Изложба със скулптури от дърво и бронз отриват във Варна
Градската художествена изложба " Борис Георгиев " - Варна, показва от 23 април до 18 май 2024 година независима галерия на Ангел Атанасов - ваятел, чиито креативен ползи са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 статуи, направени в бронз и 4 в дърво, обединени от името " Мелодия и темп на формата ", заяви ГХГ-Варна.
Ангел Атанасов приключва Националната художествена академия в София през 1988 година Има трета премия от биеналето по статуя в Торонто, Канада през 1990 година Участва в симпозиуми по статуя (1991 и 1996 г.) и в изложения в Нидерландия (1991 и 1998 г.). Дванадесет години (1999 - 2011 г.) е бил учител по статуя, сътрудник на проф. Божидар Козарев в Националната художествена академия в София.
Роден във Варна и минал през артистичната общественост във фабрика " Вулкан " през 90-те години, Ангел Атанасов си спомня по какъв начин една неделя, до момента в който работил в ателието си там, се появили нидерандци, оценили високо неговите статуи и рисунките му с въглен и креда върху сива хартия, и го поканили на симпозиум в своята страна. Това се оказало основен миг за кариерата му на актьор.
Последвало и посещаване на галеристка, също от Нидерландия, която била във екстаз от композиционното решение на дървените му статуи, стъпили на точки в равнината. Идеите си за изложбата, с която гостува в родния си град, Ангел Атанасов споделя пред Нина Локмаджиева: " Почти всички статуи са затворени композиции на тематика комплицирани производни пространствени тела - това е е част от моята ориентировка. Опитвам се да подреждам пространствените тела, тъй като с изключение на главните и спомагателните тела, за които всички знаят, има и комплицирани, за които не се приказва - те не са дефинирани.
За мен това съставлява огромен интерес - тъй като виждам евентуалните благоприятни условия чисто пространствено и пластично да се изразят доста нови композиционни правила и да бъдат обхванати остарели. Свързано е и с моята преподавателска работа през годините. Тогава съм си задавал въпроса по какъв начин може да се изясни езикът на скулптурата по метод, който да бъде явен. Как да си служи човек с неща, които са всемирен.
Обръщам се към пространствените тела, защото на всички места по света те са си пространствени тела, до момента в който при облика - другото начало на пространственото изображение - има по този начин да се каже регионалност, има разлики. Докато, да вземем за пример, една пирамида на всички места се възприема като пирамида, един конус като конус.
Това е повсеместен език на формите, който обаче не отхвърля облика, а тъкмо противоположното - може да доближи до използването и на облик, само че посредством формите, свързани с езика на скулптурата. По принцип скулптурната форма е една естетика сред чистите пространствени тела и облика, даже и в Древна Гърция е по този начин.
Неслучайно тогава са имали геометричен канон, който е тримерен канон, и са го употребили. Затова в гръцката статуя има детайли, които не са натурна форма, а чиста скулптурна форма - езикът на скулптурата е малко по-сложен, той не е езикът на натурата. В българското изкуство, и освен в него, постоянно доста ме е впечатлявало творчеството на Любомир Далчев - композиционните му похвати, които са доста мощни, и безспорното потребление на условна форма във фигурите.
Така както е в композицията със Самуиловите бойци - той стига до неща, които са доста надълбоко в езика на скулптурата - като форма, като разположение на композициите, като структура на самите фигури - динамичността, по която се демонстрират - тематиката се показва посредством езика на пространството и на формата - нещо, което е доста впечатляващо за мен.
А актуалното изкуство малко или доста потегля от Африка, в Западна Европа от 60-те до 90-те години на предишния век доста са работили в тази посока - чисти пространствени тела, до момента в който в България това не е било признато, защото конюнктурата у нас е обвързвана основно с образното начало, другото е било считано за официално изкуство. Соц изкуството не е цялостно, тъй като не прави връзка сред тези две начала - изключвайки едното начало, то няма по какъв начин да е цялостно. А хармонията сред тези две начала е доста значима.
При Бранкузи, да вземем за пример, към момента има облици, до момента в който аз се старая да подчертавам вниманието върху пространствените тела. Харесвам неговата изчистеност и схематичност - той е пример на предишния век като ваятел. Но бих споделил, че в моите занимания няма отказване на нищо, има едно надълбоко навлизане. Ползвам и детайли, присъщи за облика - неизбежно е, когато работиш с едното, ползваш и другото - единствено на равнище интензивност на пространството, а не като действително преместване.
Темата при мен е композиционното решение - дали е отвесна, или хоризонтална композицията, какви са връзките сред фасадите и въздействието върху пространството и каква ще бъде степента на гъвкавостта. Това са моите тематики, тематика е и самото формоизграждане като вероятни композиционни правила - по тази причина и множеството ми статуи са затворени композиции - те не нападат пространството, както го прави една отворена комбинация, която поема въздух. "
Откриването на изложбата на Ангел Атанасов е на 23 април от 18:00.
Ангел Атанасов приключва Националната художествена академия в София през 1988 година Има трета премия от биеналето по статуя в Торонто, Канада през 1990 година Участва в симпозиуми по статуя (1991 и 1996 г.) и в изложения в Нидерландия (1991 и 1998 г.). Дванадесет години (1999 - 2011 г.) е бил учител по статуя, сътрудник на проф. Божидар Козарев в Националната художествена академия в София.
Роден във Варна и минал през артистичната общественост във фабрика " Вулкан " през 90-те години, Ангел Атанасов си спомня по какъв начин една неделя, до момента в който работил в ателието си там, се появили нидерандци, оценили високо неговите статуи и рисунките му с въглен и креда върху сива хартия, и го поканили на симпозиум в своята страна. Това се оказало основен миг за кариерата му на актьор.
Последвало и посещаване на галеристка, също от Нидерландия, която била във екстаз от композиционното решение на дървените му статуи, стъпили на точки в равнината. Идеите си за изложбата, с която гостува в родния си град, Ангел Атанасов споделя пред Нина Локмаджиева: " Почти всички статуи са затворени композиции на тематика комплицирани производни пространствени тела - това е е част от моята ориентировка. Опитвам се да подреждам пространствените тела, тъй като с изключение на главните и спомагателните тела, за които всички знаят, има и комплицирани, за които не се приказва - те не са дефинирани.
За мен това съставлява огромен интерес - тъй като виждам евентуалните благоприятни условия чисто пространствено и пластично да се изразят доста нови композиционни правила и да бъдат обхванати остарели. Свързано е и с моята преподавателска работа през годините. Тогава съм си задавал въпроса по какъв начин може да се изясни езикът на скулптурата по метод, който да бъде явен. Как да си служи човек с неща, които са всемирен.
Обръщам се към пространствените тела, защото на всички места по света те са си пространствени тела, до момента в който при облика - другото начало на пространственото изображение - има по този начин да се каже регионалност, има разлики. Докато, да вземем за пример, една пирамида на всички места се възприема като пирамида, един конус като конус.
Това е повсеместен език на формите, който обаче не отхвърля облика, а тъкмо противоположното - може да доближи до използването и на облик, само че посредством формите, свързани с езика на скулптурата. По принцип скулптурната форма е една естетика сред чистите пространствени тела и облика, даже и в Древна Гърция е по този начин.
Неслучайно тогава са имали геометричен канон, който е тримерен канон, и са го употребили. Затова в гръцката статуя има детайли, които не са натурна форма, а чиста скулптурна форма - езикът на скулптурата е малко по-сложен, той не е езикът на натурата. В българското изкуство, и освен в него, постоянно доста ме е впечатлявало творчеството на Любомир Далчев - композиционните му похвати, които са доста мощни, и безспорното потребление на условна форма във фигурите.
Така както е в композицията със Самуиловите бойци - той стига до неща, които са доста надълбоко в езика на скулптурата - като форма, като разположение на композициите, като структура на самите фигури - динамичността, по която се демонстрират - тематиката се показва посредством езика на пространството и на формата - нещо, което е доста впечатляващо за мен.
А актуалното изкуство малко или доста потегля от Африка, в Западна Европа от 60-те до 90-те години на предишния век доста са работили в тази посока - чисти пространствени тела, до момента в който в България това не е било признато, защото конюнктурата у нас е обвързвана основно с образното начало, другото е било считано за официално изкуство. Соц изкуството не е цялостно, тъй като не прави връзка сред тези две начала - изключвайки едното начало, то няма по какъв начин да е цялостно. А хармонията сред тези две начала е доста значима.
При Бранкузи, да вземем за пример, към момента има облици, до момента в който аз се старая да подчертавам вниманието върху пространствените тела. Харесвам неговата изчистеност и схематичност - той е пример на предишния век като ваятел. Но бих споделил, че в моите занимания няма отказване на нищо, има едно надълбоко навлизане. Ползвам и детайли, присъщи за облика - неизбежно е, когато работиш с едното, ползваш и другото - единствено на равнище интензивност на пространството, а не като действително преместване.
Темата при мен е композиционното решение - дали е отвесна, или хоризонтална композицията, какви са връзките сред фасадите и въздействието върху пространството и каква ще бъде степента на гъвкавостта. Това са моите тематики, тематика е и самото формоизграждане като вероятни композиционни правила - по тази причина и множеството ми статуи са затворени композиции - те не нападат пространството, както го прави една отворена комбинация, която поема въздух. "
Откриването на изложбата на Ангел Атанасов е на 23 април от 18:00.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ