Пет години в ЕС: Как Хърватия стана невидима
Говореше се за милиарди, които щели да бъдат отпуснати на страната, даваха се гръмки обещания, набелязваха се амбициозни цели: преди пет години Хърватия влезе в Европейски Съюз. Какво остана от първичното празнично въодушевление?
Преди пет години Хърватия стана пълновръстен член на Европейски Съюз. Още по това време не се забелязваше прекомерно огромно вдъхновение - нито в Хърватия, нито пък в Европейски Съюз. Датата бе 1 юли 2013. Кризата в еврозоната беше в разгара си - Европейски Съюз и ЕЦБ бяха ангажирани най-много със спасяването на Гърция, Португалия и Ирландия. Италия и Испания също създаваха съществени паники на Европейски Съюз. Германските медии отбелязваха загрижеността на немските данъкоплатци, че " Европейски Съюз осиновява следващото проблематично дете ". А в английските вестници по същото време преобладаваше сарказмът: " Седнете на нашия стол! Нали скоро го освобождаваме “.
А в самата Хърватия присъединението към Европейски Съюз мина съвсем тихо и без огромни празненства. Хората смятаха, че е осъществена вярна крачка, тъй като имаха вяра, че страната им постоянно си е била част от Европа. Хърватите бяха уверени и в това, че са били принудени да чакат безпричинно дълго за участие в Европейски Съюз и че във всички случаи е трябвало да бъдат признати най-малко преди България и Румъния.
От друга страна хората бяха загрижени от това, че хърватската стопанска система вероятно няма да е конкурентоспособна в границите на общия европейски пазар. Безработицата още тогава възлизаше на 20%. Единственият лъч на вяра бяха еврофондовете. Говореше се за милиарди, които щели да бъдат отпуснати на страната.
За подарък - приключване на мозъци
Днес, пет години по-късно, празнично въодушевление още веднъж няма. Дори и най-отявлените последователи на пълноправното участие не са в положение да кажат какви са били изгодите за Европейски Съюз от това, че одобри Хърватия в общността. Освен в случай че не сметнем за облага всеобщата емиграция на високообразовани млади хървати към западните страни-членки. Макар че някогашният ръководител на Европейска комисия Барозу даваше добра оценка на страната за битката ѝ против корупцията, от присъединението си насам най-младата страна-членка на Европейски Съюз е паднала по-ниско в класацията на „ Трансперънси интернешънъл “. В така наречен корупционен показател Хърватия заема през днешния ден 58-о място измежду 180 страни.
От хърватска позиция присъединението на страната към Европейски Съюз също не може да мине за огромен триумф. От години насам Европейски Съюз затъва от една рецесия в друга. Съюзът, който си беше сложил за задача да стабилизира Балканите, през днешния ден е по-нестабилен, след като и да било. Тази общественост, обединена към избрани полезности, през днешния ден е подложена на вътрешен и външен напън от десни популисти, " нелиберални демократи " и националисти. За страна като Хърватия, която не се отличава с особена приемливост или правова либералност, европейският образец би бил повече от значим. За страдание Европа сега е заета най-вече със самата себе си. И в икономическо отношение Хърватия не е спечелила кой знае какъв брой от пълноправното си участие, което проличава и по това, че приблизително по 180 хървати дневно обръщат тил на страната и се насочат към Германия, Австрия или Ирландия. В множеството случаи това са високообразовани и амбициозни младежи.
В равносметката на петгодишното хърватско участие въпреки всичко остава да тежи така наречен " геостратегически фактор ". От югославските войни през 1990-те години на Югоизточна Европа се гледа като на неустойчив и рисков район. На всичкото от горната страна това е район, към който апетити демонстрират редица външни сили – руснаци, китайци, турци и саудитци: Всички те очевидно гледат на Балканите като на свое предмостие към Европейски Съюз.
Мостове в името на мира
Съзнавайки това, някогашният хърватски министър председател Зоран Миланович преди пет години беше заречен на Европейски Съюз, че неговата страна ще " строи мостове към другите страни в Югоизточна Европа " в името на мира. От тези горди слова обаче не произлезе нищо. От години Хърватия спори със Словения за няколко километра от един залив в Адриатическо море, предизвика Босна и Херцеговина със градежа на мост през нейна територия, а във връзка с Сърбия демонстрира по-скоро подготвеност за разпри, в сравнение с за добросъседски връзки.
Присъединяването на Хърватия към Европейски Съюз не навреди на общността, нито пък на самата Хърватия. Кандидатите за участие от Западните Балкани могат да се поучат от хърватския образец и да я карат по същия метод: тук няколко нужни промени, там няколко добре звучащи закона и доста още по-добре звучащи обещания. А един път влезнали в Европейски Съюз, биха могли да се снишат като Хърватия и да не се набиват много-много на очи. Нали " огромните " в Брюксел по този начин или другояче си имат задоволително мотиви за разправии. Кой да ти се занимава тогава със страни като Хърватия! В този смисъл, подвигам една полупразна чаша и поисквам на Хърватия да употребява идващите пет години от участието си по-смислено от първите.
Източник: " Дойче Веле "
Редактор: Деница Райкова
Преди пет години Хърватия стана пълновръстен член на Европейски Съюз. Още по това време не се забелязваше прекомерно огромно вдъхновение - нито в Хърватия, нито пък в Европейски Съюз. Датата бе 1 юли 2013. Кризата в еврозоната беше в разгара си - Европейски Съюз и ЕЦБ бяха ангажирани най-много със спасяването на Гърция, Португалия и Ирландия. Италия и Испания също създаваха съществени паники на Европейски Съюз. Германските медии отбелязваха загрижеността на немските данъкоплатци, че " Европейски Съюз осиновява следващото проблематично дете ". А в английските вестници по същото време преобладаваше сарказмът: " Седнете на нашия стол! Нали скоро го освобождаваме “.
А в самата Хърватия присъединението към Европейски Съюз мина съвсем тихо и без огромни празненства. Хората смятаха, че е осъществена вярна крачка, тъй като имаха вяра, че страната им постоянно си е била част от Европа. Хърватите бяха уверени и в това, че са били принудени да чакат безпричинно дълго за участие в Европейски Съюз и че във всички случаи е трябвало да бъдат признати най-малко преди България и Румъния.
От друга страна хората бяха загрижени от това, че хърватската стопанска система вероятно няма да е конкурентоспособна в границите на общия европейски пазар. Безработицата още тогава възлизаше на 20%. Единственият лъч на вяра бяха еврофондовете. Говореше се за милиарди, които щели да бъдат отпуснати на страната.
За подарък - приключване на мозъци
Днес, пет години по-късно, празнично въодушевление още веднъж няма. Дори и най-отявлените последователи на пълноправното участие не са в положение да кажат какви са били изгодите за Европейски Съюз от това, че одобри Хърватия в общността. Освен в случай че не сметнем за облага всеобщата емиграция на високообразовани млади хървати към западните страни-членки. Макар че някогашният ръководител на Европейска комисия Барозу даваше добра оценка на страната за битката ѝ против корупцията, от присъединението си насам най-младата страна-членка на Европейски Съюз е паднала по-ниско в класацията на „ Трансперънси интернешънъл “. В така наречен корупционен показател Хърватия заема през днешния ден 58-о място измежду 180 страни.
От хърватска позиция присъединението на страната към Европейски Съюз също не може да мине за огромен триумф. От години насам Европейски Съюз затъва от една рецесия в друга. Съюзът, който си беше сложил за задача да стабилизира Балканите, през днешния ден е по-нестабилен, след като и да било. Тази общественост, обединена към избрани полезности, през днешния ден е подложена на вътрешен и външен напън от десни популисти, " нелиберални демократи " и националисти. За страна като Хърватия, която не се отличава с особена приемливост или правова либералност, европейският образец би бил повече от значим. За страдание Европа сега е заета най-вече със самата себе си. И в икономическо отношение Хърватия не е спечелила кой знае какъв брой от пълноправното си участие, което проличава и по това, че приблизително по 180 хървати дневно обръщат тил на страната и се насочат към Германия, Австрия или Ирландия. В множеството случаи това са високообразовани и амбициозни младежи.
В равносметката на петгодишното хърватско участие въпреки всичко остава да тежи така наречен " геостратегически фактор ". От югославските войни през 1990-те години на Югоизточна Европа се гледа като на неустойчив и рисков район. На всичкото от горната страна това е район, към който апетити демонстрират редица външни сили – руснаци, китайци, турци и саудитци: Всички те очевидно гледат на Балканите като на свое предмостие към Европейски Съюз.
Мостове в името на мира
Съзнавайки това, някогашният хърватски министър председател Зоран Миланович преди пет години беше заречен на Европейски Съюз, че неговата страна ще " строи мостове към другите страни в Югоизточна Европа " в името на мира. От тези горди слова обаче не произлезе нищо. От години Хърватия спори със Словения за няколко километра от един залив в Адриатическо море, предизвика Босна и Херцеговина със градежа на мост през нейна територия, а във връзка с Сърбия демонстрира по-скоро подготвеност за разпри, в сравнение с за добросъседски връзки.
Присъединяването на Хърватия към Европейски Съюз не навреди на общността, нито пък на самата Хърватия. Кандидатите за участие от Западните Балкани могат да се поучат от хърватския образец и да я карат по същия метод: тук няколко нужни промени, там няколко добре звучащи закона и доста още по-добре звучащи обещания. А един път влезнали в Европейски Съюз, биха могли да се снишат като Хърватия и да не се набиват много-много на очи. Нали " огромните " в Брюксел по този начин или другояче си имат задоволително мотиви за разправии. Кой да ти се занимава тогава със страни като Хърватия! В този смисъл, подвигам една полупразна чаша и поисквам на Хърватия да употребява идващите пет години от участието си по-смислено от първите.
Източник: " Дойче Веле "
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ