Градът е един от най-старите градове в Мала Азия –

Градът е един от най-старите градове в Мала Азия – учреден е през 7 век пр.н.е. с гръцкото име Ангира или Анкира (Αγκυρα, т.е. котва). Разположен е на кръстопът на оживени търговски пътища, свързващи Европа и Азия.
През 1071 година, след провалянето на византийската войска в борбата при Манцикерт, Анкара минава под контрола на селджуците. През 1118 година византийците съумяват краткотрайно да си върнат контрола над Ангира, само че през 1176 година го изгубват още веднъж, и то вечно.
През 1402 година наоколо до Анкара се води борба сред Тимур и султан Баязид I, влезнала в историята като Битка при Ангора. Армията на султана е разгромена, а той самият попада в плен на Тимур. От събитията страда и градът, и неговите покрайнини, само че по време на ръководството на Мурад II градът последователно се възвръща и стартира да пораства.
През 1912 година съставът на популацията е следният: турци – 32 692, арменци – 12 019, гърци – 3154 души.
При експлоадирането на Балканската война в 1912 година двама души от Анкара са доброволци в Македоно-одринското опълчение. 
От края на 1919 година в Анкара е ситуиран щабът на вожда на турската война за самостоятелност Мустафа Кемал Ататюрк. През април 1920 година в Анкара е свикано Великото национално заседание, на което е формирано национално държавно управление. Анкара остава недодялан град до 13 октомври 1923, когато е оповестена за столица на Турция.