пред Money.bg
Наскоро излязоха данни на Национален статистически институт за инфлацията у нас за 2024 година, съгласно които - в случай че се имат предвид предварителните данни за страните от еврозоната - ние сме напълно покрай осъществяването на критерия за равнището за инфлация за присъединение към еврозоната. Наистина ли е по този начин?
Статистиката фактически регистрира доближаването на инфлационния аршин, доколкото усреднената инфлация за последните 12 месеца в България наскоро доближи 2,62%, който е с 15 базисни точки над допустимия предел, представляващ сбора от 12-месечния показател на страните с най ниска инфлация (0,97% приблизително за Литва, Финландия и Италия) плюс 1,5 процентни пункта. Въпросът е доколко оповестеният съгласуван показател на потребителските цени (ХИПЦ) кореспондира с действителното нарастване на цените за този интервал.
Предполагам, че за всеки елементарен консуматор е явно, че формалната статистика не регистрира една немалка част от растежа на цените и с цел да добиете известна визия какъв брой е огромна тази част, може просто да съпоставите темпа на стопански напредък за 2024 година с повишаването на приходите от Данък добавена стойност (което кореспондира с нарастването на данъчната основа и надлежно на стопанският оборот в икономиката).
Разликата сред 14,6-процентния растеж на приходите от Данък добавена стойност за 2024 година и 2,2-процентния ритъм на Брутният вътрешен продукт (според последната макропрогноза на Министерството на финансите), мъчно може да се изясни даже с посочения в прогнозата дефлатор от 6,4%, камо ли със упоменатия 2,6% показател на потребителските цени (чиято основна разлика изисква настрана обяснение).
Г-н Сарийски, а кои други нужни за присъединение към еврозоната финансови и бюджетни критерии би трябвало да осъществим, и в каква позиция е страната ни по отношение на тяхното осъществяване?
Формалните критерии са написани в член 140 от Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) и включват: ценова непоклатимост, държавна финансова позиция, дълготраен лихвен % на конвергенция и непоклатимост на валутния курс. Както знаем, България извършва последните две, а покриването на критерия за ценова непоклатимост е въпрос на време (и на методика).
Държавният дълг е четирикратно по-нисък от допустимия предел (60% от Брутният вътрешен продукт на съответната държава), тъй че остава единствено казусът с бюджетния недостиг. По понятни аргументи (като да вземем за пример нормативно заложен автоматизъм за нарастване на бюджетните разноски и непрекъснат напън за фискални тласъци от огромните гилдии), слизането под заветните 3% се трансформира в проблем. Наложи се потреблението на странни практики, като да вземем за пример анулация на разпореждане на Министерски съвет с миналогодишна дата, за държавното управление да се застрахова, че няма да завърши 2024 година с превишение на лимита. От тази позиция да приказваме за резистентност на фискалната позиция, е меко казано несвоевременно. Но формалното покриване на критерия на процедура не зависи от това, а напълно от посоката на политическия вятър сега.
Съвсем свеж е образецът на Хърватия, която влезе в еврозоната с превишение на съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт по отношение на критерия от 60%, само че с ангажимента, че през идващите години ще гледа да влезе в нормата. Регламентът позволява сходни ангажименти и за задачата в Договор за функционирането на Европейския съюз са заложени много витиевати формулировки. Така да вземем за пример, в член 126, параграф 6 (към който реферира упоменатият член 140) четем, че даже съотношението на планувания или автентичен държавен недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт да надвишава референтната стойност, това може да не се смята за несъразмерен недостиг в случай че остатъкът над референтната стойност е позволен " по изключение и краткотрайно и съотношението остава близо до референтната стойност ".
Излишно е да отваряме тематиката за смисъла на по този начин избраните количествени критерии (защото те нямат доста общо с понятието за действителна конвергенция, която зависи от стандарта на живот, сходството сред структурите на добавена стойност и пр.). Абсурдът на номиналните критерии проличава даже единствено от обстоятелството, че един път влезнали в еврозоната, страните стартират хронично да ги нарушават, което повдига въпроса за положението и стабилността на паричния съюз въобще.
Доцент Сарийски, каква е прогнозата Ви за темпа на икономическия растеж на България за 2025 година - прогресивен или низходящ по отношение на 2024 година?
След две следващи години спад на индустриалното произвеждане, икономическият напредък се крепи напълно върху услуги и фискални тласъци. Това ни докара до неприятната обстановка, в която Народното събрание се занимава главно с търсенето на претендент за ролята на основен провинен, а провеждането на естествената бюджетна процедура е задача невъзможна.
За последните четири години тази е третата, която България стартира без признат държавен бюджет и това се трансформира в тежък, продължителен проблем и затормозява осъществяването на капиталови планове (доколкото въобще ги има).
Предстои интервал на насилствени икономии, който няма да бъде изключително удобен за вътрешното ползване, а за динамичността на външното елементарно можем да се досетим, даже единствено от обстоятелството, че " локомотивът на Европа " (Германия) към този момент две следващи години върви на противоположен ход. Разбира се, при положително предпочитание постоянно може да се откри някакво съображение за оптимизъм, само че в сходна обстановка е мъчно той да бъде аргументиран.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ