Речник на климатичните термини
Greenpeace стачкуваха по време на Европейския съвет в Брюксел, който разисква задачата Европейски Съюз да стане климатично безпристрастен до 2050 година
Част от тематиката Новата €ко-номика
Зеленият вятър на смяната
Брюксел предлага най-мащабната промяна след въвеждането на еврото, с цел да стане Европейски Съюз въглеродно безпристрастен до 2050 година
Какво значи за България новият зелен курс
Краят на въглищните централи ще пристигна доста по-рано от предстоящото
В основата на оферти от Европейската комисия Зелен пакт стои желанието да се изпълнят отговорностите за понижения на излъчванията на парникови газове. Тъй като част от термините, като да вземем за пример таксономия или отрицателни излъчвания, звучат необичайно и експертно, подготвихме къс речник на непознатите думи.
Парижко съглашение – съглашение на 197 страни (187 са го утвърдили към момента), с което подписалите го през декември 2015 година се ангажират да положат всички старания, с цел да лимитират повишаването на световните температури до 2 градуса по Целзий по отношение на тяхното прединдустриално ниво. Тъй като световните температури са към този момент по-високи с един градус, действително задачата е те да не набъбнат с още един градус. Всяка страна има собствен народен проект, в което е заложила несъмнено равнище за понижаване на парниковите излъчвания, само че съглашението не планува надзорен механизъм за равнището на упоритостите, нито пък санкции за несъблюдение. Затова и цели от Парижкото съглашение към 2030 година са двойно по-ниски от нужното за ограничението на световните температури.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Намаляване на излъчванията с 50% до 2030 година – Още от Протокола от Киото през 1997 година като базова година за понижение на излъчванията се приема 1990 година Досега задачата на Европейски Съюз беше да понижи изпусканите въглеродно газове с 20% до 2020 година, като от страните членки се чака да реализират по-добър резултат, евентуално към 26%. В момента европейското законодателство изисква реализиране на 40% понижение на излъчванията от парникови газове към 2030 година, което на процедура значи да се реализира с 50% по-добър резултат от сегашния. Това е една от аргументите някои страни членки, Европейският парламент и Европейската комисия да упорстват задачата за 2030 година да се увеличи на 50-55%. Другата причина е, че сходно понижение на парниковите газове е належащо (поне съгласно консенсусните модели на IPCC), с цел да се реализира задачата за ограничение на растежа на световните температури до 2 градуса по Целзий. Проблемът е, че към този момент единствено Европейски Съюз има толкоз амбициозни цели, а неговите излъчвания са едвам 9% от световните.
Негативни излъчвания – Към 2030 година, съгласно последната консенсусна прогноза на Международния панел за изменение на климата (IPCC), даже и страните, подписали Парижкото съглашение, да изпълнят уговорките си (което е малко вероятно), световните излъчвания ще доближат 52-58 гигатона годишно, т.е. ще се запазят на настоящето си равнище или малко по-високо. За да се ограничи повишаването на световните температури до 2 градуса по Целзий до края на века, още след десетилетие излъчванията би трябвало да спаднат до 38-45 Гт/г. Подобен спад към този момент наподобява невъобразим, което ще докара до продължаващо нарастване на световните температури. Именно по тази причина множеството сюжети плануват, че към 2050 година излъчванията на парникови газове би трябвало да станат отрицателни, с цел да може към края на века да се ограничи повишаването на температурите.
За да се случи това, първо ще е нужно към този момент да е реализиран внезапен спад на изпусканите парникови газове. След което да се приложат ограничения за тяхното назад " изсмукване " от атмосферата. Класическата и най-достъпна мярка е залесяването. Но с цел да се реализира нужното понижение на въглеродните излъчвания, IPCC бяха пресметнали, че би трябвало да се залеси територия с размера на Русия. Затова с изключение на ограниченията за хващане и погребение на CO2 (дори и при горенето на биомаса), усвояването от почвите (например би трябвало да спре дълбоката оран) ще би трябвало да се употребяват и ексцентрични ограничения. Например потреблението на геоинженерство (всмукване на CO2 от естествени минерали, като перидотити) и непосредствено хващане на въглероден двуокис от въздуха. Проблемът, несъмнено, е, че с изключение на залесяването останалите технологии са тествани единствено в лабораторни условия и костват доста скъпо. Например сега едвам 0.1% от световните излъчвания на CO2 биват " погребвани " посредством индустриални съоръжения.
Гранично въглеродно мито – това е една от най-спорните ограничения в Зелената договорка. Чрез нея се цели да се спре нелоялната конкуренция от страни, които нямат мощно климатично законодателство. Въпросът е обаче какво би се случило, в случай че страни като Съединени американски щати или Индия решат да отвърнат с наказателни ограничения?
Климатична неутралност/въглеродна индиферентност – първият термин се употребява по-често в Европейски Съюз, с цел да се избегне потреблението на думата въглерод. Целта е по този метод да се понижи съпротивата против климатичните ограничения на промишленостите, които са мощно подвластни от излъчванията на CO2. Идеята е, че изпускането на парникови газове би трябвало да се уравновесява от ограничения за тяхното унищожаване. Реално обаче дебатът мина на друго равнище, виж идната дума.
Новият курс (или по вярно сделка) – Европейският зелен курс черпи ентусиазъм от политиката по времето на американския президент Франклин Делано Рузвелт (1933-39 г.), чиято цел е била, от една страна, да рестартира американската стопанска система след началото на Великата криза през 1929 година, а от друга, да помогне на най-засегнатите американци. Новият курс се реализира посредством серия от финансови промени, регулации, големи инфраструктурни планове и обществени стратегии, които довеждат до масирана държавна намеса. Името постоянно се употребява от политици, които желаят да употребяват силата на страната като стопански лост.
Таксономия на екосъобразните стопански действия – единна подредба на стопански действия, които способстват за реализиране на неутрална във връзка с климата стопанска система. Таксономията ще дефинира кои действия могат да се подкрепят от Европейски Съюз и обществените финансови институции като зелени. Например от таксономията отпаднаха нуклеарните планове.
Фонд за обективен преход – Фондът беше препоръчан от Европейския парламент в хода на договарянията за бюджета на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година Целта му беше да подкрепи особено най-засегнатите и по-бедни страни в Европейски Съюз от политиката на декарбонизация. Сумата, планувана от Европейска комисия в него като дотации, беше едвам пет милиарда евро, като обсегът на фонда беше стеснен за всички 27 страни членки, което още повече понижи очакванията за някакъв резултат.
Част от тематиката Новата €ко-номика
Зеленият вятър на смяната
Брюксел предлага най-мащабната промяна след въвеждането на еврото, с цел да стане Европейски Съюз въглеродно безпристрастен до 2050 година
Какво значи за България новият зелен курс
Краят на въглищните централи ще пристигна доста по-рано от предстоящото
В основата на оферти от Европейската комисия Зелен пакт стои желанието да се изпълнят отговорностите за понижения на излъчванията на парникови газове. Тъй като част от термините, като да вземем за пример таксономия или отрицателни излъчвания, звучат необичайно и експертно, подготвихме къс речник на непознатите думи.
Парижко съглашение – съглашение на 197 страни (187 са го утвърдили към момента), с което подписалите го през декември 2015 година се ангажират да положат всички старания, с цел да лимитират повишаването на световните температури до 2 градуса по Целзий по отношение на тяхното прединдустриално ниво. Тъй като световните температури са към този момент по-високи с един градус, действително задачата е те да не набъбнат с още един градус. Всяка страна има собствен народен проект, в което е заложила несъмнено равнище за понижаване на парниковите излъчвания, само че съглашението не планува надзорен механизъм за равнището на упоритостите, нито пък санкции за несъблюдение. Затова и цели от Парижкото съглашение към 2030 година са двойно по-ниски от нужното за ограничението на световните температури.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Намаляване на излъчванията с 50% до 2030 година – Още от Протокола от Киото през 1997 година като базова година за понижение на излъчванията се приема 1990 година Досега задачата на Европейски Съюз беше да понижи изпусканите въглеродно газове с 20% до 2020 година, като от страните членки се чака да реализират по-добър резултат, евентуално към 26%. В момента европейското законодателство изисква реализиране на 40% понижение на излъчванията от парникови газове към 2030 година, което на процедура значи да се реализира с 50% по-добър резултат от сегашния. Това е една от аргументите някои страни членки, Европейският парламент и Европейската комисия да упорстват задачата за 2030 година да се увеличи на 50-55%. Другата причина е, че сходно понижение на парниковите газове е належащо (поне съгласно консенсусните модели на IPCC), с цел да се реализира задачата за ограничение на растежа на световните температури до 2 градуса по Целзий. Проблемът е, че към този момент единствено Европейски Съюз има толкоз амбициозни цели, а неговите излъчвания са едвам 9% от световните.
Негативни излъчвания – Към 2030 година, съгласно последната консенсусна прогноза на Международния панел за изменение на климата (IPCC), даже и страните, подписали Парижкото съглашение, да изпълнят уговорките си (което е малко вероятно), световните излъчвания ще доближат 52-58 гигатона годишно, т.е. ще се запазят на настоящето си равнище или малко по-високо. За да се ограничи повишаването на световните температури до 2 градуса по Целзий до края на века, още след десетилетие излъчванията би трябвало да спаднат до 38-45 Гт/г. Подобен спад към този момент наподобява невъобразим, което ще докара до продължаващо нарастване на световните температури. Именно по тази причина множеството сюжети плануват, че към 2050 година излъчванията на парникови газове би трябвало да станат отрицателни, с цел да може към края на века да се ограничи повишаването на температурите.
За да се случи това, първо ще е нужно към този момент да е реализиран внезапен спад на изпусканите парникови газове. След което да се приложат ограничения за тяхното назад " изсмукване " от атмосферата. Класическата и най-достъпна мярка е залесяването. Но с цел да се реализира нужното понижение на въглеродните излъчвания, IPCC бяха пресметнали, че би трябвало да се залеси територия с размера на Русия. Затова с изключение на ограниченията за хващане и погребение на CO2 (дори и при горенето на биомаса), усвояването от почвите (например би трябвало да спре дълбоката оран) ще би трябвало да се употребяват и ексцентрични ограничения. Например потреблението на геоинженерство (всмукване на CO2 от естествени минерали, като перидотити) и непосредствено хващане на въглероден двуокис от въздуха. Проблемът, несъмнено, е, че с изключение на залесяването останалите технологии са тествани единствено в лабораторни условия и костват доста скъпо. Например сега едвам 0.1% от световните излъчвания на CO2 биват " погребвани " посредством индустриални съоръжения.
Гранично въглеродно мито – това е една от най-спорните ограничения в Зелената договорка. Чрез нея се цели да се спре нелоялната конкуренция от страни, които нямат мощно климатично законодателство. Въпросът е обаче какво би се случило, в случай че страни като Съединени американски щати или Индия решат да отвърнат с наказателни ограничения?
Климатична неутралност/въглеродна индиферентност – първият термин се употребява по-често в Европейски Съюз, с цел да се избегне потреблението на думата въглерод. Целта е по този метод да се понижи съпротивата против климатичните ограничения на промишленостите, които са мощно подвластни от излъчванията на CO2. Идеята е, че изпускането на парникови газове би трябвало да се уравновесява от ограничения за тяхното унищожаване. Реално обаче дебатът мина на друго равнище, виж идната дума.
Новият курс (или по вярно сделка) – Европейският зелен курс черпи ентусиазъм от политиката по времето на американския президент Франклин Делано Рузвелт (1933-39 г.), чиято цел е била, от една страна, да рестартира американската стопанска система след началото на Великата криза през 1929 година, а от друга, да помогне на най-засегнатите американци. Новият курс се реализира посредством серия от финансови промени, регулации, големи инфраструктурни планове и обществени стратегии, които довеждат до масирана държавна намеса. Името постоянно се употребява от политици, които желаят да употребяват силата на страната като стопански лост.
Таксономия на екосъобразните стопански действия – единна подредба на стопански действия, които способстват за реализиране на неутрална във връзка с климата стопанска система. Таксономията ще дефинира кои действия могат да се подкрепят от Европейски Съюз и обществените финансови институции като зелени. Например от таксономията отпаднаха нуклеарните планове.
Фонд за обективен преход – Фондът беше препоръчан от Европейския парламент в хода на договарянията за бюджета на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година Целта му беше да подкрепи особено най-засегнатите и по-бедни страни в Европейски Съюз от политиката на декарбонизация. Сумата, планувана от Европейска комисия в него като дотации, беше едвам пет милиарда евро, като обсегът на фонда беше стеснен за всички 27 страни членки, което още повече понижи очакванията за някакъв резултат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ