Гърците побългариха Средиземноморието, но Ганя вече иска да е европеец
Гръцките плажове са същински парадайс за феновете на морето и слънцето, предлагащи изключителни естествени хубости и разнородни прекарвания. Със своите кристално чисти води, златисти пясъци и живописни заливи, те притеглят милиони туристи от целия свят.
Прочетете още
Тази година обаче, гърците изненадаха неприятно българските туристи, решили това лято да посетят плажовете в южната съседка, само че нашенци не се отхвърлят от тюркоазените води и още преди да е почнал дейния сезон, изпълниха легловата база по най-близките до границата курорти. Макар, че шезлонгите и чадърите на плажа към този момент не се търгуват за едно фрапе, местата за настаняване и хотелите са резервирано от месеци. Цените на услугите са вдигнати с между 10 и 20% от предходната година насам, а порциите по заведенията са много понижени.
Започваме нашето пътешестване от Пловдив, с цел да проверим някои от най-предпочитаните курорти, посещавани от българи през летните месеци. Ставаме рано, с цел да не чакаме на опашка по Граничен контролно-пропусквателен пункт Маказа, само че въпреки всичко прекосяването на границата лишава към час. В колоната от коли могат да се срещнат всевъзможни човеци – голи, пияни, тъпчещи банички и сандвичи. Обединява ги това, че всички бързат, с цел да не избяга плажът. Още след границата обаче всички стават европейци, карат с рестриктивните мерки и хвърлят фасовете в кошчетата, като стопират за отмора.
Запътваме се към Олимпийската ревиера. Бреговата линия там е с дължина към 70 км. и се намира в подножието на планината Олимп, позната ни е от гръцката митология. На Олимпийската ривиера има няколко курорта - Паралия Катерини, Олимпик Бийч, Лептокария и Платамонас. Избираме първокласен хотел в Лептокария. Пътуването лишава към 8 часа, като по пътя плащаме към 8 пъти за прилагане на автомагистралата – тол таксите са разнообразни – от 60 цента до към 3 евро. Още на рецепцията на хотела се сблъскваме със ядосан чичко, който бърза да ни каже на негоден британски, че би трябвало да платим 35 евро за стаята – по 7 евро за всяка от 5-те нощувки. Това е така нареченият климатичен налог за туристите, който тази година стартира от 1,50 евро дневно за пребиваване в нискобюджетните хотели и стига до 10 евро при 5-звездните.
Макар че се опитваме да подценяваме негостоприемното посрещане, бързо се убеждаваме, че престоят няма да е най-запомнящите се. Плажът е надалеч от тези които сме привикнали да виждаме – няма пясък, а камъни и даже и на „ ол инклузив ”, шезлонгите на плажа се заплащат по 3 евро. „ Безплатните ” питиета от бара и ресторанта са с ниско качество и се сервират в пластмасови чаши, а в следствие се оказва, че храната е еднообразна и не толкоз вкусна. Най-предпочитаната храна в Гърция – рибните специалитети съвсем отсъстват от менюто, като са сменени от кебапчета, кюфтета, пържоли и пържени картофи. Естествено, българинът не е удовлетворен тъй като е „ европеец ” и в Гърция желае да яде калмари, само че няма и на кого да се оплаче, защото личният състав е редуциран до най-малко, а наличният подобен не го вълнува изключително и подвига плещи. Интересно усещане прави и фактът, че гостите на хотела, или по-скоро би трябвало да кажем „ клиентите ”, са разграничени на две – с жълти и сини гривнички. Жълтите са за балканските нации, а сините за всички останали. А и добре, че са те, че другояче нямаше да отличим българите и румънците, които са пияни в по-голямата част от денонощието. Има ли обаче действително разделяне и отношението към туристите с друг гривни, по този начин и не стана ясно.
В умозаключение можем да кажем, че „ ол инклузивът ” на Олимпийската ривиера има още много да се „ учи ” от турските курорти да вземем за пример – и като обслужване, и като цени и като покритие.
Напускаме Лептокария с много отрицателно усещане и се насочваме към полуостров Халкидики. Там не сме на „ ол инклузив ” и по-добре. Когато си плащаш „ на момента ” незабавно се вижда смяна в отношението, няма значение дали си българин или " европеец ". В тази част към момента множеството чадъри и шезлонги на плажа са безвъзмездни, желае се обаче консумация от бара, която е от 20 до 50 евро. Естествено има и по-луксозни плажове, където за сет от 2 шозлонга с масичка и чадър се желаят суми от 10, 20, а даже и 50 евро. Парите обаче си костват, а гледките се помнят дълго. Цените по заведенията са с към 10 евро по-високи от предходната година, само че разликата с България не е огромна – салатите са сред 8 и 12 евро, патронче узо варира сред 7 и 10 евро, калмари – 10-15 евро, октопод – 15. По-популярните риби като ципура, лаврак и фагри се заплащат съгласно грамажа, като цените варират сред 40 и 60 евро за кг. Гавросът е сред 8 и 12 евро. Порциите са огромни, а храната е прясна и вкусна.
Екскурзията продължава и към по-познатите места за българите – Неа Ираклица, Неа Перамос, Кавала, Керамоти. Първото усещане спрямо предходни години е почналото застрояване и презаселване. По тези курорти българите са към 80% от туристите и съвсем на всички места се приказва на български, менютата също са на български. Водата и хлябът, с които ни посрещат в заведенията към момента са безвъзмездни, само че сянката на плажа съвсем на всички места е платена. Цените стартират от 5 евро за шезлонг, като могат да доближат до 20 евро. На множеството места се изисква и консумация от най-малко 10 евро. По тези места нашенците се усещат свои и манталитета на българина се усеща във въздуха. Батки вървят гордо да демонстрират татуси по плажовете, а дамите събират загар с грим по лицето и напарфюмирани като за дискотека. След като са платили за шезлонг желаят и всички екстри, с цел да покажат състояние. Тук към този момент нашенците упражняват личен състав като плебеи, само че си търсят и последния евро цент от рестото, с цел да не се минат.
" Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да забележим, така както съм лежащ, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
- Купуваме ги.
- Тъй ли? Браво! - утвърждава той с цялостни от сочната круша уста. - Аз обичам круши. "
Не са инцидентни тези цитати на Алековия воин Бай Ганьо и не инцидентно точно Ганя е сборен облик на българина, когато отиде в чужбина. Иначе пътят на назад към България е печален и отегчителен. Магистралите са празни, само че пък хората карат културно. До границата. После рестриктивните мерки падат и отново се молим да се приберем живи и здрави.
Булгар! Булгар! Европейци сме ний, но все не сме до такава степен!
Прочетете още
Тази година обаче, гърците изненадаха неприятно българските туристи, решили това лято да посетят плажовете в южната съседка, само че нашенци не се отхвърлят от тюркоазените води и още преди да е почнал дейния сезон, изпълниха легловата база по най-близките до границата курорти. Макар, че шезлонгите и чадърите на плажа към този момент не се търгуват за едно фрапе, местата за настаняване и хотелите са резервирано от месеци. Цените на услугите са вдигнати с между 10 и 20% от предходната година насам, а порциите по заведенията са много понижени.
Започваме нашето пътешестване от Пловдив, с цел да проверим някои от най-предпочитаните курорти, посещавани от българи през летните месеци. Ставаме рано, с цел да не чакаме на опашка по Граничен контролно-пропусквателен пункт Маказа, само че въпреки всичко прекосяването на границата лишава към час. В колоната от коли могат да се срещнат всевъзможни човеци – голи, пияни, тъпчещи банички и сандвичи. Обединява ги това, че всички бързат, с цел да не избяга плажът. Още след границата обаче всички стават европейци, карат с рестриктивните мерки и хвърлят фасовете в кошчетата, като стопират за отмора.
Запътваме се към Олимпийската ревиера. Бреговата линия там е с дължина към 70 км. и се намира в подножието на планината Олимп, позната ни е от гръцката митология. На Олимпийската ривиера има няколко курорта - Паралия Катерини, Олимпик Бийч, Лептокария и Платамонас. Избираме първокласен хотел в Лептокария. Пътуването лишава към 8 часа, като по пътя плащаме към 8 пъти за прилагане на автомагистралата – тол таксите са разнообразни – от 60 цента до към 3 евро. Още на рецепцията на хотела се сблъскваме със ядосан чичко, който бърза да ни каже на негоден британски, че би трябвало да платим 35 евро за стаята – по 7 евро за всяка от 5-те нощувки. Това е така нареченият климатичен налог за туристите, който тази година стартира от 1,50 евро дневно за пребиваване в нискобюджетните хотели и стига до 10 евро при 5-звездните.
Макар че се опитваме да подценяваме негостоприемното посрещане, бързо се убеждаваме, че престоят няма да е най-запомнящите се. Плажът е надалеч от тези които сме привикнали да виждаме – няма пясък, а камъни и даже и на „ ол инклузив ”, шезлонгите на плажа се заплащат по 3 евро. „ Безплатните ” питиета от бара и ресторанта са с ниско качество и се сервират в пластмасови чаши, а в следствие се оказва, че храната е еднообразна и не толкоз вкусна. Най-предпочитаната храна в Гърция – рибните специалитети съвсем отсъстват от менюто, като са сменени от кебапчета, кюфтета, пържоли и пържени картофи. Естествено, българинът не е удовлетворен тъй като е „ европеец ” и в Гърция желае да яде калмари, само че няма и на кого да се оплаче, защото личният състав е редуциран до най-малко, а наличният подобен не го вълнува изключително и подвига плещи. Интересно усещане прави и фактът, че гостите на хотела, или по-скоро би трябвало да кажем „ клиентите ”, са разграничени на две – с жълти и сини гривнички. Жълтите са за балканските нации, а сините за всички останали. А и добре, че са те, че другояче нямаше да отличим българите и румънците, които са пияни в по-голямата част от денонощието. Има ли обаче действително разделяне и отношението към туристите с друг гривни, по този начин и не стана ясно.
В умозаключение можем да кажем, че „ ол инклузивът ” на Олимпийската ривиера има още много да се „ учи ” от турските курорти да вземем за пример – и като обслужване, и като цени и като покритие.
Напускаме Лептокария с много отрицателно усещане и се насочваме към полуостров Халкидики. Там не сме на „ ол инклузив ” и по-добре. Когато си плащаш „ на момента ” незабавно се вижда смяна в отношението, няма значение дали си българин или " европеец ". В тази част към момента множеството чадъри и шезлонги на плажа са безвъзмездни, желае се обаче консумация от бара, която е от 20 до 50 евро. Естествено има и по-луксозни плажове, където за сет от 2 шозлонга с масичка и чадър се желаят суми от 10, 20, а даже и 50 евро. Парите обаче си костват, а гледките се помнят дълго. Цените по заведенията са с към 10 евро по-високи от предходната година, само че разликата с България не е огромна – салатите са сред 8 и 12 евро, патронче узо варира сред 7 и 10 евро, калмари – 10-15 евро, октопод – 15. По-популярните риби като ципура, лаврак и фагри се заплащат съгласно грамажа, като цените варират сред 40 и 60 евро за кг. Гавросът е сред 8 и 12 евро. Порциите са огромни, а храната е прясна и вкусна.
Екскурзията продължава и към по-познатите места за българите – Неа Ираклица, Неа Перамос, Кавала, Керамоти. Първото усещане спрямо предходни години е почналото застрояване и презаселване. По тези курорти българите са към 80% от туристите и съвсем на всички места се приказва на български, менютата също са на български. Водата и хлябът, с които ни посрещат в заведенията към момента са безвъзмездни, само че сянката на плажа съвсем на всички места е платена. Цените стартират от 5 евро за шезлонг, като могат да доближат до 20 евро. На множеството места се изисква и консумация от най-малко 10 евро. По тези места нашенците се усещат свои и манталитета на българина се усеща във въздуха. Батки вървят гордо да демонстрират татуси по плажовете, а дамите събират загар с грим по лицето и напарфюмирани като за дискотека. След като са платили за шезлонг желаят и всички екстри, с цел да покажат състояние. Тук към този момент нашенците упражняват личен състав като плебеи, само че си търсят и последния евро цент от рестото, с цел да не се минат.
" Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да забележим, така както съм лежащ, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
- Купуваме ги.
- Тъй ли? Браво! - утвърждава той с цялостни от сочната круша уста. - Аз обичам круши. "
Не са инцидентни тези цитати на Алековия воин Бай Ганьо и не инцидентно точно Ганя е сборен облик на българина, когато отиде в чужбина. Иначе пътят на назад към България е печален и отегчителен. Магистралите са празни, само че пък хората карат културно. До границата. После рестриктивните мерки падат и отново се молим да се приберем живи и здрави.
Булгар! Булгар! Европейци сме ний, но все не сме до такава степен!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ