Илиана Кирилова няма да се яви пред парламентарната комисия за Нотариуса
Градският прокурор на София Илиана Кирилова няма да се яви пред парламентарната комисия за Нотариуса, която ревизира обстоятелства и условия, свързани с активността на групата към Мартин Божанов-Нотариуса. Тя беше поканена през днешния ден, с цел да дава отговор на въпроси на депутатите за вероятно съществуване на групи за въздействие в Софийска градска прокуратура.
Вместо това, Кирилова изпрати писмо, в което изяснява за какво няма да се яви.
Ето цялостния текст на писмото й до ръководителя на Комисията Никола Минчев:
В качеството ми на административен началник на Софийска градска прокуратура (СГП) съм служебно осведомена, че се водят няколко досъдебни производства с предмет на доказване обявената тематика за идното съвещание на Временната парламентарна комисия, в това число и такива, по които има привлечени обвинени. Нещо повече, по едно от производствата към този момент има импортиран и обвинителен акт. За подхванатите дейности СГП навреме е уведомила българската общност.
Имайки позволение по член 198 от Наказателно-процесуален кодекс дадох в детайли изявление пред една медия, тъй като без значение от внушенията, които се нагнетяват в публичното пространство, че в прокуратурата като цяло работят „ мафиоти “ и „ нарушители “, СГП и въобще прокуратурата има вяра, че българската публицистика е тази, която стига най-бързо до българските жители.
Изнасянето на друга информация по въпросните досъдебни производства, възможен предмет на съвещание на Временната парламентарна комисия, би могло да попречи на следствията, както и да окаже въздействие на хода на правосъдното произвеждане – нещо, което като прокурор не бих могла да позволи.
В този смисъл е и Решение № 6 на Конституционния съд (КС) от 06.06.2017 година, според което „ даването по искане на Народното събрание на информация, представляваща следствена тайна…, по съответно наказателно произвеждане крие риск от препятстване на ефективността и възможностите за сполучливо завършване на следствието, отговорност за което в последна сметка носи прокуратурата. Създава се опция да се стигне до разстройване разкриването на истината в досъдебното произвеждане. Осведомяването на депутатите за предмета на съответно наказателно произвеждане, за осъществени дейности по следствието, за събраните доказателства или за идни процесуални дейности може да докара и до нарушение на редица права, в това число и на правото на персонален и фамилен живот по член 8 от Конвенция за отбрана на правата на индивида и главните свободи, като част от националния юридически ред, и то освен във връзка с упрекнатите лица, само че и по отношение на потърпевши от закононарушение, очевидци по делото, и на минималните стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушение. “
В Република България има конституционалисти, които за наслада са още измежду нас и които са ни учили, че правото е точна, съвсем математическа просвета. Една изпусната запетая, една дума или изречение, казани не на място, а вследствие на предпочитание за демонстриране на лично его или в гонене на персонални цели, може да има, а и към този момент има, отрицателни последствия. Когато без мисъл се изричат тежки думи като „ проведена незаконна група “, „ мафия “, „ корумпирани “, от страна на народни представители и други организации, това срутва престижа на всички държавни институции. И това е реалност, тъй като всички ние знаем какво е доверието на българския народ в българските институции като цяло.
Наред с наредбите на Наказателно-процесуален кодекс и цитираното решение на Конституционен съд, които попречват разкриването на информация по водените в СГП досъдебни производства, употребявам опцията да се причисля и да Ви прикани да се запознаете с Позиция на Асоциация на прокурорите в България, публикувана на 13.03.2024 година, съгласно която „ в една модерна европейска страна се появи и битува измежду обществото хипотеза за виновност. Прибързаното пояснение на публичните упования докара точно до основаването на тези паралелни „ проверяващи “ обединения, които настояват, че търсят истината, само че действително провеждат зрелища, в границите на които магистрати биват унижавани обществено. Подобен метод не може да бъде подсилен от Асоциацията на прокурорите в България, тъй като истината може да бъде открита единствено в границите на обективно, всестранно и цялостно, законосъобразно произвеждане, от способен за това орган, а общественото оскърбление в никакъв случай не подкрепя този развой. Своеобразното „ риалити “ рефлектира върху достолепието и работата освен на висшите органи на правосъдната власт, само че и на всеки български магистрат. “
Уважаеми господин Минчев,
Обичайно в съвещанията на ръководената от Вас Временна парламентарна комисия присъединяване взимат и лица, по отношение на които в СГП се водят наказателни производства, част от които са и в правосъдна фаза пред Софийски градски съд (СГС). Мястото, в което прокуратурата води своята битка, излага своите тези и събраните доказателствени средства, е точно правосъдната зала. Нещо повече, в последна сметка дейностите на прокуратурата подлежат на правосъден надзор, а не и на парламентарен. Това е съгласно правилата за разделяне на управляващите, които Ви приканвам дружно да съблюдаваме.
Подчертавайки своето почитание към Народното събрание като най-висш орган на власт в парламентарната народна власт и точно поради престижа на законодателната власт, следва да имате поради, че формата на чуване, която допуска свободни тълкования и мнения от страна на присъстващите, може да има отрицателен резултат и да повлияе освен върху настоящи следствия, водени в СГП, само че и по отношение на вътрешното разбиране на правосъдните сформира по висящи правосъдни производства.
Наред с всичко дотук, имам вяра знаете, че съгласно наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, ръководената от мен Софийска градска прокуратура, се явява единствената в страната, в чиито пълномощия влиза правене и поддържане на обвинителни актове по отношение на лица, ползващи се с имунитет, в това число и народни представители. Намирам в това евентуален спор на ползи, който смятам, че следва взаимно да заобикаляме като представители на законодателната и правосъдната управляващи.
Съгласно конституционно регламентираното разделяне на управляващите, експлицитното решение на Конституционния съд от 2017 година, както и законовите разпореждания, намирам явяването ми пред Временната парламентарна комисия за неуместно, заради което се постанова учтиво да отклоня поканата Ви. Правя това и с оглед гарантиране на независимостта на българските магистрати – съдии, прокурори и следователи, както и в отбрана на върховенството на правото.
Вместо това, Кирилова изпрати писмо, в което изяснява за какво няма да се яви.
Ето цялостния текст на писмото й до ръководителя на Комисията Никола Минчев:
В качеството ми на административен началник на Софийска градска прокуратура (СГП) съм служебно осведомена, че се водят няколко досъдебни производства с предмет на доказване обявената тематика за идното съвещание на Временната парламентарна комисия, в това число и такива, по които има привлечени обвинени. Нещо повече, по едно от производствата към този момент има импортиран и обвинителен акт. За подхванатите дейности СГП навреме е уведомила българската общност.
Имайки позволение по член 198 от Наказателно-процесуален кодекс дадох в детайли изявление пред една медия, тъй като без значение от внушенията, които се нагнетяват в публичното пространство, че в прокуратурата като цяло работят „ мафиоти “ и „ нарушители “, СГП и въобще прокуратурата има вяра, че българската публицистика е тази, която стига най-бързо до българските жители.
Изнасянето на друга информация по въпросните досъдебни производства, възможен предмет на съвещание на Временната парламентарна комисия, би могло да попречи на следствията, както и да окаже въздействие на хода на правосъдното произвеждане – нещо, което като прокурор не бих могла да позволи.
В този смисъл е и Решение № 6 на Конституционния съд (КС) от 06.06.2017 година, според което „ даването по искане на Народното събрание на информация, представляваща следствена тайна…, по съответно наказателно произвеждане крие риск от препятстване на ефективността и възможностите за сполучливо завършване на следствието, отговорност за което в последна сметка носи прокуратурата. Създава се опция да се стигне до разстройване разкриването на истината в досъдебното произвеждане. Осведомяването на депутатите за предмета на съответно наказателно произвеждане, за осъществени дейности по следствието, за събраните доказателства или за идни процесуални дейности може да докара и до нарушение на редица права, в това число и на правото на персонален и фамилен живот по член 8 от Конвенция за отбрана на правата на индивида и главните свободи, като част от националния юридически ред, и то освен във връзка с упрекнатите лица, само че и по отношение на потърпевши от закононарушение, очевидци по делото, и на минималните стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушение. “
В Република България има конституционалисти, които за наслада са още измежду нас и които са ни учили, че правото е точна, съвсем математическа просвета. Една изпусната запетая, една дума или изречение, казани не на място, а вследствие на предпочитание за демонстриране на лично его или в гонене на персонални цели, може да има, а и към този момент има, отрицателни последствия. Когато без мисъл се изричат тежки думи като „ проведена незаконна група “, „ мафия “, „ корумпирани “, от страна на народни представители и други организации, това срутва престижа на всички държавни институции. И това е реалност, тъй като всички ние знаем какво е доверието на българския народ в българските институции като цяло.
Наред с наредбите на Наказателно-процесуален кодекс и цитираното решение на Конституционен съд, които попречват разкриването на информация по водените в СГП досъдебни производства, употребявам опцията да се причисля и да Ви прикани да се запознаете с Позиция на Асоциация на прокурорите в България, публикувана на 13.03.2024 година, съгласно която „ в една модерна европейска страна се появи и битува измежду обществото хипотеза за виновност. Прибързаното пояснение на публичните упования докара точно до основаването на тези паралелни „ проверяващи “ обединения, които настояват, че търсят истината, само че действително провеждат зрелища, в границите на които магистрати биват унижавани обществено. Подобен метод не може да бъде подсилен от Асоциацията на прокурорите в България, тъй като истината може да бъде открита единствено в границите на обективно, всестранно и цялостно, законосъобразно произвеждане, от способен за това орган, а общественото оскърбление в никакъв случай не подкрепя този развой. Своеобразното „ риалити “ рефлектира върху достолепието и работата освен на висшите органи на правосъдната власт, само че и на всеки български магистрат. “
Уважаеми господин Минчев,
Обичайно в съвещанията на ръководената от Вас Временна парламентарна комисия присъединяване взимат и лица, по отношение на които в СГП се водят наказателни производства, част от които са и в правосъдна фаза пред Софийски градски съд (СГС). Мястото, в което прокуратурата води своята битка, излага своите тези и събраните доказателствени средства, е точно правосъдната зала. Нещо повече, в последна сметка дейностите на прокуратурата подлежат на правосъден надзор, а не и на парламентарен. Това е съгласно правилата за разделяне на управляващите, които Ви приканвам дружно да съблюдаваме.
Подчертавайки своето почитание към Народното събрание като най-висш орган на власт в парламентарната народна власт и точно поради престижа на законодателната власт, следва да имате поради, че формата на чуване, която допуска свободни тълкования и мнения от страна на присъстващите, може да има отрицателен резултат и да повлияе освен върху настоящи следствия, водени в СГП, само че и по отношение на вътрешното разбиране на правосъдните сформира по висящи правосъдни производства.
Наред с всичко дотук, имам вяра знаете, че съгласно наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, ръководената от мен Софийска градска прокуратура, се явява единствената в страната, в чиито пълномощия влиза правене и поддържане на обвинителни актове по отношение на лица, ползващи се с имунитет, в това число и народни представители. Намирам в това евентуален спор на ползи, който смятам, че следва взаимно да заобикаляме като представители на законодателната и правосъдната управляващи.
Съгласно конституционно регламентираното разделяне на управляващите, експлицитното решение на Конституционния съд от 2017 година, както и законовите разпореждания, намирам явяването ми пред Временната парламентарна комисия за неуместно, заради което се постанова учтиво да отклоня поканата Ви. Правя това и с оглед гарантиране на независимостта на българските магистрати – съдии, прокурори и следователи, както и в отбрана на върховенството на правото.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ