Грифон
Грифонът е куче, което притегля погледите с забавния си външен тип. Тези ефектни декоративни кученца са съвършени за фамилии с дребни деца, както и за самотни хора, които имат потребност от правилен и радостен другар.
История на Грифон
Смята се, че кучетата от породата Грифон са се появили преди към пет века. За първи път тези миловидни странни кученца са се появили в Белгия, а по-късно са се популяризирали из цяла Европа. Много кинолози считат, че породата е произлязла от Аффенпинчер. Двете породи много си наподобяват, само че до момента експертите водят разногласия коя в действителност е първа - Аффенпинчер или Грифон. Преди епохи Грифоните са се употребявали най-вече с цел да ловят плъхове и мишки. Кучетата от породата Грифон се справяли съвършено със задачата си и нормално охранявали от гризачи хранилища с храни. Едва когато кучетата станали част от кралския двор, те получили различен статут и се трансформирали в декоративна порода.
Според антична легенда кралицата на Сърбия - Драга имала кученце от породата Грифон. Тя постоянно давала на любимеца си да опита от ястията си и това избавило живота й, защото един път кученцето хапнало и паднало мъртво. Наименованието на породата идва от френски език. То не е обвързвано с крилатите митични същества, които са с глава на орел и тяло на лъв. Името на породата е от френски генезис и значи с груба къса четина. Но това не е напълно тъкмо определение, защото измежду Грифоните се срещат и такива с дълга четина. Въпреки това името на породата се е утвърдило през вековете и през днешния ден Грифоните са желани домашни любимци поради забавния си външен тип и положителния си темперамент.
Стандарт на Грифон
Съществуват три разнообразни типа Грифон. Това са Белгийският Грифон, Брюкселският Грифон и Брабантският Грифон, именуван още Пти-Брабансон. Белгийският Грифон се разграничава от другите с това, че е с чисто черна четина, която е къса и груба на пипане. Брюкселският Грифон е с рижава четина, която е със междинна дължина и е груба. Допустимо е да има малко черно оцветяване по мустаците и брадата. Брабантският Грифон може да е с черна или рижава четина, само че постоянно е с пай косъм. За разлика от другите два типа, той няма присъщите за породата мустаци и брада. Брабантският Грифон е с тъмна маска на муцуната. Теглото на Грифон варира от три и половина до шест кг без значение от пола. Грифонът доближава до към 28 сантиметра височина.
Главата на Грифон е много огромна спрямо тялото. Муцуната е странна и наподобява малко печална. Козината постоянно наподобява като разрошена. Над очите Грифон има по-дълги кичури четина. Носът е черен и се намира на равнището на очите. Носът е щръкнал нагоре. Муцуната на кучетата от породата Грифон е доста къса - по-малко от сантиметър. Единствено Брабантският Грифон е с по-издължена зурла, защото пък при него отсъстват мустаците и брадата. Устните на всички типове Грифони са черни, долната челюст е леко издадена напред. Цветът на очите е мрачно кафяв. Ушите са дребни, ситуирани са високо.
Ушите, които не са купирани, са изправени до половината и краищата им са клепнали. Купираните уши са изправени и с изострен връх. Дължината на тялото на Грифон е равна на височината му. Гръдният панер е доста добре развъртян, коремът е спретнат. Опашката е ситуирана високо и се купира, като се оставя дребна част, само че в страните от Европейски Съюз купирането на опашката и ушите е неприемливо. Некупираната опашка не би трябвало да се завива над гърба. Крайниците са дълги и изящни и в това време мускулести. Мустаците и брадата, присъщи за Белгийския и за Брюкселския Грифон, стартират под очите и са необятни от едното до другото му ухо, като покриват муцуната и скулите с гъста дълга четина. Грифонът върви с гордо вдигната глава и движи крайниците си по този начин, все едно се намира на кучешка галерия.
Грижи за Грифон
Козината на Грифон има потребност от разресване един път седмично, с цел да наподобява добре. Това би трябвало да се прави с гъст гребен, с цел да се заобикаля сплъстяването на козината. Грифон обича да се разхожда, само че е задоволително малко да потича и се изморява. В такива случаи Грифон подвига муцунката си към стопанина си и го гледа в очите, с цел да го подсети да го вдигне и да го носи. Грифонът има потребност от 15 минути разходка, с цел да се почувства добре. Ако обичате да ходите доста пешком или да пътувате, е добре да имате специфична чантичка, в която да носите своя Грифон. Когато стане студено, Грифон би трябвало да се облича в топли дрешки, които кученцата от тази порода безпроблемно се съгласяват да обличат. Когато на открито има доста сняг, се предлага Грифон да излиза със специфични обувчици, с цел да не замръзнат възглавничките на лапичките му.
Обучение на Грифон
Грифон е доста мъдро кученце макар дребните си размери и елементарно може да бъде научено на разнообразни трикове, стига да не са доста комплицирани. Грифон не е от кучетата, които ще се инатят и ще се пробват да преобладават над стопанина си. Ако от време на време не извършват командите, това не е от неприятен темперамент, а поради обстоятелството, че Грифон елементарно се разсейва и концентрацията му е сложна. С лакомство и добра дума в дресурата на Грифон могат да се реализиран доста положителни резултати.
Хранене на Грифон
Грифон е кученце, което има потребност от храни с високо качество, с цел да обезпечат веществата, които са нужни за поддръжка на красивата му четина и мускулатурата му. Можете да храните Грифон както с консерви и гранулирана храна за кучета, по този начин и с натурални артикули. Ако изберете хранене с натурални артикули, се предлага повече от 50 % от менюто на кучето от тази порода да съставлява месо и месни субпродукти. Грифон на драго сърце яде кисело мляко, нискомаслена сметана, твърдо сварени яйца, плодове и зеленчуци. Не се предлага да храните Грифон със свинско месо, както и с други типове мазни меса.
Препоръчва се да храните Грифон със заешко, пилешко, пуешко и агнешко месо и субпродукти от тези животни. Не е добре да давате на Грифон прясно мляко, а също по този начин тестени и сладки произведения, прекомерно солени и пикантни храни, горещи и ледено студено храни, пушени меса и пушена риба. Не е добре да давате на кучето от порода Грифон тръбни кокали, с цел да се избегне рискът от скъсване на червата на кучето. Добре е да се дават на Грифон специфични месни пръчици за дъвчене, които са предопределени за разчистване на зъбен камък.
Заболявания на Грифон
Грифон е кученце, което страда от доста болести, тъй като породата е доста нежна. Ако взимате кученце от тази порода, е добре да сте наясно, че то е податливо на доста разнообразни болести. Красивите очи на Грифон са доста уязвими, те постоянно се възпаляват. Грифон може да страда от конюктивит, недоразвитост на ретината и катаракта. За да няма проблеми със зрението на животното, е добре очите му постоянно да се промиват. Ако в ъглите на очите на Грифон се събират тайни, кучето би трябвало да се заведе незабавно на ветеринар, с цел да не се повреди зрението му.
Зъбите на Грифон елементарно се повреждат, те бързо натрупват зъбен камък. Добре е постоянно да водите любимеца си при ветеринар, с цел да ревизира положението им. Грифон елементарно настива, по тази причина би трябвало доста да го пазите от течения и да не допускате кучето да стои дълго време на открито, когато е доста студено.
Любопитни обстоятелства за Грифон
Грифон е съвършено куче за фамилии с дребни деца, тъй като елементарно се привързва и може да играе дълго време с малчуганите, без да има риск да ги нарани. Грифон на драго сърце се оставя да му вършат разнообразни прически и да го преобличат, което радва дребните деца.
Грифон е доста обществено куче и на драго сърце се качва в скута на всеки, който реши да посети стопаните му. Кученцата от породата Грифон елементарно се сприятеляват с други животни и бързо стават другари даже с едри кучета като Немски Овчарки.
Недостатъци на Грифон
Ако се прекалява с разглезването на Грифон, това малко кученце може да се трансформира в капризно и даже да демонстрира експанзия. Ако е капризно прекалено много, кученцето от тази порода може да се отнася към хората като към негови прислужници и да се пробва да ги ухапе с дребните си зъбки, когато вършат нещо, което не му харесва.
