Неделя 15 след Неделя подир Въздвижение на Закхея. Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец. Св. мчк Димитрий Сливенски.
Греховно проваляне и нравствен напредък
Йерихон, палмовият град, още веднъж бе разчувствуван. Вестта за изцеряването на слепия бедняк Вартимей раздруса целия град. Христос Пророкът, Праведникът, Благодетелят - другар на отрудените и презрените - на път за Йерусалим щеше да мине през техния богат с цветя и плодове град - резиденция на властници и царедворци.
Пъстра върволяк, море от народ задръсти улиците. Сърцата се вълнуват. Всички желаят да видят Иисус. Сред навалицата запъхтян един малък на растеж човек прави неимоверни старания да се промъкне напред, с цел да види и той Иисус. Това е известният на всички и ненавиждан от всички изедник и лихвар, началникът на митарите Закхей. Той бе слушал за Христос, за Неговото възвишено обучение, за любовта Му към грешниците и митарите, за Неговите чудни каузи. Не празно любознание, а съдбовна паника на сърцето го бе довела измежду тълпата народ. С машинация и обир той бе натрупал огромно благосъстояние.
В него бяха изчезнали вечно главните тонове за цветущ човешки живот: истина, мир и наслада. Правдата бе потъпкана с беззаконие и свирепост. Закхей нямаше мир. Сълзите на незаслужено ограбените от него небогати люде, воплите на вдовици и сираци тревожеха съвестта му. Той нямаше наслада. Това несъгласие сред благосъстоянието и външния искра, от една страна, и вътрешната духовна мизерия - от друга, сътвори тази съдбовна паника в сърцето на митаря.
С такава душевна настройка и неспокойствие Закхей желае да види Иисус. Сред буйно придошлия човешки поток той съобразително взема едно необичайно решение. Изтичва напред, повишава се на една смоковница край пътя, с цел да види от там Иисус. Закхей, бирникът-сребролюбец, е оставил грижата за своето благосъстояние и земната суетност. Той не се смущава от враждебните погледи и от презрителната човешка оценка. От смоковницата - дървото знак на разкайване, той копнее да види Иисус.
От височината на дървото, след замислен размисъл Закхей вижда в Христос въплътената Божия обич и святост. Но и Христос, възвишен и мирен, вижда Закхей. „ Иисус, като пристигна на това място, погледна нагоре, видя го и му сподели: Закхее, слез по-скоро, тъй като през днешния ден би трябвало да бъда вкъщи ти " (Лука. 19:5). Иисус видя откровеното разкайване и решителния прелом в душата на Закхей. Благословена избавителна среща! Христос още веднъж върна мира и насладата в сърцето на Закхей. По думите на св. евангелист „ той бързо слезе и Го одобри с наслада " (Лука. 19:6).
Гост в сърцето, Христос стана безценен посетител и в дома на Закхей. Св. евангелист Лука не ни оповестява нищо за това, по какъв начин е минало гостуването на Христос в дома на Закхей. То не е и потребно. Дълбоко разчувствуван от високата чест, признателен за великата Божия благосклонност, Закхей тържествено афишира своето свято решение. „ А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от парцела си, Господи, давам на бедняци и, в случай че от някого нещо съм взел незаслужено, ще отплатя четворно " (Лука. 19:8). Каква почтена, смела заява!
Неговото насъбрано с обир и машинация благосъстояние би трябвало да отиде там, където има човешка нерадост, изсъхнал залък, разплакани очи! Той желае да излее любов, тъй като Христовата обич изпълва сърцето му. Закхей е нов, видоизменен, безоблачен човек! Той и домът му са „ рожби на Авраама " (Лука. 19:9), рожби Божии. Облъхан от възраждащата мощ на Божията обич, неговият дом става ярък дом на наслада и мир. И ние слушаме сладкия освежителен глас на Спасителя: „ Днес стана избавление на тоя дом, тъй като и този е наследник на Авраама, тъй като наследник Човечески пристигна да подири и избави погиналото " (Лука 19:9-10). „ Днес " - това е най-великото плодородно време за всеки човешки живот и за всяка земна човешка орис.
Вечната божествена задача на Христос в света бе „ да призове грешниците към смирение " (Мат. 9:13), „ да подири и избави погиналото " (Лука. 19:10). Христос отхвърли формалните ревнители на закона - книжниците и фарисеите, отхвърли тяхната външна законническа праведност и одобри презрените грешници от низините на живота. От митарите и бедните риболовци Христос направи въодушевени апостоли; от разбойниците и блудниците - светци!
Великият тайновидец и деятел на любовта св. Йоан Богослов в своята книга Откровение е записал думите на Агнеца - Господ Иисус Христос: „ Ето, заставам пред вратата и тропам: в случай че някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене " (Откр. 3:20).
През низа на миналите 20 века и през днешния ден Христос чука на дверите на човешките сърца. Той желае да посети нашите домове. Подобно на евангелския Закхей да Го приемем като най-скъп Гост, с цел да стане Неговото божествено посещаване наша наслада и наше избавление. Амин.
† Доростолски и Червенски митрополит Софроний
В дома на Закхей
Веднъж Иисус Христос минавал през град Йерихон. По това време Йерихон бил втори по величина град в Юдея.
Мълвата за минаването на великия Учител и Чудотворец бързо се популяризирала.
Мъже и дами напуснали къщите и бързали за улицата, откъдето щял да мине Иисус Христос. Тълпата ставала все по-голяма и по-голяма. Ето, там се появил и Закхей, шеф на митарите и богат човек Закхей бил наел доходните митници по границата на Йерихон и ги поддържал посредством назначени от него служители. За наемането трябвало да се заплати огромна сума, която единствено един богат човек могъл да има.
И Закхей желал да види Иисус. Несъмнено той е чул нещо за Него: може би за възкресяването на Наинския момък или за изцеряването на слепи, или за други чудеса, и тъй като вътрешно бил незадоволен, имал откровеното и съществено предпочитание безусловно да види Приятеля на митарите и грешниците Христос и, в случай че е допустимо, да се срещне и запознае с Него. Ала Закхей не можел да Го види заради огромната тълпа народ - а той пък бил дребен на растеж. Затова, се затекъл напред и се покачил на една смоковница, та оттова да гледа. Облагородената смоковница израства огромна като орех и има гъсти листа. Закхей се е надявал да може от дървото неусетно да гледа и да следи Иисуса.
Никой не поглеждал нагоре към дървото, обаче Господ Иисус като пристигнал на това място, погледнал, видял Закхей и му рекъл: „ Закхее, слез по-скоро, тъй като през днешния ден би трябвало да бъда вкъщи ти! " Господ знаел освен сърцето, само че и името на скрития в клоните сред листата на смоковницата наблюдаващ. Аз „ би трябвало - споделя Господ Иисус, - да бъда вкъщи ти ", тъй като любовта Му Го движи да избави Закхей и неговия дом.
Закхей бързо слязъл и приел Господа с наслада. Той се почувствал благополучен, цветущ и високо зачетен. А всички, които видели това, зароптали и казвали за Иисус Христос: „ Отби се при неверен човек! " Те зле изтълкували тоя факт, че Спасителят се отбил при началника на митарите, тъй като мразели и презирали всеки митар и изключително юдеите митари, а най-много - началниците им. Считали ги за предатели на народа и им отричали всяко присъединяване в Господните обещания на Авраама, т.е., в царството на Месия.
Закхей чува ропота, само че не се пази срещу обвиняването на тълпата, че е виновник. Той застава пред Господа Иисуса и високо и всесърдечно декларира: „ Ето, половина от парцела си, Господи, давам на бедняци и в случай че от някого нещо съм взел незаслужено, ще отплатя четворно! " - Закхей се признава за виновник и изповядва, че може някого да е онеправдал, обаче е подготвен да заплати вредата четворно и също така е решен половината от своето доста имане да даде на бедните.
С това Закхей открива своята коренна смяна на досегашното си въодушевление и своето надълбоко разкайване, което го е обзело. А туй го прави заслужен за светлината на вярата и за опрощаване на греховете. Затова Господ оповестил: „ Днес стана спасението на тоя дом, тъй като и този е наследник на Авраама ", т.е.: посредством Моето отблъскване Закхей и неговите домашни се удостояват със избавление, тъй като и той е наследник Авраамов. И вие не трябва да роптаете заради това, че във вашите очи Закхей е огромен виновник, тъй като „ Син Човечески пристигна да подири и да избави погиналото " (Лука. 19:10).
Защо е пристигнал Иисус Христос? - Чувате: да подири и избави погиналото! Какво е било погинало? - Целият човешки жанр се е бил заблудил и отивал към безконечна крах. Тогава пристигна Синът Божи на Земята и стана и Син Човечески, с цел да потърси човечеството и да го избави. Иисус Христос е Спасителят на света (Йоан. 4:32).
За плода на покаянието
В днешното литургийно свето Евангелие (Лука. 19:1-10) св. ап. и ев. Лука ни споделя по какъв начин станало спасението на Закхей и неговия дом.
Веднъж на път за Йерусалим Господ Иисус Христос минал през оживения търговски град Йерихон, ситуиран измежду обилна зеленина и цветя, фамозен със своите рози и балсамови растения, прочут курорт на състоятелни римляни, изтъкнат още и с царска резиденция.
В Йерихон живеел и Закхей, богат човек, шеф на митарите.
Всеки същински юдеин изпитвал ненавист към митарите и изключително към техните началници. Служебните им връзки с имперската римска администрация, волнодумното им държание по отношение на праотеческата религия и подкупите при събирането на митата ги правели почтени за пренебрежение от евреите. Ето за какво митар било равнозначно на виновник и богохулник. Макар и към този момент доста богат човек, Закхей продължавал да има за висша цел в живота парите. Името Закхей значи „ правоверен ", а в реалност той бил огромен виновник. Затова и нямал същинска наслада. Наистина златото свети и радва очите на своя притежател; пред богатия човек мнозина смъкват шапка и трапезата му е обилна, споделена с другари. Но на съвестта на Закхей тежали грехове и той нямал сърдечна наслада.
Това го заставило да копнее да види Спасителя. Дали Този Иисус, за Когото е чул толкоз невероятни неща, не би могъл и нему да помогне - да влее мечтаната същинска наслада в изпълненото му с безпокойствие и горест сърце?
Ала заради огромното голям брой народ към Иисус и ниския си растеж, Закхей, началникът на митарите, не можел да види Господа. Затова се затичал напред, покачил се на една смоковница, разгърнал клоните на дървото и зачакал приближаването на Учителя.
Господ Иисус Христос, изпълнен с обич и предпочитание да не отмине нито една неверна, само че жадуваща за избавление душа, стигнал на това място, погледнал нагоре, видял Закхей и му споделил: „ Закхее, слез по-скоро, тъй като през днешния ден би трябвало да бъда вкъщи ти! " Последвалото посещаване на Иисус в Закхеевия дом и Неговата богомъдра, неизмерима по наслада за душата тирада - довела до поврат в живота на Закхей. Станало същинско знамение - огромният сребролюбец Закхей самичък предложил да раздаде половината от парцела си на бедните, а взетото незаслужено - да заплати четворно.
Покаяние изпълнило душата на Закхей. Покаянието допуска осъзнаване на греховете. За да настъпи то, би трябвало да се признае неумолимата реалност на прегрешението. Покаянието е пътят за обновата на живота и по тази причина същинското смирение не се състои в красиви думи и обилни тиради. То се демонстрира в плодове - по тях се познава; те постоянно са налице, не може нито да се скрият, нито пък да се отрекат. Без забележими осезателни плодове покаянието не е същинско. Евангелският образец с митаря Закхей е удостоверение на тази истина.
Грешният Закхей се срещна с Христос и тази среща бе съдбоносна за него. Той видя ужасяващото лице на прегрешението, в който живееше. Това го порази, накара го да се отвърне от живота си и пламъци на надълбоко разкайване обгърнаха душата му и разтопиха неговото ледено сърце. Огънят на покаянието изгори грабителя и беззаконника. От пепелта израсна праведник, притежател на непорочност и правдивост.
Всяко същинско смирение в Христа преражда, пресъздава индивида - прави го ново създание. У него се демонстрира кроткият дух на любовта, на благородството и човещината.
Покаянието е неотменимо изискване по пътя към избавление. Затова спасението на неверния Закхей дано постоянно да стои пред очите ни.
Нека като него и ние да отидем при Христа, да Му позволим да влезе в дома на нашия живот.
Нека принесем пред нозете Му плодове на същинско смирение, с цел да се насладим на избавителните Божии слова - „ през днешния ден стана избавление на тоя дом ", тъй като и тези са рожби на Бога. Амин.
Йерихон, палмовият град, още веднъж бе разчувствуван. Вестта за изцеряването на слепия бедняк Вартимей раздруса целия град. Христос Пророкът, Праведникът, Благодетелят - другар на отрудените и презрените - на път за Йерусалим щеше да мине през техния богат с цветя и плодове град - резиденция на властници и царедворци.
Пъстра върволяк, море от народ задръсти улиците. Сърцата се вълнуват. Всички желаят да видят Иисус. Сред навалицата запъхтян един малък на растеж човек прави неимоверни старания да се промъкне напред, с цел да види и той Иисус. Това е известният на всички и ненавиждан от всички изедник и лихвар, началникът на митарите Закхей. Той бе слушал за Христос, за Неговото възвишено обучение, за любовта Му към грешниците и митарите, за Неговите чудни каузи. Не празно любознание, а съдбовна паника на сърцето го бе довела измежду тълпата народ. С машинация и обир той бе натрупал огромно благосъстояние.
В него бяха изчезнали вечно главните тонове за цветущ човешки живот: истина, мир и наслада. Правдата бе потъпкана с беззаконие и свирепост. Закхей нямаше мир. Сълзите на незаслужено ограбените от него небогати люде, воплите на вдовици и сираци тревожеха съвестта му. Той нямаше наслада. Това несъгласие сред благосъстоянието и външния искра, от една страна, и вътрешната духовна мизерия - от друга, сътвори тази съдбовна паника в сърцето на митаря.
С такава душевна настройка и неспокойствие Закхей желае да види Иисус. Сред буйно придошлия човешки поток той съобразително взема едно необичайно решение. Изтичва напред, повишава се на една смоковница край пътя, с цел да види от там Иисус. Закхей, бирникът-сребролюбец, е оставил грижата за своето благосъстояние и земната суетност. Той не се смущава от враждебните погледи и от презрителната човешка оценка. От смоковницата - дървото знак на разкайване, той копнее да види Иисус.
От височината на дървото, след замислен размисъл Закхей вижда в Христос въплътената Божия обич и святост. Но и Христос, възвишен и мирен, вижда Закхей. „ Иисус, като пристигна на това място, погледна нагоре, видя го и му сподели: Закхее, слез по-скоро, тъй като през днешния ден би трябвало да бъда вкъщи ти " (Лука. 19:5). Иисус видя откровеното разкайване и решителния прелом в душата на Закхей. Благословена избавителна среща! Христос още веднъж върна мира и насладата в сърцето на Закхей. По думите на св. евангелист „ той бързо слезе и Го одобри с наслада " (Лука. 19:6).
Гост в сърцето, Христос стана безценен посетител и в дома на Закхей. Св. евангелист Лука не ни оповестява нищо за това, по какъв начин е минало гостуването на Христос в дома на Закхей. То не е и потребно. Дълбоко разчувствуван от високата чест, признателен за великата Божия благосклонност, Закхей тържествено афишира своето свято решение. „ А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от парцела си, Господи, давам на бедняци и, в случай че от някого нещо съм взел незаслужено, ще отплатя четворно " (Лука. 19:8). Каква почтена, смела заява!
Неговото насъбрано с обир и машинация благосъстояние би трябвало да отиде там, където има човешка нерадост, изсъхнал залък, разплакани очи! Той желае да излее любов, тъй като Христовата обич изпълва сърцето му. Закхей е нов, видоизменен, безоблачен човек! Той и домът му са „ рожби на Авраама " (Лука. 19:9), рожби Божии. Облъхан от възраждащата мощ на Божията обич, неговият дом става ярък дом на наслада и мир. И ние слушаме сладкия освежителен глас на Спасителя: „ Днес стана избавление на тоя дом, тъй като и този е наследник на Авраама, тъй като наследник Човечески пристигна да подири и избави погиналото " (Лука 19:9-10). „ Днес " - това е най-великото плодородно време за всеки човешки живот и за всяка земна човешка орис.
Вечната божествена задача на Христос в света бе „ да призове грешниците към смирение " (Мат. 9:13), „ да подири и избави погиналото " (Лука. 19:10). Христос отхвърли формалните ревнители на закона - книжниците и фарисеите, отхвърли тяхната външна законническа праведност и одобри презрените грешници от низините на живота. От митарите и бедните риболовци Христос направи въодушевени апостоли; от разбойниците и блудниците - светци!
Великият тайновидец и деятел на любовта св. Йоан Богослов в своята книга Откровение е записал думите на Агнеца - Господ Иисус Христос: „ Ето, заставам пред вратата и тропам: в случай че някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене " (Откр. 3:20).
През низа на миналите 20 века и през днешния ден Христос чука на дверите на човешките сърца. Той желае да посети нашите домове. Подобно на евангелския Закхей да Го приемем като най-скъп Гост, с цел да стане Неговото божествено посещаване наша наслада и наше избавление. Амин.
† Доростолски и Червенски митрополит Софроний
В дома на Закхей
Веднъж Иисус Христос минавал през град Йерихон. По това време Йерихон бил втори по величина град в Юдея.
Мълвата за минаването на великия Учител и Чудотворец бързо се популяризирала.
Мъже и дами напуснали къщите и бързали за улицата, откъдето щял да мине Иисус Христос. Тълпата ставала все по-голяма и по-голяма. Ето, там се появил и Закхей, шеф на митарите и богат човек Закхей бил наел доходните митници по границата на Йерихон и ги поддържал посредством назначени от него служители. За наемането трябвало да се заплати огромна сума, която единствено един богат човек могъл да има.
И Закхей желал да види Иисус. Несъмнено той е чул нещо за Него: може би за възкресяването на Наинския момък или за изцеряването на слепи, или за други чудеса, и тъй като вътрешно бил незадоволен, имал откровеното и съществено предпочитание безусловно да види Приятеля на митарите и грешниците Христос и, в случай че е допустимо, да се срещне и запознае с Него. Ала Закхей не можел да Го види заради огромната тълпа народ - а той пък бил дребен на растеж. Затова, се затекъл напред и се покачил на една смоковница, та оттова да гледа. Облагородената смоковница израства огромна като орех и има гъсти листа. Закхей се е надявал да може от дървото неусетно да гледа и да следи Иисуса.
Никой не поглеждал нагоре към дървото, обаче Господ Иисус като пристигнал на това място, погледнал, видял Закхей и му рекъл: „ Закхее, слез по-скоро, тъй като през днешния ден би трябвало да бъда вкъщи ти! " Господ знаел освен сърцето, само че и името на скрития в клоните сред листата на смоковницата наблюдаващ. Аз „ би трябвало - споделя Господ Иисус, - да бъда вкъщи ти ", тъй като любовта Му Го движи да избави Закхей и неговия дом.
Закхей бързо слязъл и приел Господа с наслада. Той се почувствал благополучен, цветущ и високо зачетен. А всички, които видели това, зароптали и казвали за Иисус Христос: „ Отби се при неверен човек! " Те зле изтълкували тоя факт, че Спасителят се отбил при началника на митарите, тъй като мразели и презирали всеки митар и изключително юдеите митари, а най-много - началниците им. Считали ги за предатели на народа и им отричали всяко присъединяване в Господните обещания на Авраама, т.е., в царството на Месия.
Закхей чува ропота, само че не се пази срещу обвиняването на тълпата, че е виновник. Той застава пред Господа Иисуса и високо и всесърдечно декларира: „ Ето, половина от парцела си, Господи, давам на бедняци и в случай че от някого нещо съм взел незаслужено, ще отплатя четворно! " - Закхей се признава за виновник и изповядва, че може някого да е онеправдал, обаче е подготвен да заплати вредата четворно и също така е решен половината от своето доста имане да даде на бедните.
С това Закхей открива своята коренна смяна на досегашното си въодушевление и своето надълбоко разкайване, което го е обзело. А туй го прави заслужен за светлината на вярата и за опрощаване на греховете. Затова Господ оповестил: „ Днес стана спасението на тоя дом, тъй като и този е наследник на Авраама ", т.е.: посредством Моето отблъскване Закхей и неговите домашни се удостояват със избавление, тъй като и той е наследник Авраамов. И вие не трябва да роптаете заради това, че във вашите очи Закхей е огромен виновник, тъй като „ Син Човечески пристигна да подири и да избави погиналото " (Лука. 19:10).
Защо е пристигнал Иисус Христос? - Чувате: да подири и избави погиналото! Какво е било погинало? - Целият човешки жанр се е бил заблудил и отивал към безконечна крах. Тогава пристигна Синът Божи на Земята и стана и Син Човечески, с цел да потърси човечеството и да го избави. Иисус Христос е Спасителят на света (Йоан. 4:32).
За плода на покаянието
В днешното литургийно свето Евангелие (Лука. 19:1-10) св. ап. и ев. Лука ни споделя по какъв начин станало спасението на Закхей и неговия дом.
Веднъж на път за Йерусалим Господ Иисус Христос минал през оживения търговски град Йерихон, ситуиран измежду обилна зеленина и цветя, фамозен със своите рози и балсамови растения, прочут курорт на състоятелни римляни, изтъкнат още и с царска резиденция.
В Йерихон живеел и Закхей, богат човек, шеф на митарите.
Всеки същински юдеин изпитвал ненавист към митарите и изключително към техните началници. Служебните им връзки с имперската римска администрация, волнодумното им държание по отношение на праотеческата религия и подкупите при събирането на митата ги правели почтени за пренебрежение от евреите. Ето за какво митар било равнозначно на виновник и богохулник. Макар и към този момент доста богат човек, Закхей продължавал да има за висша цел в живота парите. Името Закхей значи „ правоверен ", а в реалност той бил огромен виновник. Затова и нямал същинска наслада. Наистина златото свети и радва очите на своя притежател; пред богатия човек мнозина смъкват шапка и трапезата му е обилна, споделена с другари. Но на съвестта на Закхей тежали грехове и той нямал сърдечна наслада.
Това го заставило да копнее да види Спасителя. Дали Този Иисус, за Когото е чул толкоз невероятни неща, не би могъл и нему да помогне - да влее мечтаната същинска наслада в изпълненото му с безпокойствие и горест сърце?
Ала заради огромното голям брой народ към Иисус и ниския си растеж, Закхей, началникът на митарите, не можел да види Господа. Затова се затичал напред, покачил се на една смоковница, разгърнал клоните на дървото и зачакал приближаването на Учителя.
Господ Иисус Христос, изпълнен с обич и предпочитание да не отмине нито една неверна, само че жадуваща за избавление душа, стигнал на това място, погледнал нагоре, видял Закхей и му споделил: „ Закхее, слез по-скоро, тъй като през днешния ден би трябвало да бъда вкъщи ти! " Последвалото посещаване на Иисус в Закхеевия дом и Неговата богомъдра, неизмерима по наслада за душата тирада - довела до поврат в живота на Закхей. Станало същинско знамение - огромният сребролюбец Закхей самичък предложил да раздаде половината от парцела си на бедните, а взетото незаслужено - да заплати четворно.
Покаяние изпълнило душата на Закхей. Покаянието допуска осъзнаване на греховете. За да настъпи то, би трябвало да се признае неумолимата реалност на прегрешението. Покаянието е пътят за обновата на живота и по тази причина същинското смирение не се състои в красиви думи и обилни тиради. То се демонстрира в плодове - по тях се познава; те постоянно са налице, не може нито да се скрият, нито пък да се отрекат. Без забележими осезателни плодове покаянието не е същинско. Евангелският образец с митаря Закхей е удостоверение на тази истина.
Грешният Закхей се срещна с Христос и тази среща бе съдбоносна за него. Той видя ужасяващото лице на прегрешението, в който живееше. Това го порази, накара го да се отвърне от живота си и пламъци на надълбоко разкайване обгърнаха душата му и разтопиха неговото ледено сърце. Огънят на покаянието изгори грабителя и беззаконника. От пепелта израсна праведник, притежател на непорочност и правдивост.
Всяко същинско смирение в Христа преражда, пресъздава индивида - прави го ново създание. У него се демонстрира кроткият дух на любовта, на благородството и човещината.
Покаянието е неотменимо изискване по пътя към избавление. Затова спасението на неверния Закхей дано постоянно да стои пред очите ни.
Нека като него и ние да отидем при Христа, да Му позволим да влезе в дома на нашия живот.
Нека принесем пред нозете Му плодове на същинско смирение, с цел да се насладим на избавителните Божии слова - „ през днешния ден стана избавление на тоя дом ", тъй като и тези са рожби на Бога. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ