Театър | Един кон влязъл в бар
Гостуването на немския театър " Един кон влезнал в бар " в Народния спектакъл на 25 и 26 март е театралното събитие, което предлагам да не се пропуща. Имах опцията да видя този театър, основан по едноименния, отличен с премията " Букър " разказ на през октомври 2018 година в Бургтеатър във Виена и вардя мощни мемоари. За мен това беше повторно, в който виждах двама мощни актьори - артистът Самуел Финци и режисьорът Душан Парижек, да работят в тандем и да трансформират още веднъж едно настоящо, комплицирано и щекотливо като тема литературно произведение във въздействащ спектакъл и персонална изповед. Преди това те бяха пренесли на сцената тревожния и пряк анализ на контузиите на комунизма от романа на Илия Троянов " Власт и опозиция " - едноименният театър беше показан и в България в границите на " Световен спектакъл в София ".Романът на Гросман, като се изключи че е трогателен, е и зареден с открита превзетост. Главен воин в него е застаряващият стендъп комедиант Довале Гринщейн, който изнася своето може би последно зрелище в един нощен клуб в провинциалното израелско градче Натания. Текстът наподобява на стендъп монолог с типичния за жанра провокативен комизъм - политически неточни вицове, пиперливи откровености, грубовати заигравки с публиката. Ала този дълъг монолог не съдържа единствено хаплива ирония и смехории, тъй като довечера Довале е решил да рискува и да се разкрие пред своята аудитория изцяло.
Гостуването на немския театър " Един кон влезнал в бар " в Народния спектакъл на 25 и 26 март е театралното събитие, което предлагам да не се пропуща. Имах опцията да видя този театър, основан по едноименния, отличен с премията " Букър " разказ на през октомври 2018 година в Бургтеатър във Виена и вардя мощни мемоари. За мен това беше повторно, в който виждах двама мощни актьори - артистът Самуел Финци и режисьорът Душан Парижек, да работят в тандем и да трансформират още веднъж едно настоящо, комплицирано и щекотливо като тема литературно произведение във въздействащ спектакъл и персонална изповед. Преди това те бяха пренесли на сцената тревожния и пряк анализ на контузиите на комунизма от романа на Илия Троянов " Власт и опозиция " - едноименният театър беше показан и в България в границите на " Световен спектакъл в София ".
Романът на Гросман, като се изключи че е трогателен, е и зареден с открита превзетост. Главен воин в него е застаряващият стендъп комедиант Довале Гринщейн, който изнася своето може би последно зрелище в един нощен клуб в провинциалното израелско градче Натания. Текстът наподобява на стендъп монолог с типичния за жанра провокативен комизъм - политически неточни вицове, пиперливи откровености, грубовати заигравки с публиката. Ала този дълъг монолог не съдържа единствено хаплива ирония и смехории, тъй като довечера Довале е решил да рискува и да се разкрие пред своята аудитория изцяло.
Виртуозният Самуел Финци е съвършен за облика на Довале и за тази роля той впряга целия си актьорски диапазон и сексапил. Забавлява с вицове, пее, свири, танцува, даже черпи публиката с водка. Но и на сцената като в романа не става дума за елементарен стендъп. В романа изтощеният комедиант избира да признае травматичната истина за своето детство, минало в семейство, белязано от ужасите на холокоста. На сцената артистът ненадейно сменя комичната тактичност - насочва иронията към себе си, а шегите се трансформират в удари. Разкъсва елегантния си костюм, потича кръв. За да стигне до сърцевината си, той би трябвало да се обърне с хастара на открито.
Преобръщането е лайтмотив в романа и в спектакъла, където освен личността, само че и внушителната сценография от плоскости (дело на режисьора Душан Парижек) също се върти и прекатурва. Един от номерата, които язвителният безсрамник Довале в никакъв случай не е правил пред аудитория, е нещо, което постоянно е правил като дете - да върви на ръце. Да се обърне с главата надолу е вицът без думи на личното му тяло, който като дребен е обичал да споделя, като че ли с цел да добави друга вероятност към непоносимата действителност. В своята последна вечер на сцената той ще се опита да си го напомни още веднъж.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Гостуването на немския театър " Един кон влезнал в бар " в Народния спектакъл на 25 и 26 март е театралното събитие, което предлагам да не се пропуща. Имах опцията да видя този театър, основан по едноименния, отличен с премията " Букър " разказ на през октомври 2018 година в Бургтеатър във Виена и вардя мощни мемоари. За мен това беше повторно, в който виждах двама мощни актьори - артистът Самуел Финци и режисьорът Душан Парижек, да работят в тандем и да трансформират още веднъж едно настоящо, комплицирано и щекотливо като тема литературно произведение във въздействащ спектакъл и персонална изповед. Преди това те бяха пренесли на сцената тревожния и пряк анализ на контузиите на комунизма от романа на Илия Троянов " Власт и опозиция " - едноименният театър беше показан и в България в границите на " Световен спектакъл в София ".
Романът на Гросман, като се изключи че е трогателен, е и зареден с открита превзетост. Главен воин в него е застаряващият стендъп комедиант Довале Гринщейн, който изнася своето може би последно зрелище в един нощен клуб в провинциалното израелско градче Натания. Текстът наподобява на стендъп монолог с типичния за жанра провокативен комизъм - политически неточни вицове, пиперливи откровености, грубовати заигравки с публиката. Ала този дълъг монолог не съдържа единствено хаплива ирония и смехории, тъй като довечера Довале е решил да рискува и да се разкрие пред своята аудитория изцяло.
Виртуозният Самуел Финци е съвършен за облика на Довале и за тази роля той впряга целия си актьорски диапазон и сексапил. Забавлява с вицове, пее, свири, танцува, даже черпи публиката с водка. Но и на сцената като в романа не става дума за елементарен стендъп. В романа изтощеният комедиант избира да признае травматичната истина за своето детство, минало в семейство, белязано от ужасите на холокоста. На сцената артистът ненадейно сменя комичната тактичност - насочва иронията към себе си, а шегите се трансформират в удари. Разкъсва елегантния си костюм, потича кръв. За да стигне до сърцевината си, той би трябвало да се обърне с хастара на открито.
Преобръщането е лайтмотив в романа и в спектакъла, където освен личността, само че и внушителната сценография от плоскости (дело на режисьора Душан Парижек) също се върти и прекатурва. Един от номерата, които язвителният безсрамник Довале в никакъв случай не е правил пред аудитория, е нещо, което постоянно е правил като дете - да върви на ръце. Да се обърне с главата надолу е вицът без думи на личното му тяло, който като дребен е обичал да споделя, като че ли с цел да добави друга вероятност към непоносимата действителност. В своята последна вечер на сцената той ще се опита да си го напомни още веднъж.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ