Банковата сметка в съдебния процес
Гражданският процесуален кодекс на Република България (ГПК) е един от най-важните нормативни актове в правната система на страната ни. Той урежда разпоредбите за воденето на правосъдния развой по частноправни разногласия (граждански, търговски, трудови, фамилни и т.н.), а също по този начин и на изпълнителния развой. В наши дни е немислимо изобщо да се стартира дело пред съда, без да има ясни и устойчиви правила, по които то да се развие и завърши. За страдание настоящият Граждански процесуален кодекс е в действие от по-малко от 10 години, а досега е претърпял повече от двадесет промени и допълнения, част от които оставят основни отблясъци върху цялата правосъдна процедура, освен това не постоянно позитивни.
През последните няколко месеца в Народното събрание бяха разисквани четири нови законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Те бяха обединени в един общ законопроект заради обстоятелството, че касаят една и съща материя, като скоро се чака той да бъде прегледан и гласуван на второ четене в Народното събрание. Обществените упования към него са огромни, защото някои от предвижданите промени са в отговор на нуждата от по-добра отбрана на правата на длъжника, който неведнъж бива представян като „ жертва, попаднала в клопката на правосъдната система ”.
Едно от предложенията касае наложителното изтъкване на номера на банковата сметка на ищеца по делото, респ. на заявителя/кредитора по заповедното произвеждане. Доста подозрително е, че сходна смяна би снела „ товара от плещите ” на длъжника, само че пък за сметка на това с огромна степен на сигурност можем да предположим, че тя ще докара до нови усложнения и слагането на спомагателни въпроси, с които ще би трябвало да се оправя както правосъдната ни процедура, по този начин и всеки, дръзнал да потърси подпомагане от държавното правораздаване.
В общия законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се оферират четири редакции в посочената нагоре тенденция: 1/ в исковата молба, с която се стартира правосъдното дело наложително да се показва и номер на банкова сметка на ищеца; 2/ в наличието на правосъдното решение да се включва и номерът на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми; 3/ в заявката за издаване на заповед за осъществяване да се изписва и номер на банкова сметка в случай че заявителят има такава; 4/ в заповедта за осъществяване също да попада въпросният номер. Така описаните оферти са житейски голословни и в същото време правно неиздържани.
На първо място, кредиторът се обръща към съда с молба за подпомагане, като завежда цивилен правосъден развой, тъй като търси отбрана на своето нарушено право – да получи дължимото му заплащане от длъжника. Обикновено това се случва откакто той е направил несполучлив опит да си събере парите, било тъй като неговият дебитор не признава претенцията, или пък тъй като няма опция, а от време на време и предпочитание, да я заплати. Житейските обстановки са най-разнородни, само че без оглед на повода, която ги е провокирала, в множеството случаи те се отнасят до отвод от страна на длъжника да заплати задължението си. Този отвод няма да бъде изменен от обстоятелството, че кредиторът, когато сезира съда, ще уточни номера на банковата си сметка, най-малкото тъй като евентуално до делото се е стигнало откакто преди този момент вземането е било потърсено извънсъдебно, само че не е било заплатено.
Действително е допустимо длъжникът да не знае за съществуването на своето обвързване, само че откакто бъде известен за заведеното против него правосъдно произвеждане, без огромни старания и при положително предпочитание би могъл да откри контакт с лицето, което има рекламация към него. Няма спънка да се стигне до споразумяване на връзките, в това число и до заплащане на дължимото. Тук следва да се има поради, че гражданският развой не се води самоцелно – поради самия развой, а поради нуждата да се противодейства на непозволеното държание на длъжника, с цел да бъде заставен да извърши своето обвързване. При това състояние е спекулативно да се твърди, че сходна законодателна смяна ще отбрани правата му. Единственият резултат за длъжника би бил, че той вероятно ще бъде улеснен да не търси номера на банковата сметка на своя заемодател. Често пъти, обаче, той или я знае от предходните си контакти с кредитора, или пък елементарно би могъл да се достави с нея. Безкрайно доста са и образците, при които разплащането изобщо не е належащо да става по банков път (предимно при ниски по мярка суми). Възможно е също разплащането да бъде направено на каса – при доставчиците на комунални услуги да вземем за пример.
Един от причините в поддръжка на условието за изтъкване на номер на банкова сметка е, че по този метод длъжникът, който заема позицията на ответник по заведеното против него дело, няма да бъде претрупан с по-големи разходи във връзка със правосъдното произвеждане. Това изказване не може да бъде споделено, тъй като знанието на номера на банковата сметка на ищеца/кредитора по никакъв метод няма отношение към желанието и опцията на длъжника да заплати своя дълг, а също по този начин и не води до понижаване на разноските в процеса, най-малкото тъй като липсва сходно предписание.
На последващо място, предлаганата законодателна смяна не е издържана от правна позиция и би довела до повече усложнения, в сравнение с удобства. Според § 6. от общия Законопроект за изменение и допълнение на Граждански процесуален кодекс в член 127, алинея 1 се основава т. 5 а, с текст: „ 5а. номер на банкова сметка на ищеца;“. Чл. 127, алинея 1 от Граждански процесуален кодекс показва какво е императивното наличие на исковата молба. Това е общ текст и се отнася за голям брой разнородни искове до съда, в това число и за такива, които въобще не касаят парични вземания, като да вземем за пример искове за бракоразвод, за слагане под забраняване, за определяне на генезис и други Добавянето на т. 5а с това нейно наличие ще трансформира номера на банковата сметка в наложителен атрибут на исковата молба по всички каузи, даже когато те по никакъв метод не се отнасят за рекламация за заплащане. За да не настъпи безпорядък в правосъдната система ще се наложи доста бързо се направи изменение на предвижданото изменение, или пък ще е належащо тълкуването му от страна на съда. В противоположен случай може да се стигне до неуместната обстановка, при която лице, което не разполага с банкова сметка, ще бъде препятствано да пази правата си по пътя на правосъдното произвеждане, в случай че не си открие смекта.
Второто предложение съгласно § 7 от плана визира член 236, алинея 1 от Граждански процесуален кодекс, който дефинира наложителното наличие на всяко правосъдно решение. Предвидено е към него да се добави следният текст: „ номера на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми“. Тук още веднъж остава неразбираемо по какъв начин следва да действа съдът, когато делото не се отнася за парична рекламация, или пък не допуска присъждането на каквито и да било суми. Още по-трудно може да се реши какво следва да бъде държанието на страните, които след постановяването на правосъдното решение са постигнали единодушие да погасят задължението по различен метод (например посредством прихващане), в случай, че то ги обвързва със наложителна мощ. С оглед на диспозитивното начало на процеса, държавният правораздавателен орган няма пълномощие да лимитира страните по делото да уреждат връзките си както намерят за добре, в противен случай. Съдът ги предизвиква да се спогодят и не е редно да им вменява в обвързване да употребяват съответна банкова сметка, тъй като те могат да се договорят друго.
Третият обиден от смяната текст е този на член 410, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс. Съгласно § 15 от Законопроекта в него се прибавя второ изречение със следното наличие „ В заявката се показва и номер на банкова сметка в случай че заявителят има такава.“. Промяната е ориентирана към може би най-критикуваното произвеждане по Граждански процесуален кодекс – заповедното, което така и така страда от голям брой усложнения. Буди неразбиране за какво тук посочването на номера на сметката е сложено под изискване, че лицето разполага с сходна сметка, а при исковото произвеждане не е. Заповедното произвеждане стартира с подаването до съда на заявление по пример. Няма спънка и в този момент в него заявителят да уточни и банковата си сметка. Практиката демонстрира, че той съвсем в никакъв случай не го прави, първо – тъй като не му е належащо и второ – за него самия не е оправдано. Същевременно, видно от предлагания законов текст, дали заявителят ще го направи или не още веднъж зависи от неговото предпочитание, тъй като съставът на съда, който преглежда заявката, няма да ревизира за съществуването на сходна сметка.
Последното изменение се отнася до член 412 от Граждански процесуален кодекс, в който е посочено наличието на издаваната от съда по заповедното произвеждане заповед за осъществяване. То е аналогично на препоръчаната смяна в наличието на правосъдното решение, заради което и причините срещу него са идентични. И в двата случая липсва каквато и да било логичност кредиторът, който търси съдействието на съда, било по пътя на исковия развой, било в границите на заповедното произвеждане, да бъде принуждаван да си открива и да поддържа избрана банкова сметка до момента в който трае делото, а и по-късно. Окончателното погашение на дължимите суми може да отнеме години или в никакъв случай да не се случи. Няма житейски разсъдък, който да задължи страната по делото да поддържа сходна сметка за дълъг интервал от време и при неразбираем краен резултат.
Изложеното нагоре води до умозаключение, че подготвяното изменение не е добре премислено и не трябва да бъде одобрявано, най-малко не в този му тип, тъй като вредите от него ще надвишават неведнъж възможните му изгоди, в случай че изобщо има такива.
През последните няколко месеца в Народното събрание бяха разисквани четири нови законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Те бяха обединени в един общ законопроект заради обстоятелството, че касаят една и съща материя, като скоро се чака той да бъде прегледан и гласуван на второ четене в Народното събрание. Обществените упования към него са огромни, защото някои от предвижданите промени са в отговор на нуждата от по-добра отбрана на правата на длъжника, който неведнъж бива представян като „ жертва, попаднала в клопката на правосъдната система ”.
Едно от предложенията касае наложителното изтъкване на номера на банковата сметка на ищеца по делото, респ. на заявителя/кредитора по заповедното произвеждане. Доста подозрително е, че сходна смяна би снела „ товара от плещите ” на длъжника, само че пък за сметка на това с огромна степен на сигурност можем да предположим, че тя ще докара до нови усложнения и слагането на спомагателни въпроси, с които ще би трябвало да се оправя както правосъдната ни процедура, по този начин и всеки, дръзнал да потърси подпомагане от държавното правораздаване.
В общия законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се оферират четири редакции в посочената нагоре тенденция: 1/ в исковата молба, с която се стартира правосъдното дело наложително да се показва и номер на банкова сметка на ищеца; 2/ в наличието на правосъдното решение да се включва и номерът на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми; 3/ в заявката за издаване на заповед за осъществяване да се изписва и номер на банкова сметка в случай че заявителят има такава; 4/ в заповедта за осъществяване също да попада въпросният номер. Така описаните оферти са житейски голословни и в същото време правно неиздържани.
На първо място, кредиторът се обръща към съда с молба за подпомагане, като завежда цивилен правосъден развой, тъй като търси отбрана на своето нарушено право – да получи дължимото му заплащане от длъжника. Обикновено това се случва откакто той е направил несполучлив опит да си събере парите, било тъй като неговият дебитор не признава претенцията, или пък тъй като няма опция, а от време на време и предпочитание, да я заплати. Житейските обстановки са най-разнородни, само че без оглед на повода, която ги е провокирала, в множеството случаи те се отнасят до отвод от страна на длъжника да заплати задължението си. Този отвод няма да бъде изменен от обстоятелството, че кредиторът, когато сезира съда, ще уточни номера на банковата си сметка, най-малкото тъй като евентуално до делото се е стигнало откакто преди този момент вземането е било потърсено извънсъдебно, само че не е било заплатено.
Действително е допустимо длъжникът да не знае за съществуването на своето обвързване, само че откакто бъде известен за заведеното против него правосъдно произвеждане, без огромни старания и при положително предпочитание би могъл да откри контакт с лицето, което има рекламация към него. Няма спънка да се стигне до споразумяване на връзките, в това число и до заплащане на дължимото. Тук следва да се има поради, че гражданският развой не се води самоцелно – поради самия развой, а поради нуждата да се противодейства на непозволеното държание на длъжника, с цел да бъде заставен да извърши своето обвързване. При това състояние е спекулативно да се твърди, че сходна законодателна смяна ще отбрани правата му. Единственият резултат за длъжника би бил, че той вероятно ще бъде улеснен да не търси номера на банковата сметка на своя заемодател. Често пъти, обаче, той или я знае от предходните си контакти с кредитора, или пък елементарно би могъл да се достави с нея. Безкрайно доста са и образците, при които разплащането изобщо не е належащо да става по банков път (предимно при ниски по мярка суми). Възможно е също разплащането да бъде направено на каса – при доставчиците на комунални услуги да вземем за пример.
Един от причините в поддръжка на условието за изтъкване на номер на банкова сметка е, че по този метод длъжникът, който заема позицията на ответник по заведеното против него дело, няма да бъде претрупан с по-големи разходи във връзка със правосъдното произвеждане. Това изказване не може да бъде споделено, тъй като знанието на номера на банковата сметка на ищеца/кредитора по никакъв метод няма отношение към желанието и опцията на длъжника да заплати своя дълг, а също по този начин и не води до понижаване на разноските в процеса, най-малкото тъй като липсва сходно предписание.
На последващо място, предлаганата законодателна смяна не е издържана от правна позиция и би довела до повече усложнения, в сравнение с удобства. Според § 6. от общия Законопроект за изменение и допълнение на Граждански процесуален кодекс в член 127, алинея 1 се основава т. 5 а, с текст: „ 5а. номер на банкова сметка на ищеца;“. Чл. 127, алинея 1 от Граждански процесуален кодекс показва какво е императивното наличие на исковата молба. Това е общ текст и се отнася за голям брой разнородни искове до съда, в това число и за такива, които въобще не касаят парични вземания, като да вземем за пример искове за бракоразвод, за слагане под забраняване, за определяне на генезис и други Добавянето на т. 5а с това нейно наличие ще трансформира номера на банковата сметка в наложителен атрибут на исковата молба по всички каузи, даже когато те по никакъв метод не се отнасят за рекламация за заплащане. За да не настъпи безпорядък в правосъдната система ще се наложи доста бързо се направи изменение на предвижданото изменение, или пък ще е належащо тълкуването му от страна на съда. В противоположен случай може да се стигне до неуместната обстановка, при която лице, което не разполага с банкова сметка, ще бъде препятствано да пази правата си по пътя на правосъдното произвеждане, в случай че не си открие смекта.
Второто предложение съгласно § 7 от плана визира член 236, алинея 1 от Граждански процесуален кодекс, който дефинира наложителното наличие на всяко правосъдно решение. Предвидено е към него да се добави следният текст: „ номера на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми“. Тук още веднъж остава неразбираемо по какъв начин следва да действа съдът, когато делото не се отнася за парична рекламация, или пък не допуска присъждането на каквито и да било суми. Още по-трудно може да се реши какво следва да бъде държанието на страните, които след постановяването на правосъдното решение са постигнали единодушие да погасят задължението по различен метод (например посредством прихващане), в случай, че то ги обвързва със наложителна мощ. С оглед на диспозитивното начало на процеса, държавният правораздавателен орган няма пълномощие да лимитира страните по делото да уреждат връзките си както намерят за добре, в противен случай. Съдът ги предизвиква да се спогодят и не е редно да им вменява в обвързване да употребяват съответна банкова сметка, тъй като те могат да се договорят друго.
Третият обиден от смяната текст е този на член 410, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс. Съгласно § 15 от Законопроекта в него се прибавя второ изречение със следното наличие „ В заявката се показва и номер на банкова сметка в случай че заявителят има такава.“. Промяната е ориентирана към може би най-критикуваното произвеждане по Граждански процесуален кодекс – заповедното, което така и така страда от голям брой усложнения. Буди неразбиране за какво тук посочването на номера на сметката е сложено под изискване, че лицето разполага с сходна сметка, а при исковото произвеждане не е. Заповедното произвеждане стартира с подаването до съда на заявление по пример. Няма спънка и в този момент в него заявителят да уточни и банковата си сметка. Практиката демонстрира, че той съвсем в никакъв случай не го прави, първо – тъй като не му е належащо и второ – за него самия не е оправдано. Същевременно, видно от предлагания законов текст, дали заявителят ще го направи или не още веднъж зависи от неговото предпочитание, тъй като съставът на съда, който преглежда заявката, няма да ревизира за съществуването на сходна сметка.
Последното изменение се отнася до член 412 от Граждански процесуален кодекс, в който е посочено наличието на издаваната от съда по заповедното произвеждане заповед за осъществяване. То е аналогично на препоръчаната смяна в наличието на правосъдното решение, заради което и причините срещу него са идентични. И в двата случая липсва каквато и да било логичност кредиторът, който търси съдействието на съда, било по пътя на исковия развой, било в границите на заповедното произвеждане, да бъде принуждаван да си открива и да поддържа избрана банкова сметка до момента в който трае делото, а и по-късно. Окончателното погашение на дължимите суми може да отнеме години или в никакъв случай да не се случи. Няма житейски разсъдък, който да задължи страната по делото да поддържа сходна сметка за дълъг интервал от време и при неразбираем краен резултат.
Изложеното нагоре води до умозаключение, че подготвяното изменение не е добре премислено и не трябва да бъде одобрявано, най-малко не в този му тип, тъй като вредите от него ще надвишават неведнъж възможните му изгоди, в случай че изобщо има такива.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ