Стефан Стоянов: Гърция успешно използва международните организации в политиката си спрямо РСМ
Гръцката дипломация има извънредно положителни достижения да употребява най-авторитетни интернационалните организации за решаването на проблемите на двустранните връзки. Такъв е и казусът, когато приказваме за връзките на Атина със Скопие.
Това съобщи в пред БГНЕС Стефан Стоянов, някогашен дипломат на България в Гърция в интервала 2002-2006 година и народен представител в VII Велико народно събрание (1990-1991 г.).
„ По значимите въпроси би трябвало да има ясна външнополитическа тактика, би трябвало да има проект за способите и методите за постигането на съответни тактически резултати. Трябва добре да познаваме другата страна, да използваме разнообразни средства за опознаване, които са от компетенцията на разследващите служби и дипломацията. Трябва да набелязваме евентуални сътрудници, с които ние можем да си сътрудничим по тези въпроси, както е в тази ситуация с връзките ни с районен съд Македония. Също по този начин би трябвало да знаем и кои са сътрудниците на другата страна и какви проблеми и преимущества има всеки един от тях. Ако нямаме всичко това, би трябвало да сме извънредно деликатни и да не взимаме отношение по всички настоящи събития. Това е постоянно употребен способ в дипломацията – някои обстоятелства да не се разясняват. “ - сподели дипломат Стоянов.
Той съпостави политиката на Гърция и България във връзка с районен съд Македония.
Според него сравнението не е в наша изгода. Посланик Стоянов даде и следния образец, с цел да онагледи своята позиция: „ Още от първия миг, когато имаше проблем сред Гърция и тогавашната Република Македония, гръцката страна притегли един доста значим сътрудник – Организация на обединените нации. Генералният секретар на Организация на обединените нации изпрати собствен специфичен делегат – първо беше Сайръс Ванс, а по-късно Матю Нимиц – за урегулиране на връзките. Т. е. Атина съумя да въвлече трета страна, в тази ситуация такава представителна организация като Организация на обединените нации, която призна, че съществува проблем. В редица случаи това, което ние назоваваме проблем сред нас и районен съд Македония, остава единствено наше изказване. Нито нашите интернационалните сътрудници, нито някоя друга трета страна приема, че има проблем. “
Дипломатът обърна внимание и на обстоятелството, че не постоянно двустранните връзки са единствено сред нас и в тази ситуация районен съд Македония. „ Не живеем изолирано от останалия свят. Има редица други интернационалните сътрудници, които имат едни или други ползи. И когато желаеме да решим едни или различен двустранен проблем с районен съд Македония, ние би трябвало да се съобразяваме с това. “ - означи той.
„ Показателен е следният образец за неправилен тактически ход. През септември 2020 година българското държавно управление показа пред Съвета на Европейския съюз формален Меморандум за връзките сред България и районен съд Македония. В този меморандум се обясняваше в детайли, по какъв начин българският език има 6 районни писмени правила и „ формалният език, употребен в днешна Република Северна Македония, може да се преглежда единствено като писмена районна норма на българския език. “ - разясни Стефан Стоянов.
В текста се загатва и за развой, учреден на акцент.
" Горното, от научна позиция, е дефинирано по най-хубавия метод. Но тук става дума не за просвета, става дума за политика. Не са регистрирани някои фактори. Например, по това време началник на отдела за Европа и Евразия в Държавния департамент на Съединени американски щати е дипломат Филип Рикър. Посланик Рикър е асистент държавен секретар (т.е. заместник-министър на външните работи). Под негово управление в отдела за Европа и Евразия работят близо 12 000 души. Там се образува политиката на Съединени американски щати за този район. Биографията на дипломат Рикър е оповестена на уеб страницата на Държавния департамент. Там написа, че дипломат Рикър владее немски, италиански и … македонски език. Няколко седмици след представянето на Меморандума на България в Европейски Съюз се случи следното: Държавният департамент на Съединени американски щати изпрати писмо за поддръжка на държавното управление на районен съд Македония. “ - означи дипломатът.
Той е безапелационен, че България би трябвало да търси сътрудници при решаването на двустранните проблеми по този начин, както вършат и Гърция, и Турция: „ Понякога сътрудник може да се окаже напълно далечна страна. Това още един път демонстрира, че няма изолирани двустранни връзки. В България би трябвало да отделяме повече внимание на това. “
Той счита, че България няма „ солидна тактика “ във връзка с районен съд Македония, и това се вижда най-много при спорните изявления на обособените политици, в това число на народни представители и министри.
Според него сравнението с гръцката политика не може да се направи и заради това, че 51% от територията на географската област Македония се намират в Гърция, до момента в който в България се намират единствено 10%.
„ Това е една от значителните разлики сред нас и Гърция. Не можем да съпоставяме и българските с гръцките вложения в районен съд Македония. Атина има обилни вложения в доста значими браншове на стопанската система на районен съд Македония “, означи дипломат Стоянов.
Той подчертава върху триумфите на Гърция да употребява интернационалните институции за реализацията на своята политика: „ Гръцката дипломация има извънредно положителни достижения да употребява най-авторитетни интернационалните институции за решаването на проблеми на двустранни връзки. Например, когато бях в Гърция не съм чул нищо публично за затварянето на нашите нуклеарни реактори в АЕЦ „ Козлодуй “, само че имам информация, че част от натиска, който ни е оказван от други страни и институции на Европейски Съюз е резултат от директно влияние от страна на Гърция. “
Стоянов счита, че острата гръцка реакция след полагането на клетвата на президента на районен съд Македония Гордана Силяновска-Давкова е била най-вероятно съгласувана и с други сътрудници и съдружници. „ Гърция най-вероятно ще изтъргува това, което прави с други сътрудници и съдружници. Ние дали имаме този нюх и дали ще изтъргуваме част от това, което вършим с нашите сътрудници, или за следващ път ще се потопим в това да спомагаме на Гърция да осъществя личната си политика. “ - акцентира дипломатът.
„ Най-важен е резултатът. Какво тъкмо желаеме да реализираме? Постигането на избрани цели е по-важно от прочувствените заявления, предопределени за вътрешна приложимост. “ - безапелационен е дипломат Стефан Стоянов. /БГНЕС
Това съобщи в пред БГНЕС Стефан Стоянов, някогашен дипломат на България в Гърция в интервала 2002-2006 година и народен представител в VII Велико народно събрание (1990-1991 г.).
„ По значимите въпроси би трябвало да има ясна външнополитическа тактика, би трябвало да има проект за способите и методите за постигането на съответни тактически резултати. Трябва добре да познаваме другата страна, да използваме разнообразни средства за опознаване, които са от компетенцията на разследващите служби и дипломацията. Трябва да набелязваме евентуални сътрудници, с които ние можем да си сътрудничим по тези въпроси, както е в тази ситуация с връзките ни с районен съд Македония. Също по този начин би трябвало да знаем и кои са сътрудниците на другата страна и какви проблеми и преимущества има всеки един от тях. Ако нямаме всичко това, би трябвало да сме извънредно деликатни и да не взимаме отношение по всички настоящи събития. Това е постоянно употребен способ в дипломацията – някои обстоятелства да не се разясняват. “ - сподели дипломат Стоянов.
Той съпостави политиката на Гърция и България във връзка с районен съд Македония.
Според него сравнението не е в наша изгода. Посланик Стоянов даде и следния образец, с цел да онагледи своята позиция: „ Още от първия миг, когато имаше проблем сред Гърция и тогавашната Република Македония, гръцката страна притегли един доста значим сътрудник – Организация на обединените нации. Генералният секретар на Организация на обединените нации изпрати собствен специфичен делегат – първо беше Сайръс Ванс, а по-късно Матю Нимиц – за урегулиране на връзките. Т. е. Атина съумя да въвлече трета страна, в тази ситуация такава представителна организация като Организация на обединените нации, която призна, че съществува проблем. В редица случаи това, което ние назоваваме проблем сред нас и районен съд Македония, остава единствено наше изказване. Нито нашите интернационалните сътрудници, нито някоя друга трета страна приема, че има проблем. “
Дипломатът обърна внимание и на обстоятелството, че не постоянно двустранните връзки са единствено сред нас и в тази ситуация районен съд Македония. „ Не живеем изолирано от останалия свят. Има редица други интернационалните сътрудници, които имат едни или други ползи. И когато желаеме да решим едни или различен двустранен проблем с районен съд Македония, ние би трябвало да се съобразяваме с това. “ - означи той.
„ Показателен е следният образец за неправилен тактически ход. През септември 2020 година българското държавно управление показа пред Съвета на Европейския съюз формален Меморандум за връзките сред България и районен съд Македония. В този меморандум се обясняваше в детайли, по какъв начин българският език има 6 районни писмени правила и „ формалният език, употребен в днешна Република Северна Македония, може да се преглежда единствено като писмена районна норма на българския език. “ - разясни Стефан Стоянов.
В текста се загатва и за развой, учреден на акцент.
" Горното, от научна позиция, е дефинирано по най-хубавия метод. Но тук става дума не за просвета, става дума за политика. Не са регистрирани някои фактори. Например, по това време началник на отдела за Европа и Евразия в Държавния департамент на Съединени американски щати е дипломат Филип Рикър. Посланик Рикър е асистент държавен секретар (т.е. заместник-министър на външните работи). Под негово управление в отдела за Европа и Евразия работят близо 12 000 души. Там се образува политиката на Съединени американски щати за този район. Биографията на дипломат Рикър е оповестена на уеб страницата на Държавния департамент. Там написа, че дипломат Рикър владее немски, италиански и … македонски език. Няколко седмици след представянето на Меморандума на България в Европейски Съюз се случи следното: Държавният департамент на Съединени американски щати изпрати писмо за поддръжка на държавното управление на районен съд Македония. “ - означи дипломатът.
Той е безапелационен, че България би трябвало да търси сътрудници при решаването на двустранните проблеми по този начин, както вършат и Гърция, и Турция: „ Понякога сътрудник може да се окаже напълно далечна страна. Това още един път демонстрира, че няма изолирани двустранни връзки. В България би трябвало да отделяме повече внимание на това. “
Той счита, че България няма „ солидна тактика “ във връзка с районен съд Македония, и това се вижда най-много при спорните изявления на обособените политици, в това число на народни представители и министри.
Според него сравнението с гръцката политика не може да се направи и заради това, че 51% от територията на географската област Македония се намират в Гърция, до момента в който в България се намират единствено 10%.
„ Това е една от значителните разлики сред нас и Гърция. Не можем да съпоставяме и българските с гръцките вложения в районен съд Македония. Атина има обилни вложения в доста значими браншове на стопанската система на районен съд Македония “, означи дипломат Стоянов.
Той подчертава върху триумфите на Гърция да употребява интернационалните институции за реализацията на своята политика: „ Гръцката дипломация има извънредно положителни достижения да употребява най-авторитетни интернационалните институции за решаването на проблеми на двустранни връзки. Например, когато бях в Гърция не съм чул нищо публично за затварянето на нашите нуклеарни реактори в АЕЦ „ Козлодуй “, само че имам информация, че част от натиска, който ни е оказван от други страни и институции на Европейски Съюз е резултат от директно влияние от страна на Гърция. “
Стоянов счита, че острата гръцка реакция след полагането на клетвата на президента на районен съд Македония Гордана Силяновска-Давкова е била най-вероятно съгласувана и с други сътрудници и съдружници. „ Гърция най-вероятно ще изтъргува това, което прави с други сътрудници и съдружници. Ние дали имаме този нюх и дали ще изтъргуваме част от това, което вършим с нашите сътрудници, или за следващ път ще се потопим в това да спомагаме на Гърция да осъществя личната си политика. “ - акцентира дипломатът.
„ Най-важен е резултатът. Какво тъкмо желаеме да реализираме? Постигането на избрани цели е по-важно от прочувствените заявления, предопределени за вътрешна приложимост. “ - безапелационен е дипломат Стефан Стоянов. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ