Грандамата на пианото Елизабет Леонская изпълнява Григ и Шуман в зала България“
Грандамата на пианото Елизабет Леонская ще свири още веднъж на сцената на зала „ България “ под диригентството на маестро Найден Тодоров на 20 ноември. Специално за българската аудитория тя ще извърши два от най-красивите концерти за пиано - от Едвард Григ и от Роберт Шуман.
Следвайки образеца на Давид Ойстрах, Святослав Рихтер и Емил Гилелс, които са напълно отдадени на музиката макар сложната политическа среда, в която работят, тя резервира своята съвсем именита невзискателност и остава надалеч от медийната гласност. Родена в Тбилиси, Грузия, в съветско семейство, Елизабет Леонская изнася първите си концерти още на 11-годишна възраст. Изключителният ѝ гений скоро я довежда да учи в Московската консерватория.
Талантът на Елизабет Леонская значително е повлиян от креативното ѝ съдействие с гениалния съветски пианист Святослав Рихтер, с който я свързва близко другарство чак до гибелта му през 1997. Той вижда нейните изключителни качества и способства за тяхното развиване освен като преподавател и ментор, само че и като театрален сътрудник. През 1978 година Леонская напуща Съветския съюз и Виена се трансформира в новия ѝ дом. Сензационното ѝ показване на фестивала в Залцбург през 1979 година бележи началото на блестящата ѝ кариера на Запад.
Във втората си татковина Австрия Елизабет Леонская е почетен член на Виенския Концертхаус. През 2006 година тя е удостоена с най-престижната австрийска премия за изключителни заслуги към културата на страната – Австрийския почетен кръст „ За просвета и изкуство “ първа степен. В Грузия е оповестена за „ Жрица на изкуството “ през 2016 година – най-високото художествено отличие в страната.
„ Всяко време търси своя Бетовен и своя Шуберт и всяко потомство чува музиката малко по-различно заради обстоятелството, че манталитетът или вътрешният ни живот се трансформират “, споделя тя. И още: „ Никога не знаем: кой чува музиката по-добре – тези, които идват на концерта по дънки или тези, които идват с диамантена брошка? "
Популярният Концерт за пиано и оркестър в ла минор от норвежкия композитор Едвард Григ (1843-1907) дължи доста на Роберт Шуман. Още през първата година на учението си в Лайпцигската консерватория (1858) той чува Клавирния концерт на Шуман, изпълнен от Клара Вик (известна пианистка и брачна половинка на композитора). Тогава Григ е на 15 години, не заварва жив немския Майстор, само че пианистичния му жанр приема близо до своя натюрел. Подобно на Шуман, неговото ранно творчество също е обвързано с дребните форми – клавирни пиеси, песни и романси.
Григ основава Клавирния концерт на 25 години през 1868 през лятната почивка, която прекарват в Дания с дребната си дъщеричка Александра. Григ не съумява да приключи партитурата в точния момент - премиерата, планувана незабавно след празника Рождество Христово, е отсрочена за 3 април 1869 година Обичайно за това време е упованието на публиката при първото осъществяване на нова творба, композиторът самичък да свири солистичната партия. Но Григ, който се чувствал нерешителен на огромната сцена, доверява осъществяването на Нойперт, най-хубавият пианист на тогавашна Скандинавия, а оркестъра на Кралския спектакъл дирижира Холгер Симон Паули.
На събитието в огромната зала „ Казино ” в Копенхаген участва целият хайлайф на града (и датската кралица Луиза). Сред слушателите е известният съветски пианист Антон Рубинщайн, който дава превъзходния си роял, донесен от Русия за гастрола му в Европа. Всички са в възторг, мощни овации прекъсват осъществяването освен сред частите, а и след виртуозните пиано-пасажи. Григ не участва на премиерата, Нойперт незабавно му известява: „ Наистина беше велико! Още след каденцата в първата част в публиката се развихри оглушителна буря… От Рубинщайн би трябвало да Ви предам поздрав и да Ви кажа, че е поразен… ”
През 1839 година Роберт Шуман написа на своята бъдеща брачна половинка, пианистката Клара Вик: „ За концерта към този момент ти приказвах: той е нещо приблизително сред симфония, концерт и огромна соната. Виждам, че не мога да пиша концерт за виртуози, а би трябвало да замисля нещо друго. ” Идеята за клавирен концерт живее в композитора още от 18-годишната му възраст. Известни са няколко негови опита в жанра преди да напише единствения си клавирен концерт.
През 1841 година, след първата „ Пролетна ” симфония той композира „ Фантазия за пиано и оркестър в ла минор ”, която Клара пресвирва по време на подготовките на симфонията. След като я предлага безрезултатно на издатели, Шуман я добавя 4 години по-късно с Интермецо и Рондо. Така се ражда една от най-популярните концертни произведения за пиано и оркестър. Но и в тричастната си конструкция, както доста тъкмо отбелязва Ренате Борман, концертът наподобява на фикция, в която поетичната концепция дефинира формата.
Следвайки образеца на Давид Ойстрах, Святослав Рихтер и Емил Гилелс, които са напълно отдадени на музиката макар сложната политическа среда, в която работят, тя резервира своята съвсем именита невзискателност и остава надалеч от медийната гласност. Родена в Тбилиси, Грузия, в съветско семейство, Елизабет Леонская изнася първите си концерти още на 11-годишна възраст. Изключителният ѝ гений скоро я довежда да учи в Московската консерватория.
Талантът на Елизабет Леонская значително е повлиян от креативното ѝ съдействие с гениалния съветски пианист Святослав Рихтер, с който я свързва близко другарство чак до гибелта му през 1997. Той вижда нейните изключителни качества и способства за тяхното развиване освен като преподавател и ментор, само че и като театрален сътрудник. През 1978 година Леонская напуща Съветския съюз и Виена се трансформира в новия ѝ дом. Сензационното ѝ показване на фестивала в Залцбург през 1979 година бележи началото на блестящата ѝ кариера на Запад.
Във втората си татковина Австрия Елизабет Леонская е почетен член на Виенския Концертхаус. През 2006 година тя е удостоена с най-престижната австрийска премия за изключителни заслуги към културата на страната – Австрийския почетен кръст „ За просвета и изкуство “ първа степен. В Грузия е оповестена за „ Жрица на изкуството “ през 2016 година – най-високото художествено отличие в страната.
„ Всяко време търси своя Бетовен и своя Шуберт и всяко потомство чува музиката малко по-различно заради обстоятелството, че манталитетът или вътрешният ни живот се трансформират “, споделя тя. И още: „ Никога не знаем: кой чува музиката по-добре – тези, които идват на концерта по дънки или тези, които идват с диамантена брошка? "
Популярният Концерт за пиано и оркестър в ла минор от норвежкия композитор Едвард Григ (1843-1907) дължи доста на Роберт Шуман. Още през първата година на учението си в Лайпцигската консерватория (1858) той чува Клавирния концерт на Шуман, изпълнен от Клара Вик (известна пианистка и брачна половинка на композитора). Тогава Григ е на 15 години, не заварва жив немския Майстор, само че пианистичния му жанр приема близо до своя натюрел. Подобно на Шуман, неговото ранно творчество също е обвързано с дребните форми – клавирни пиеси, песни и романси.
Григ основава Клавирния концерт на 25 години през 1868 през лятната почивка, която прекарват в Дания с дребната си дъщеричка Александра. Григ не съумява да приключи партитурата в точния момент - премиерата, планувана незабавно след празника Рождество Христово, е отсрочена за 3 април 1869 година Обичайно за това време е упованието на публиката при първото осъществяване на нова творба, композиторът самичък да свири солистичната партия. Но Григ, който се чувствал нерешителен на огромната сцена, доверява осъществяването на Нойперт, най-хубавият пианист на тогавашна Скандинавия, а оркестъра на Кралския спектакъл дирижира Холгер Симон Паули.
На събитието в огромната зала „ Казино ” в Копенхаген участва целият хайлайф на града (и датската кралица Луиза). Сред слушателите е известният съветски пианист Антон Рубинщайн, който дава превъзходния си роял, донесен от Русия за гастрола му в Европа. Всички са в възторг, мощни овации прекъсват осъществяването освен сред частите, а и след виртуозните пиано-пасажи. Григ не участва на премиерата, Нойперт незабавно му известява: „ Наистина беше велико! Още след каденцата в първата част в публиката се развихри оглушителна буря… От Рубинщайн би трябвало да Ви предам поздрав и да Ви кажа, че е поразен… ”
През 1839 година Роберт Шуман написа на своята бъдеща брачна половинка, пианистката Клара Вик: „ За концерта към този момент ти приказвах: той е нещо приблизително сред симфония, концерт и огромна соната. Виждам, че не мога да пиша концерт за виртуози, а би трябвало да замисля нещо друго. ” Идеята за клавирен концерт живее в композитора още от 18-годишната му възраст. Известни са няколко негови опита в жанра преди да напише единствения си клавирен концерт.
През 1841 година, след първата „ Пролетна ” симфония той композира „ Фантазия за пиано и оркестър в ла минор ”, която Клара пресвирва по време на подготовките на симфонията. След като я предлага безрезултатно на издатели, Шуман я добавя 4 години по-късно с Интермецо и Рондо. Така се ражда една от най-популярните концертни произведения за пиано и оркестър. Но и в тричастната си конструкция, както доста тъкмо отбелязва Ренате Борман, концертът наподобява на фикция, в която поетичната концепция дефинира формата.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ