Георги Господинов издава нова книга в следобеда на годината - Булевард България
" Градинарят и гибелта " се назовава новата книга на Георги Господинов.
Тя ще излезе на 27 август - месецът, който писателят назовава " следобеда на годината " в различен собствен разказ - " Времеубежище ".
" Макар че всичките ми книга са персонални, тази май е най-личната след " Естествен разказ ", написа Господинов.
Книгата е отдадена на неговия татко, който умря откакто писателят получи " Международен Букър " за " Времеубежище ".
" Баща ми беше градинар. Сега е градина. [...] История за отиващите си татковци в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, постоянно отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За татко ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го споделя. Тази Шехерезада - татко ми. Сега предишното се пропуква безшумно и стартира да се срутва над мен с всичките си следобеди. Не книга за гибелта, а за тъгата по живота, който си отива. Има разлика, " разказва я създателят.
И прибавя, че книгата няма род, а би трябвало сама да си го изобрети: " Както гибелта няма род. Както животът. Както градината. Роман елегия, разказ градина - има ли значение за ботаниката на тъгата. "
Тя ще излезе на 27 август - месецът, който писателят назовава " следобеда на годината " в различен собствен разказ - " Времеубежище ".
" Макар че всичките ми книга са персонални, тази май е най-личната след " Естествен разказ ", написа Господинов.
Книгата е отдадена на неговия татко, който умря откакто писателят получи " Международен Букър " за " Времеубежище ".
" Баща ми беше градинар. Сега е градина. [...] История за отиващите си татковци в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, постоянно отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За татко ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го споделя. Тази Шехерезада - татко ми. Сега предишното се пропуква безшумно и стартира да се срутва над мен с всичките си следобеди. Не книга за гибелта, а за тъгата по живота, който си отива. Има разлика, " разказва я създателят.
И прибавя, че книгата няма род, а би трябвало сама да си го изобрети: " Както гибелта няма род. Както животът. Както градината. Роман елегия, разказ градина - има ли значение за ботаниката на тъгата. "
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




