„Татко, колко бих желала да не пиеш вече!“ ♥ Чутата детска молитва
„ Господи, Боже мой, довечера аз давам обещание, до момента в който съм жив, в никакъв случай към този момент да не поставям в устата си нито капка даже алкохол. Дай ми мощ, с цел да удържа обета си, помогни ми, с цел да стана по-добър човек. “
(„ Praying Girl “, 1870, Roberto Ferruzzi)
Чута молитва
Бог се вслушва в молитвите на дребните почтени деца и скоро извършва положителните и потребни техни стремежи.
Беше сряда след обед. Децата нямаха учебни занятия и по тази причина игрището бе добре посетено. Една по-голяма група деца се тъкмеше да стартира някаква обща игра.
– Кой желае да играе на „ Сляпа баба “, – се обади Фриц.
Всички бяха за тази игра и образуваха един огромен кръг с Фриц Вендел в средата, защото той бе най-големият.
– Ела да играеш с нас, – споделяше едно от децата на Ерна, която стоеше свенливо настрани и не смееше да се причисли към другите.
– Остави я, дано стои настрани! – извика Фриц пренебрежително – никой не играе с нея; тя е от неприятно семейство – татко й е алкохолик.
Когато детето чу тези недомислени и жестоки думи, неговото бледно лице се обля с бегла руменина. То беше така и така прекомерно сензитивно. Но тази стрела пристигна да улучи таман най-болното място в сърцето му. Да, бащата на Ерна беше алкохолик, това знаеха всички, а самата тя го знаеше най-добре. Но да бъде замерена в лицето пред всички с това, за което тя не беше отговорна, и да я изключат от играта заради бащин недостатък, това беше прекалено много за нея, с цел да може да го понесе. Тя една можа да прикрие сълзите си, до момента в който се скрие от погледите на децата. Като се видя сама, тя даде цялостна независимост на сълзите си и разплакана отиде при майка си.
– Какво ти е, Ерна? – запита майката с присъединяване и съчувствие, когато видя дребната и разбра, че нещо би трябвало да се е случило.
– Фриц Вендел ми сподели, – тук тя се разхълца по този начин неудържимо, че едвам можеше да приказва, – той ми сподели, че с мен никой ни желае да върви и играе, тъй като баща пие.
– Бедното ми дете! – споделяше госпожа Щайн прекомерно нажалена и очите й незабавно овлажняха. Това постоянно се случваше с нея. Колко страдания и несгоди бе й докарал до момента порокът на нейния мъж! Такива думи не бяха нещо ново за нея. Детето се изправи и с мъчителна горест загледа майка си.
– Ах, мамо, какво щеше да бъде, в случай че баща не пиеше към този момент! Мислиш ли, че той може да остави пиенето? Колко бих желала да бъда и аз така блага и обична както другите деца, та да мога да играя с тях! Не мога да претърпявам, когато ми приказват това и когато постъпват с мене по този начин, сякаш съм направила нещо незаконно.
- И аз мисля, че друго ще бъде тогава, – отвърна майката, като притегли до себе си детето и го целуна, – непрекъснато се апелирам за това, само че всички ние сме слаби индивиди. Татко ти не може самичък да се освободи от неприятната привичка, това би трябвало да стори всесилният Бог. Само че ние би трябвало да Го молим за това.
Към времето за вечеря бащата се прибра у дома. Той беше другояче работлив и с всички съседи живееше добре. В това всеки го хвалеше. Но пък беше по този начин от дълго време и мощно предаден на пиянството, щото всички, които знаеха този негов табиет, считаха, че рано или късно той ще стане жертва на пиенето.
По обикновеному Ерна се затича към вратата с цел да посрещне татко си. Тя го поздрави така благо и общително, както постоянно. Но бащата незабавно видя, че би трябвало да се е случило с неговото дете нещо, което притиска радостното му сърце. То беше някак си неизмеримо спокойно и личеше си, че нещо тегне на душата му.
– Ти си нещо тъжна, какво ти е? – попита той Ерна, като поглаждаше красивите къдрици по главата й. Очевидно беше, че й бе мъчно да отговори на това.
– Татко, това единствено не мога да ти кажа…
– Защо пък не можеш?
– Може би ще се разсърдиш, в случай че ти кажа, – отвърна Ерна боязливо.
– Какво се е случило, Ерна? Кажи ми незабавно! Няма за какво да се боиш. – успокояваше я бащата.
Тежките думи, които Фриц Вендел бе отправил към нея, бяха с такова дълготрайно деяние, щото тя отново почна да плаче. Най-после тя бе надвита от възприятията и се реши да заприказва:
– Татко, какъв брой бих желала да не пиеш към този момент! Децата не желаят да играят с мен, тъй като ти отиваш по кръчмите, с цел да се напиваш.
Бащата искаше да успокои детето си, само че гърлото му бе като че затиснато. Той се позасрами, че е станал причина на такава болежка и неволя. В този миг майката викна Ерна да пристигна в кухнята, с цел да й помогне в нещо и по този метод тя освободи, както бащата, по този начин и детето от усложнението, в което с двамата бяха изпаднали.
Майката знаеше къде ще отива нейният мъж, когато незабавно след вечерята той взимаше шапката си. Изпървом той бе намислил довечера да остане у дома, само че не можеше да противостои против силата на навика. Бе си определил, обаче през днешния ден да пие повече от една-две чашки. Все още беше много мъчно за него да отстъпи от своята привичка.
Преди ставането му от трапезата, Ерна беше към този момент излязла на открито. когато минаваше край бъзовия буренак, който се намираше покрай градинската врата, той чу гласа на своето дете и това го накара да застане и се вслуша. Той можа да долови тези думи:… „ Затова апелирам ти се, Боже и благи наш Спасителю, дай на баща ми мощ, с цел да надвие на своя недостатък и да не пие към този момент. Направи го подобен, какъвто беше по-рано, тогава децата няма към този момент да ме презират и отбягват. Моля се на Тебе, Христе Боже наш, тъй като единствено Ти можеш да сториш това огромно положително на мене и на нещастната ми майка “.
Бащата изслуша тази елементарна молитва със спотаен мирис. Всяка дума пробождаше сърцето му и докарваше гризене на съвестта му.
Господи, Боже мой, – споделяше той бавно, – довечера аз давам обещание, до момента в който съм жив, в никакъв случай към този момент да не поставям в устата си нито капка даже алкохол. Дай ми мощ, с цел да удържа обета си, помогни ми, с цел да стана по-добър човек.
– Колко се веселя. Татко, какъв брой благо е това, което казваш, викаше Ерна, като увиваше ръцете си към шията му, – в този момент ми е все едно, какво ще ми споделят децата, тъй като ти не си към този момент алкохолик!
– Ако Бог ми помогне, блага Ерна, аз няма към този момент да бъда подобен, – отговаряше бащата твърдо и самонадеяно. Той хвана детето си за ръка и двамата се завърнаха в къщи, дето брачната половинка, въпреки и преуморена, все продължаваше да работи.
Колко радостно, щастливо и признателно беше довечера това злочесто до момента семейство. Това бе началото на нов живот. Молитвата на Ерна доближи бързо до небето, тъй като излизаше от дълбините на сърцето, а една почтено страдаща рожба беше пропита с религия в Божието всемогъщество.
Списание „ Православна християнска Библиотека “, 1927 година
Източник:
Картина: „ Praying Girl “, 1870, Roberto Ferruzzi
