Божидар Здравков – най-добрият кмет на Пловдив
Градът на тепетата е прочут със своята древност. Неговата история надвишава 8000 години и няма камък, който да не може да опише забавно събитие. Не инцидентно участва в лириките на Дебелянов, въпреки и за създателя Пловдив да е леден и недопечен пастрок. Днес е европейска столица на културата, само че до сегашния му образ се доближава с доста интензивен труд. Кметовете на града не са малко, а в историята му са записани доста господа, които са се пробвали да го трансфорат в актуален европейски град.
Сред тези, които са приели това предизвикателство е и Божидар Здравков. За себе си той споделя:
„ В своята работа ще бъда непоколебим на първо място към себе си. Кабинетът ми ще бъде отворен за всички, които търсят съвет и поддръжка. Обичал откровените хора. Гражданите би трябвало да усещат, че общината е тяхна. би трябвало да бъдем вън от всяко съмнение за обществото. би трябвало всеки да знае какво се прави тук. Искам правда и изясненост във връзка с поданството. Да забравим разликите между тях. Аз държа за отбрана на чиновническия стабилитет в общината, който е от огромно значение. Искам вярно да бъда осведомяван по всички въпроси. “
Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28499665
С тези думи стартира неговата работа като кмет на Пловдив. Не са инцидентни и апелите за разлики, изключително откакто неговия мандат стартира на 19 май след всеобщи преврати и промяна на градоначалниците в страната. Политическите ползи не вълнуват толкоз Здравков. Фокус остават наследените проблеми на Пловдив. Когато и неговото име се появява и мнозина виждат поста му като още една апетитна хапка, цар Борис Трети споделя:
„ Бай Божидар е най-хубавият кмет в България, за какво посягате на него? “
Самият Здравков също има впечатляваща визитка. Забавен факт е, че той не е роден в Пловдив. Неговото отечество е Пирот. Като доста други, фамилията му емигрира в България след Сръбско-българската война. Учи право в Софийския университет, а по-късно учи в Загреб. Второто му завръщане го изпраща в Ямбол и Сливен, където работи като арбитър.
Там открива и своята бъдеща брачна половинка Щилияна Кутева. През 1914 година след сключването на брак, двамата се местят в Пловдив. Там Здравков работи като заместник-прокурор. Оказва се, че двама „ пришълци “ дават повече за Пловдив, в сравнение с доста други. Щилияна Кутева поставя съществени старания за основаването на операта и музикалното учебно заведение, резервата „ Старинен Пловдив “ също не е подценен. Междувременно Здравков отпътува на фронта и откакто се завръща през 1918 година заварва още по-плачевно положение.
Тежкият удар от Първата Световна война е достигнал и до тук. Хората са небогати, мизерията е на всички места. Работи известно време като юрист, само че мъчно приема ситуацията към себе си. Така се ражда и концепцията да влезе в политиката, освен това във време, в което всеки се стреми да завоюва пост. Какво заварва?
Един огромен град без водоснабдяване, подготвен да развие зараза във всеки един миг, а зеленината е просто легенда. Ако това не е задоволително, предходните управници са се постарали да оказват помощ за потъването на касата още по-дълбоко с задължения. И по този начин всеки проблем би трябвало да откри своето решение. Сотирският тръбопровод е единственият източник на питейна вода.
Неговата нежна структура е толкоз слаба, че един по-сериозен дъжд го изкарва от строя. Река Марица не може да се употребява, затова остава единствено едно решение – подпочвените води. Изграждат се кладенци из целия град и доста скоро питейната вода не е просто отдалечен оазис, а ежедневно улеснение.
Невъзможно е и заради още една причина – добивът на павета е съумял да нанесе задоволително вреди и залесяването им става още по-трудно. Единственото решение е да стартира агресивното залесяване на града. Небрежността на локалните поданици е туширана благодарение на солени санкции. Всеки притежател на къща е длъжен да полива дърветата на улицата или да се раздели с една заплата. Общинската опасност била публикувана бързо из целия град и имало резултат. Вместо пловдивчани да се разделят със заплащането си, предпочели да се снабдят с лейки и да обръщат внимание на улиците.
Това надалеч не е единственият проблем на Пловдив. Изграждането на канализация е сериозно, само че може да изчака. Пристигналите бежанци надвишават 20 000. Повечето се настаняват свободно и където намерят, само че децата им имат потребност от обучение. Финансисти на общината за следващ път не са задоволителни.
Междувременно София записва 100 милиона лв. доходи от комунални услуги, превоз и тръбопровод. Такива в града на тепетата – няма. За образованието на децата, Здравков тегли за следващ път заем.
Мнозина още тогава са мислили, че порочният кръг ще продължи, само че кметът към този момент е видял решението. Изтеглените пари от него отиват за облагородяването на града, както и за задвижването на лична стопанска система. Построява се първата общинска касапница, по-късно основава и дружество за произвеждане на доматено пюре. Много скоро по павираните улици потегля и градски превоз. Бавно и несъмнено Пловдив стартира да придобива тип на втория по величина град в България. Интересното в този случай е, че Божидар Здравков има доста прилики и с Докато неговите съграждани спят, той обикаля града и преглежда какви са проблемите за решение.
Прави го самичък, а след идването в общината стартира да раздава дилемите за осъществяване. Пловдивският панаир също е негова заслуга. Вместо да чакат каналния ред, Здравков и ръководителят на Пловдивската комерсиална индустриална камара Обрейко Обрейков отпътуват за Париж, където показват кандидатурата на града. Това е достижение, което прави в последната година от мандата си. Добрините на пиротчанина, за който всеки пловдивчанин е подготвен по това време да спори, не са малко. А скромността му е пословична.
По време на неговите мандати получил подарък – торба липов цвят. Кметът наредил да бъде изпратен в пожарната, където огнеборците ще му се зарадват повече, изключително през лютите зими. Собствениците на западащи къщи не можели да си разрешават да вършат поправки. Здравков ги освободил от налози, само че претендирал домовете им да бъдат поддържани – обективна договорка. След преврата през 1944 година е единственият кмет, който не е жертва на репресии. Продължава да работи за града и културните му действия. Житейският път на Божидар Здравков завършва на 25 септември 1959 година в Пловдив. На негово име е кръстена и улица в града на тепетата.
