Без смирението любовта е лицемерна, надеждата нетърпелива, вярата непълна ╫ Йеромонах ИЛАРИОН
(„ Grace ” (Old Man Praying) by Eric Enstrom)
Като изискване да се живее богоугодно, Иисус Христос слага смирението преди всичко. Смирението е основата, върху която би трябвало да се построява духовния облик на индивида. Смирението е майка на всички добродетели. Без него любовта е лицемерна, вярата нетърпелива, вярата непълна. Смирението е като сол за добродетелния живот – както без сол храната се скапва, така и без примирение добродетелите се обезценяват.
Св. Киприян Картагенски споделя: „ Смирението е основа на светостта ”. Блажени Йероним назовава смирението „ първа християнска добродетел ”. Св. Григорий Велики назовава тази добродетел „ наставница и майка ”, „ корен и извор на добродетелите ”. Както всички цветя извличат своята прохлада и хубост от корена, и увяхват щом бъдат откъснати – така и всяка добродетел, откъсната от корена – смирението увяхва, обезценява се и се изгубва като добродетел. Смирението е основа на духовния живот, на духовната постройка на индивида. Но някой, може би ще каже: „ Нали вярата е основа на духовния напредък у индивида – вярата в Христа Бога, което акцентира и деятел Павел – друга основа никой не може да постави, с изключение на положената, която е Иисус Христос ”.
При всеки градеж в началото би трябвало да се спазят две неща: Първо, добре да се разкопае земята, гдето ще се положат основите, като се извади и изхвърли негодната и песъчлива пръст. И второ, когато се доближи твърда почва, която ще бъде устойчива на тежестта на постройката, тогава да се сложи първия камък и да се почне градежа. Твърдата, устойчива почва, това е смирението. Трябва да се изхвърли песъчливата земя – би трябвало човек да се откаже от своите недостатъци и немощи; да признае, че самичък със свои старания не може нищо реализира и тогава да сложи „ първия камък ” – вярата. Човек би трябвало да признае духовната си мизерия – да се смири и тогава да почне духовния строеж с вярата. При всеки градеж се съблюдава следното – колкото зданието ще бъде по величествено, толкоз и основите би трябвало да бъдат по-здрави и по-дълбоко в земята сложени. Големината – величината на постройката би трябвало да дава отговор на дълбочината.
Любовта се назовава „ кралица на добродетелите ”, само че и тя без примирение в душата изчезва и се трансформира на двуличие. Любовта е заварката в хоросана или цимента при духовния строеж. Без нея градежът е заплашен да се събори, колкото и добре да са подредени камъните. Любовта оказва помощ да се издигне духовната постройка и да проличи нейната хубост.
Колкото човек осъзнава, че всичко дължи на Бога – и качества, и триумфи в своя труд – колкото се смирява, толкоз и любовта му към Бога като към собствен покровител се усилва.
Надеждата пък е отвесът, който подкрепя градежа да се издига право нагоре. Ако няма отвес стените могат да се изкривят и градежът да се унищожи. И колкото желаем постройката да бъде по-висока, толкоз повече се нуждаем от отвес с цел да се издигат стените право нагоре; надлежно това пък и основите би трябвало да бъдат надълбоко с цел да устоя товара. Тъй и вярата – „ отвесът при духовният градеж ” се крепи на смирението, тъй като колкото човек е по-смирен и осъзнава, че самичък нищо не може да стори, в случай че Бог не му помогне, толкоз и вярата му в Божията помощ ще бъде по-голяма.
Тъй издигната постройката – на здрави и дълбоки основи, ще бъде устойчива на напора на всевъзможни ветрове, стихии и пороища. Ако човек строи духовната си постройка – новия, актуализирания в Христа човек на здрави основи – религия, вяра и обич, почиващи на надълбоко примирение ще успее.
„ Каквото е алфавита или писмеността за начинаещите да се учат на четмо, споделя св. Тихон Задонски, това е смирението за християните, искащи да се учат на християнски живот. ”
Тия, които ще се учат да четат би трябвало първо да заучат азбуката; християните пък, с цел да се научат на благодетелен живот, би трябвало на първо време да се срещнат със смирението.
Азбуката е начало и основа на всяко обучение. Смирението е начало и основа на християнската мъдрост. Смирението е венец, в който се вплитат красивите цветя на християнските добродетели. Смирението – това е проповедта на евангелието; проповедта на апостолите, на техните приемници, на св. отци и учители на Църквата.
От „ Смирение и горделивост ”, Йеромонах Иларион, 1944, Печатница А. Д. Паничковь, Свищов
Изображение: Eric Enstrom, „ Grace ”
