230 души искат алея в Борисовата градина да бъде кръстена на Димитър Воев
Гражданската самодейност за именуване на алея в на името на поета и музикант, идеолог и фронтмен на група " Нова генерация " Димитър Воев , входира стимулираното си предложение и прилежащата подписка в Столичния общински съвет, с копия до кметовете на Столична община и на община " Средец ". П редложението е подписано от 213 души , измежду които представители на всички културни браншове, академични преподаватели, публицисти и общественици.
Ето и мотивацията на инициативния комитет:
Борисов отхвърля, че приказвал с Григор Димитров да му дава парцел за градеж в Борисовата градина
Премиерът Бойко Борисов изрично отхвърли, че е приказвал с най-хубавия ни тенисист Григор Димитров за отдаване на вкусен парцел в София...
" Фигурата на Димитър Воев е неслучайно посмъртно митологизирана. Цялото му музикално-поетическо завещание е удостоверение за авангардност без еквивалент у нас и до през днешния ден. Сложната му система от знаци и метафори разкрива голямата му чувствителност към обществената реалност. Живял във време, в което „ човек със анцунг грухти през града “, Воев ни завещава разобличаващ портрет на чалгаризираща се просвета – развой, почнал още в края на 80-те година, който дамгосва цялото девето десетилетие и продължава с невиждана мощност през XXI-ви век.
Текстовете на Димитър Воев са настоящи и през днешния ден. Те са наднационални и в това време надълбоко свързани с травматичната еднаквост на едно гранично потомство (колкото волно, толкоз и болно). От историческа и социологическа вероятност се вижда, че сегашната нова генерация населява сходна среда на проблематичност, среда, в която комфортно се е настанил човекът-маса. За другия, този със личен житейски план, е рисковано да открие своя същински портрет. Воев поставя точка: „ по-добре да си отида,/за да бъде всичко в ред “. "
Ето и мотивацията на инициативния комитет:
Премиерът Бойко Борисов изрично отхвърли, че е приказвал с най-хубавия ни тенисист Григор Димитров за отдаване на вкусен парцел в София...
" Фигурата на Димитър Воев е неслучайно посмъртно митологизирана. Цялото му музикално-поетическо завещание е удостоверение за авангардност без еквивалент у нас и до през днешния ден. Сложната му система от знаци и метафори разкрива голямата му чувствителност към обществената реалност. Живял във време, в което „ човек със анцунг грухти през града “, Воев ни завещава разобличаващ портрет на чалгаризираща се просвета – развой, почнал още в края на 80-те година, който дамгосва цялото девето десетилетие и продължава с невиждана мощност през XXI-ви век.
Текстовете на Димитър Воев са настоящи и през днешния ден. Те са наднационални и в това време надълбоко свързани с травматичната еднаквост на едно гранично потомство (колкото волно, толкоз и болно). От историческа и социологическа вероятност се вижда, че сегашната нова генерация населява сходна среда на проблематичност, среда, в която комфортно се е настанил човекът-маса. За другия, този със личен житейски план, е рисковано да открие своя същински портрет. Воев поставя точка: „ по-добре да си отида,/за да бъде всичко в ред “. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




