Манолова: Да бяха наложили мораториум и върху заплатите си
Гражданската платформа Изправи се.БГ дружно с ръководителя ѝ Мая Манолова се включиха в „ Отворена полемика: Бюджетът оттатък лозунгите “ – спор в търсене на решения за по-справедливо систематизиране на бюджета, проведен от онлайн предаването „ Политизирай това “.
Панелисти в първата полемика, търсеща отговори за по-справедливо общество бяха политологът Страхил Делийски, финансистът Константин Проданов, доцент Иво Инджов, юристът Никола Вапцаров и предприемачът Юлиян Ненчев. Водещи на дебата бяха публицистите Мирена Филипова и Николай Драганов.
При оценката си за бюджет 2022г. водачът на Изправи се.БГ Мая Манолова съобщи: „ Бюджетът не просто не е най-социалният, той е противообществен. Той е бюджет на бедността и неравенствата. Хората ще обедняват, а ножицата сред най-ниските и най-богатите ще се разтваря. “
Г-жа Манолова мощно разкритикува маниера вместо да има управнически решения на проблемите да виждаме агитация. Според нея общественият дирек в тази четворна коалиция отсъства. Пропагандата не цялостни хладилниците, а гафовете в обществената сфера стават от ден на ден: Като стартираме с лъжата с преизчислените пенсии през януари; „ Замразяването “ на сметките на мобилните оператори; Уж поевтиняването на дървата за огрев в края на отоплителния сезон; „ Преборването “ на колекторите и монополите; електронните табла с цените от стоковата борса, които би трябвало да заблудят хората, че това което виждат на таблата са цените, които заплащат в магазина. Лидерът на Изправи се.БГ беше безапелационна, че с агитация не се ръководи и вместо да има решение на проблемите на хората, предлаганите решения основават още и още проблеми.
От гражданската платформа настояха за отпадане на Данък добавена стойност върху храните, както и за ограничения против повишението на битовите сметки. По думите на Мая Манолова времето на мораториума трябваше да се употребява за разбори и законодателни промени, които да решат проблемите с поскъпващите цени. До момента дейности няма и хората се тормозят какво ще се случи с тока, парното, водата след мораториума.
Имаше апел от Европейска комисия да бъде отстранено Данък добавена стойност върху битовите сметки. Ако се съблюдават сегашните правила, водата ще нарастне 2 пъти след повдигане на мораториума. И това може да докара до водни протести по оценки на гражданската платформа.
Топлофикация София е във в действителност банкрут с 1,5 милиарда лева отговорности. Според управлението на сдружението недовзетия доход от жителите е 364 млн. лева и в случай че считат да ги събират от столичани това би било съдбовно. Хората няма да имат избор от това да се откажат от тези заплащания.
Във връзка с това госпожа Манолова съобщи: „ Добре е, че депутатите постановиха мораториум върху битовите сметки, само че да бяха наложи мораториум и върху личните си заплати. 700лв от горната страна в заплатите на властта е цинично при такава рецесия. “ Припомняме, че в 45-тия и 46-тия парламент парламентарната група на Изправи се оферираше понижаване заплатите на депутатите 3 пъти до междинните приходи за страната.
Преподавателят в СУ – гл. ас. Страхил Делийски дефинира българския бюджет като „ неуместен, безчовечен, брутално ултрапазарен “. Затова всяко минимално нарастване на поддръжката за някоя група се показва като огромно обществено достижение. В Европа страната преразпределя повече и се дават приблизително по 20% от Брутният вътрешен продукт за обществени заплащания. В България тези заплащания са няма 12% от Брутният вътрешен продукт. Другите дефицити у нас са при разноските за обучение и опазване на здравето – счита господин Делийски.
Голяма част от българите отпътуват за чужбина, тъй като българската страна не се грижи за индивида и не желае да заплаща за обществени действия, за обучение, за опазване на здравето.
А страната ни е такава поради насадени парадигми, че „ налозите са кражба, страната е неприятен собственик, получаващите обществени заплащания са паразити, ядем парите на бизнеса… “ – приключи иронично Страхил Делийски.
За финансиста Константин Проданов това е най-асоциалният бюджет на фона на това, което вършат другите страни. По думите му имаше две пояснения за бюджета: „ От ляво се споделяше, че това е най-социалният бюджет. А от дясно рецензията беше, че това е най-разхитителният бюджет, ще докара хиперинфлация, тръгнали сме по пътя на Гърция с дългова спирала… А в случай че човек огледа числата в бюджета може да реши, че е юридически от Владислав Горанов. Няма разлика в структурата на бюджета с тези на ГЕРБ. “
Г-н Проданов обори мантрата, че харчим парите на бизнеса с бюджета. От корпоративен налог се чакат 3,8 милиарда лева или 7% от приходите в бюджет 2022г. А за предходната година физическите лица са платили 23 милиарда лева налози, осигуровки, Данък добавена стойност. И в случай че бизнесът заплаща налог облага, то хората заплащат налог върху целия си приход. За тях няма приспадане на налози за разноските им.
По думите на финансиста у нас даваме по-малко за обществени услуги като обучение, опазване на здравето, обществени заплащания спрямо останалите европейски страни. Но даваме съвсем два пъти повече спрямо Европа за вътрешен ред и сигурност. Т.е. сме необразовани, не здрави, не солидарни, само че пък и с най-застрашени.
Доц. Иво Инджов разяснява зависимостта на публичните медии у нас от волята на ръководещите болшинства с определянето на бюджета. По думите му посредством бюджета страната дефинира дали публичните медии могат да имат самостоятелна публицистична политика. У нас публичните медии не се устоят посредством такси или нарочни налози, а са подвластни от болшинството за техните средства през бюджета. Когато приказваме за обществен бюджет и за обществена отговорност би трябвало да си дадем сметка, че в България бюджетът остава главен източник на финансиране на публичните медии, а това би трябвало да развива и качествената публицистика.
Според Никола Вапцаров – правист и цивилен деятел - човешката цивилизация стартира не с огъня, войната или търговията, а с грижата на хората един за различен. Сега в бюджета солидарността липсва.
Липсата на правораздаване е другият минус на държавността у нас, а запазването на 4% правосъдна такса от материалния интерес по делата накърнява точно опцията за правораздаване и се уронват устоите на държавността.
Г-н Вапцаров, който беше измежду главните лица на митингите през лятото на 2020 година, беше безапелационен: „ Бяхме толкоз време на площада, точно с цел да забележим правораздаване, правдивост, взаимност. “
По данни на бизнесмена, специалист в осведомителните технологии, Юлиян Ненчев – у нас има 5 пъти повече гишета, в сравнение с в европейските страни. Вместо дигитализацията и сигурността да са на напред във времето у нас продължава да се мисли само за асимилиране на пари за едни компании посредством публични поръчки. Според него и в проекта за възобновяване и резистентност наподобява има единствено заложени средства, само че няма кой да осъществя планове.
В Отворена полемика: Бюджетът оттатък лозунгите се включиха и редица представители на неправителствени организации и представители на гражданското общество като „ Системата ни убива “, пациентски организации, притежатели на дребен бизнес, актьори, специалисти в областта на енергетиката.
Голяма част от огромните обществени групи остават непредставени в този бюджет. Пенсионерите ще получат единствено 6,1% повишение на пенсиите при 9% инфлация и близо 30% повишаване на дребната потребителска кошница. И тази неистина е в ослепителен контрастност с лайтмотива на акциите на всички ръководещи партии, че пенсиите им ще бъдат преизчислени.
Хората с най-тежки увреждания и с потребност от персонална помощ действително живеят с под 300 лева на месец. Не просто под прага на беднотия, само че с 290 лева на месец. Това е геноцид.
Работещите небогати не получават повишение на приходите, което да компенсира инфлацията, тъй като с 60лв растеж на минималната заплата не взема решение проблемите. Всяка партия от четворната коалиция обещаваше необлагаем най-малко. Това щеше да даде най-малко по 70 лева на работещите небогати.
Повишаването на минималния застрахователен приход на земеделските производители значи че огромна част от тях ще отидат в сивия бранш и ще се откажат от това да се занимават със земеделие или без да се записват няма да бъдат предпазени против бедствия и неприятна годишна продукция.
В 46-тия парламент се преборихме за по 200 лева за възрастните хора за зъбни протези. Сега това го няма в бюджета за тази година, а би коствало 18 млн. лева за цялата година и 120 000 възрастни хора да получат зъбни протези.
Панелисти в първата полемика, търсеща отговори за по-справедливо общество бяха политологът Страхил Делийски, финансистът Константин Проданов, доцент Иво Инджов, юристът Никола Вапцаров и предприемачът Юлиян Ненчев. Водещи на дебата бяха публицистите Мирена Филипова и Николай Драганов.
При оценката си за бюджет 2022г. водачът на Изправи се.БГ Мая Манолова съобщи: „ Бюджетът не просто не е най-социалният, той е противообществен. Той е бюджет на бедността и неравенствата. Хората ще обедняват, а ножицата сред най-ниските и най-богатите ще се разтваря. “
Г-жа Манолова мощно разкритикува маниера вместо да има управнически решения на проблемите да виждаме агитация. Според нея общественият дирек в тази четворна коалиция отсъства. Пропагандата не цялостни хладилниците, а гафовете в обществената сфера стават от ден на ден: Като стартираме с лъжата с преизчислените пенсии през януари; „ Замразяването “ на сметките на мобилните оператори; Уж поевтиняването на дървата за огрев в края на отоплителния сезон; „ Преборването “ на колекторите и монополите; електронните табла с цените от стоковата борса, които би трябвало да заблудят хората, че това което виждат на таблата са цените, които заплащат в магазина. Лидерът на Изправи се.БГ беше безапелационна, че с агитация не се ръководи и вместо да има решение на проблемите на хората, предлаганите решения основават още и още проблеми.
От гражданската платформа настояха за отпадане на Данък добавена стойност върху храните, както и за ограничения против повишението на битовите сметки. По думите на Мая Манолова времето на мораториума трябваше да се употребява за разбори и законодателни промени, които да решат проблемите с поскъпващите цени. До момента дейности няма и хората се тормозят какво ще се случи с тока, парното, водата след мораториума.
Имаше апел от Европейска комисия да бъде отстранено Данък добавена стойност върху битовите сметки. Ако се съблюдават сегашните правила, водата ще нарастне 2 пъти след повдигане на мораториума. И това може да докара до водни протести по оценки на гражданската платформа.
Топлофикация София е във в действителност банкрут с 1,5 милиарда лева отговорности. Според управлението на сдружението недовзетия доход от жителите е 364 млн. лева и в случай че считат да ги събират от столичани това би било съдбовно. Хората няма да имат избор от това да се откажат от тези заплащания.
Във връзка с това госпожа Манолова съобщи: „ Добре е, че депутатите постановиха мораториум върху битовите сметки, само че да бяха наложи мораториум и върху личните си заплати. 700лв от горната страна в заплатите на властта е цинично при такава рецесия. “ Припомняме, че в 45-тия и 46-тия парламент парламентарната група на Изправи се оферираше понижаване заплатите на депутатите 3 пъти до междинните приходи за страната.
Преподавателят в СУ – гл. ас. Страхил Делийски дефинира българския бюджет като „ неуместен, безчовечен, брутално ултрапазарен “. Затова всяко минимално нарастване на поддръжката за някоя група се показва като огромно обществено достижение. В Европа страната преразпределя повече и се дават приблизително по 20% от Брутният вътрешен продукт за обществени заплащания. В България тези заплащания са няма 12% от Брутният вътрешен продукт. Другите дефицити у нас са при разноските за обучение и опазване на здравето – счита господин Делийски.
Голяма част от българите отпътуват за чужбина, тъй като българската страна не се грижи за индивида и не желае да заплаща за обществени действия, за обучение, за опазване на здравето.
А страната ни е такава поради насадени парадигми, че „ налозите са кражба, страната е неприятен собственик, получаващите обществени заплащания са паразити, ядем парите на бизнеса… “ – приключи иронично Страхил Делийски.
За финансиста Константин Проданов това е най-асоциалният бюджет на фона на това, което вършат другите страни. По думите му имаше две пояснения за бюджета: „ От ляво се споделяше, че това е най-социалният бюджет. А от дясно рецензията беше, че това е най-разхитителният бюджет, ще докара хиперинфлация, тръгнали сме по пътя на Гърция с дългова спирала… А в случай че човек огледа числата в бюджета може да реши, че е юридически от Владислав Горанов. Няма разлика в структурата на бюджета с тези на ГЕРБ. “
Г-н Проданов обори мантрата, че харчим парите на бизнеса с бюджета. От корпоративен налог се чакат 3,8 милиарда лева или 7% от приходите в бюджет 2022г. А за предходната година физическите лица са платили 23 милиарда лева налози, осигуровки, Данък добавена стойност. И в случай че бизнесът заплаща налог облага, то хората заплащат налог върху целия си приход. За тях няма приспадане на налози за разноските им.
По думите на финансиста у нас даваме по-малко за обществени услуги като обучение, опазване на здравето, обществени заплащания спрямо останалите европейски страни. Но даваме съвсем два пъти повече спрямо Европа за вътрешен ред и сигурност. Т.е. сме необразовани, не здрави, не солидарни, само че пък и с най-застрашени.
Доц. Иво Инджов разяснява зависимостта на публичните медии у нас от волята на ръководещите болшинства с определянето на бюджета. По думите му посредством бюджета страната дефинира дали публичните медии могат да имат самостоятелна публицистична политика. У нас публичните медии не се устоят посредством такси или нарочни налози, а са подвластни от болшинството за техните средства през бюджета. Когато приказваме за обществен бюджет и за обществена отговорност би трябвало да си дадем сметка, че в България бюджетът остава главен източник на финансиране на публичните медии, а това би трябвало да развива и качествената публицистика.
Според Никола Вапцаров – правист и цивилен деятел - човешката цивилизация стартира не с огъня, войната или търговията, а с грижата на хората един за различен. Сега в бюджета солидарността липсва.
Липсата на правораздаване е другият минус на държавността у нас, а запазването на 4% правосъдна такса от материалния интерес по делата накърнява точно опцията за правораздаване и се уронват устоите на държавността.
Г-н Вапцаров, който беше измежду главните лица на митингите през лятото на 2020 година, беше безапелационен: „ Бяхме толкоз време на площада, точно с цел да забележим правораздаване, правдивост, взаимност. “
По данни на бизнесмена, специалист в осведомителните технологии, Юлиян Ненчев – у нас има 5 пъти повече гишета, в сравнение с в европейските страни. Вместо дигитализацията и сигурността да са на напред във времето у нас продължава да се мисли само за асимилиране на пари за едни компании посредством публични поръчки. Според него и в проекта за възобновяване и резистентност наподобява има единствено заложени средства, само че няма кой да осъществя планове.
В Отворена полемика: Бюджетът оттатък лозунгите се включиха и редица представители на неправителствени организации и представители на гражданското общество като „ Системата ни убива “, пациентски организации, притежатели на дребен бизнес, актьори, специалисти в областта на енергетиката.
Голяма част от огромните обществени групи остават непредставени в този бюджет. Пенсионерите ще получат единствено 6,1% повишение на пенсиите при 9% инфлация и близо 30% повишаване на дребната потребителска кошница. И тази неистина е в ослепителен контрастност с лайтмотива на акциите на всички ръководещи партии, че пенсиите им ще бъдат преизчислени.
Хората с най-тежки увреждания и с потребност от персонална помощ действително живеят с под 300 лева на месец. Не просто под прага на беднотия, само че с 290 лева на месец. Това е геноцид.
Работещите небогати не получават повишение на приходите, което да компенсира инфлацията, тъй като с 60лв растеж на минималната заплата не взема решение проблемите. Всяка партия от четворната коалиция обещаваше необлагаем най-малко. Това щеше да даде най-малко по 70 лева на работещите небогати.
Повишаването на минималния застрахователен приход на земеделските производители значи че огромна част от тях ще отидат в сивия бранш и ще се откажат от това да се занимават със земеделие или без да се записват няма да бъдат предпазени против бедствия и неприятна годишна продукция.
В 46-тия парламент се преборихме за по 200 лева за възрастните хора за зъбни протези. Сега това го няма в бюджета за тази година, а би коствало 18 млн. лева за цялата година и 120 000 възрастни хора да получат зъбни протези.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ