Койот - какво трябва да знаем
Градовете през днешния ден се разрастват от ден на ден заради увеличеното човешко население и това принуждава редица диви животни да се приспособяват, с цел да живеят в градската среда, наред с индивида.
Звучи удивително, само че е допустимо. Един от тези мощно адаптивни типове е койотът. Това типично диво животно се е научило да живее в огромни градове като опция да оцелее, а това го показва като мощно адаптивен див тип, пред който заплахата от изгубване не стои заплашително.
Какво съставлява койотът и с какво е съумял да се приспособи за живот измежду хората? На този въпрос може да се откри отговор, в случай че се прегледа методът на живот и държание на койота.
История на койота
Койотът е с латинско наименование Canis latrans, и е див звяр от рода на кучетата, сходен на домашното куче. Заема същата екологична ниша в Северна Америка, каквато заемат чакалите в Европа.
Най-близък родственик му е сивият вълк, който е по-голям от него, а напълно малко по-голям е и обвързвания източен вълк.
Има приети 19 типа койоти, а следите им са разграничени от кучешките по по-издължената си и по-малко заоблена форма.
В ранните постколумбови записи койотите са разказани по този начин, че се вижда сложното им разграничаване от вълците. В един запис от 1750 година локален духовник отбелязва, че вълците, които се срещат в Илинойс, са по-малки и не толкоз смели като европейските, а в различен запис от 1800 година се отбелязва, че вълците вият през нощта, само че това евентуално са койоти.
За първи път научно изложение на койота прави натуралиста Томас Сай през 1819 година. Той за първи път прави изложение на прерийния вълк, наименуван койот, и сивия вълк, като ги съпоставя.
Преди тези научни опити първо позоваване на типа идва от натуралиста Франсиско Ернандес през 1651 година, където разказва животното като испанска лисица или чакал.
Първото оповестено потребление на думата койот идва от Франсиско Клавиеро през 1780 година, а от 1880 година названието е стандартизирано, тъй като преди този момент се изписва по разнообразни способи.
Названието идва от езика на индианците ацтеки, където звучи като койотъл, а испанците го произнасят като койот.
Алтернативни имена са прериен вълк, дребен вълк, американски чакал. Латинското име Canis latrans се превежда като лаещо куче, отпратка към множеството вокализации, които създава животното.
Къде живее койотът?
Това хищно животно се среща в Северна и Централна Америка и заема много необятен набор от екологични ниши.
До средата на ХІХ век дребният прериен вълк се е срещал в областите сред планината Сиера Невада до река Мисисипи в направления запад-изток и от Канадската провинция Албърта до Централно Мексико в направления север- юг.
След изтребването на сивия вълк той заема и неговата територия и в този момент се среща също в източните елементи на Канада, по-голямата част на Аляска и на юг до Панама.
Как наподобява койотът?
Койотът наподобява на вълка, само че е по-дребен от него. Висок е към 60 сантиметра. Мъжките тежат приблизително от 8 до 20 кг, женските от 7 до 18 кг. Размерът им варира географски. Северните популации порастват по-големи от южния подвид в Мексико, който приблизително е 11, 5 кг. Дължината на тялото е от 100 до 135 сантиметра, а дължината на опашката му е 40 сантиметра, като женските са както по-къси, по този начин и по-ниски.
Този сходен на вълците и кучетата див звяр може да бъде разпознат по дебелата си рунтава опашка, която носи покрай земята. Тялото му е едва, жилесто и може да наподобява недохранено до вълка, без значение, че е в чудесно здраве.
Има неголяма глава, само че издължени и заострени уши и нос.
Ароматните му жлези са ситуирани в горната страна на основата на опашката и са синкаво-черни на цвят.
Цветът на койота варират в необятни граници и се дефинират главно от географското местообитание. Преобладаващият цвят на козината му е ярко сив и червен, или наситени нюанси на цвета, пресечени с черно и бяло по тялото. Койотите, които живеят по високите възвишения, са склонни да имат повече черни и сиви нюанси, в сравнение с тези в пустинята, които са белезникаво-сиви.
Козината като текстура се състои от мек подкосъм и дълъг и недодялан косъм с защитна функционалност. Северният подвид има по-дълга, по-гъста и груба четина, като тази на някои мексикански типове е съвсем като козина.
По принцип възрастните койоти, в това число хибридните, имат мрачен цвят на козината при раждане, опашката е буйна и дълга, маската на лицето е светла, съвсем бяла. Албинизмът е доста необичаен при койотите, за разлика от вълците.
Като цяло койотът е очевидно по-малък от сивия вълк, има по-дълги уши, по-тънки лице и зурла. Ароматните му жлези са по-малки от тези на вълка, само че със същия цвят. Вариациите в козината са по-бедни от тези на вълка. Койотът носи опашката си при тичане и вървене надолу, а не като вълка хоризонтално.
Начин на живот на койота
Койотът не е профилиран ловджия на наедрял дивеч, какъвто е вълкът. Те не образуват глутници както го вършат вълците. Живеят главно в фамилии от мъжки и репродуктивна женска.
Самотно живеещите койоти от време на време основават група за помощ в лова, само че това е, когато жертвата е прекомерно огромна, с цел да може да бъде атакувана независимо. Такива групи са единствено краткотрайни и се състоят от млади мъжкари, нерепродуктивни женски и напълно млади екземпляри.
Семействата се образуват по средата на зимата, когато настава интервалът, в който женските могат да се чифтосват. Всяка двойка има своя територия. Тя е главно запаси за храна и обгръща повърхност до 62 квадратни километра.
Койотът не пази територията си отвън репродуктивния сезон и е по-малко нападателен от вълка. Конфликти сред койоти може да зародят единствено при дефицит на храна.
При лов си партнира с язовеца в изкопаване на дупките на гризачите, с които се храни койотът.
Койотът е доста спестовно и самотно животно и с нападателно държание, което прилича повече това на лисицата, в сравнение с вълка и кучето.
Интересен миг е, че боевете при женските койоти са доста по-сериозни, в сравнение с при мъжките.
Известни са с вокализациите си. Общо 11 звука издава един койот съгласно проучванията. Затова го назовават и лаещо куче. Звуците са 3 съществени типа: агностични, алармени и за привет и контакт. Те звучат като кучешки лай, кучешко ръмжене, крещене и други.
Размножаване при койотите
Размножаването при койота е предшествано от основаване на двойка. Това става 2-3 месеца преди чифтосване. Женската притегля мъжките посредством маркиране на мирис. Една женска може да притегли до 7 мъжки, които я следват от време на време месец, до момента в който женската направи избор.
По време на бременността постоянно мъжкият ловува самичък и носи храна на женската. Бременността при койотите трае 63 дни, като най-често се раждат до 6 дребни.
Малките най-често се раждат в гъсталаци, кухи дървета или под первази и тежат нормално от 200 до 500 грама. Те са изцяло подвластни от млякото на майка си в първите 10 дни. Резците им излизат на 12 дни, кучешките на 16. Проглеждат на 10 дни. Родителите стартират да им дават твърда храна на 12-15 дни.
Мъжкият взе участие интензивно в храненето на дребните, само че ги изоставя, в случай че женската изчезне, преди да ги е отбила.
Младите доближават размерите на възрастните на 8 месеца, а тежестта им - месец по-късно.
С какво се храни койотът?
Това животно е доста универсално в избора на храна, само че е на първо място месоядно. 90 % от храната на койота му е месна. В плячката се включват едри животни от размера на бизона, елена, само че също междинни като овцата, по-дребни като зайци, гризачи, птици. Ядат също гущери, змии, костенурки, а също риба, раци.
Въпреки че избират прясното месо, те ядат и трупове, а не рядко демонстрират и канибализъм към личния тип, ядейки мършата на други койоти.
Койотът се храни и с растителната храна. В това число къпини, боровинки, ябълки, круши, фъстъци, дини, моркови. През зимата яде и огромни количества трева
Койотът се нуждае от почти 600 грама храна на ден, настрана от насекомите, плодовете и тревата и елементарно го реализира, тъй като е всеяден тип.
Койотът живее приблизително към 6 години.
