Гражданският иск не е тормоз, нито линч – той е

„ Гражданският иск не е тормоз, нито линч – той е изцяло естествена и съответна реакция на държанието на Петър Волгин. “

Това написа депутатът от „ Продължаваме промяната-Демократична България “ Манол Пейков във връзка обявата си, с която окуражава хората да се причислят към гражданския иск на 102-годишната дама от Лом против думите на Петър Волгин , с които той оправдава дейностите на Народния съд .

Пейков акцентира, че е получил писма от над 100 души , които желаят да се включат в груповия цивилен иск. Публикуваме цялостния му коментар по тематиката с известни съкращения:

„ След обявата ми от през вчерашния ден, с която насърчавам хората, които желаят да се причислят към гражданския иск на 102-годишната дама от Лом против думите на Петър Волгин от 1-ви февруари тази година, с които оправдава дейностите на Народния съд и заплашва с него наши съвременници, получих доста писма и мнения.

Писмата от хора, чиито родственици са потърпевши от Народния съд и които желаят да се причислят към груповия иск против Волгин, към този момент са повече от 100.

Коментарите по тематиката са най-вече позитивни, постоянно благодарствени – най-много поради предоставената опция да бъдат чути и разказани стотици потресаващи истории, предизвикали дълбоки персонални, фамилни и публични контузии.
Има и сериозни мнения, схваща се; множеството от тях са изказани като отзиви на (или под) непознати стени във Фейсбук.

„ Постоянните обиди и акции против (Петър Волгин), към този момент гарнирани и с групов юридически иск, който, съгласно мнозина уважавани адвокати, няма да издържи в Съда, стартира да наподобява на тормоз “, написа Мария Черешева.

„ Това го трансформира в изкупителна жертва и още повече ускорява настроенията в тази част на обществото, която поддържа и търси тезите му. “

„ Искът е цялостна нелепост и няма да излезе, само че трендът е налице “, разяснява под поста на Мария Николай Хаджигенов.

Миролюба Бенатова е още по-крайна в заключенията си: „ Смятам, че намесата на Манол Пейков умъртви силата на желае на 102-годишната жена. Качи се на нейната тъга и опита да отклони внимание от други работи. “

„ Има нещо жалко, когато народен представител от ръководещата партия провежда акция за групов иск против публицист за негов тъп пост във Facebook “, заключава на личната си стена Илия Вълков И прибавя:

„ Сигурен съм, че няма да бъда свестен, някои ще ме разприятелят, други ще хулят. Тъпотията не се гаси с тъпота. Само я разпалва. “

Всеки от цитираните нагоре и уважавани от мене публицисти (политици, адвокати, хора) има право на свое мнение, несъмнено. Но за мен е значимо да разясня за какво не съм склонен с нито едно от тези отзиви.

Колективният цивилен иск към Петър Волгин несъмнено не е „ тъп “. А концепцията, че един депутат няма право да бъде в това време и държавник е, по липса на по-добро определение, нелепа.

Гражданският иск не е тормоз, нито линч – той е изцяло естествена и съответна реакция на държанието на Волгин, който предумишлено и неведнъж употребява публични платформи (включително национална медия, финансирана с нашите данъци), с цел да легитимира и оправдава закононарушения против човечеството.

Да, точно като такива могат и следва да бъдат избрани дейностите на така наречен „ Народен “ съд – основан по неотложност за легитимиране на към този момент осъществени и идни закононарушения и формиран от хора без никаква юридическа подготовка, настоящи по команда или съгласно повика на личните си страсти.

Резултатът – десетки хиляди избити; огромна част от тях – привиквани сякаш „ за информация “, сетне извозвани с камионетки до близката гора, разстрелвани без съд и присъда (но по-сетне „ наказани “ „ задочно “ от Народния съд) и закопавани в плитки гробове. Стотици хиляди – прогонени и изселени, с почернени животи; преследвани, следени, отстранявани, заклеймявани, ограничавани, изключвани от публичния живот. Или хвърляни в лагери, където нерядко са пребивани с тояги и давани на прасетата.

Речта на омразата, дехуманизиращите квалификации и намеците, че човек би трябвало да бъде изправен до стената единствено тъй като е „ богат, безочлив и неумен “ (или противен, или неприятен, или просто неудобен) надалеч не засягат само жителя, споменат във въпросния пост на господин Волгин. Те засягат всички ни поравно.
Колективният иск, който имаме намерение да повдигнем, е всичко друго, само че не и „ цялостна нелепост “ – даже и (към сегашния момент) да наподобява юридически несъвършен.
Стремежът на стотици хора към правдивост от време на време не се побира напълно прегледно и подредено в юридическата казуистика; работа на правистите е да намерят верния юридически „ израз “ на този блян.

Ала самият факт, че тези хора с ъ щ е с т в у в а т – пишат ми, описват, показват подготвеност да се включат – значи, че те имат потребност да бъдат видени, зачетени и почетени.

Дори и единствено това да реализира, този (все още нестартирал) иск – към този момент ще е постигнал извънредно доста. “