Говорител на Европейската комисия каза пред , че споразумението от

Говорител на Европейската комисия сподели пред, че съглашението от Преспа от 2018 година сред Гърция и Северна Македония би трябвало да се извършва от „ всички страни “ и „ добросъвестно “ на фона на нов спор сред Атина и Скопие, който заплашва да съживи 25-годишен спор.

Новата дипломатическа рецесия сред двете страни избухна, откакто новият президент на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова, която идва от националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ, отхвърли да употребява формалното име на страната по време на встъпването си в служба на 12 май.

Силяновска назова страната „ Македония “ вместо Северна Македония, формалното конституционно име след съглашението за смяна на името с Гърция от 2018 година, известно още като Преспанското съглашение.

Инцидентът провокира реакции в Европа и Съединени американски щати, като мнозина се опасяваха от възраждането на спор, считан за открита рана за балканския район.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски също подклажда огъня, заявявайки, че ще назовава страната си както желае.

Мицкоски даже предложения Гърция да апелира пред Международния съд, както е планувано в член 19 от Споразумението, ако счита, че това нарушава Преспанското съглашение.

Споразумението от Преспа проправи пътя на Северна Македония да се причисли към НАТО и да стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз.

Но на фона на нова рецесия гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис (Нова народна власт, ЕНП) заплаши да наложи несъгласие на пътя на Северна Македония към Европейски Съюз, в случай че Скопие не съблюдава съглашението за смяна на името.

Гръцкият водач също акцентира, че три чакащи протокола за съдействие, които са част от Преспанското съглашение, което ръководещата партия заобикаля да направи това заради съпротивата на някои хардлайнери в нейните редици, няма да минат през Народното събрание.

„ Ако някой счита, че може да пренебрегне Споразумението от Преспа, би трябвало да знае, че пътят им към Европа ще остане затворен и че протоколите няма да бъдат утвърдени, в случай че не се съблюдава това, което планува съглашението “, сподели Мицотакис.

Гръцката социалистическа партия Пасок, която се подрежда на трето място в изследванията, също съобщи, че няма да даде зелена светлина за одобрение на чакащите протоколи.

От своя страна Европейската комисия споделя, че „ всички страни “ би трябвало да се придържат към договорката.

„ Добросъседските връзки и районното съдействие остават от значително значение за процеса на разширение. Съществуващите двустранни съглашения би трябвало да се извършват добросъвестно от всички страни, в това число Споразумението от Преспа сред Северна Македония и Гърция “, сподели представител на Европейската комисия пред Euractiv.

Ратифицирането на трите протокола провокира политическа дискусия в Атина.

Протоколите, които са част от Преспанското съглашение, засягат отговорностите на Гърция във връзка с контрола на въздушното пространство на Северна Македония и дават на Скопие образование и ноу-хау по въпросите на Европейски Съюз.

Основната опозиционна лява партия Сириза, която подписа съглашението от Преспа, в този момент се пробва да усили натиска върху ръководещата партия Нова народна власт, като внесе предложение в гръцкия парламент за одобрение на чакащите меморандуми.

Когато беше в съпротива, партията Нова народна власт твърдо се опълчи на Преспанското съглашение, само че даде обещание да го съблюдава, когато пристигна на власт през 2019 година

Политическото семейство на Нова народна власт в Европейски Съюз, дясноцентристката Европейска национална партия (ЕНП), подкрепила договорката през 2018 година, се ядосва от ВМРО-ДПМНЕ, също член на ЕНП.