П. Дишков, Кроношпан: Горите у нас се управляват устойчиво
Горите в България се ръководят стабилно, само че има едно огромно недоумение за метода, по който работи дърводобивната промишленост.
Това съобщи инж. Петър Дишков, мениджърСнабдяване с дървесина в Кроношпан България, който беше един от лекторите на форума Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие.
Как се ръководят горите у нас?
" Има една голяма бездна в обществото. От една страна са градските хора, които смятат, че горите би трябвало да са консервирани и там не би трябвало да се прави никаква активност.
Те обаче не си дават сметка, че от тази активност идват техните мебели, хартията и всички останали артикули, които употребяваме всекидневно. От другата страна са хората, които работят в горите, хората от дребните обитаеми места и лесовъдите, с помощта на които ние имаме тези гори, тъй като това не постоянно е било по този начин. Преди 100 години горските масиви у нас са били на половина на днешните ", изясни Дишков.
Той сподели още, че единствено през последните 60 години те са се нараснали тройно.
По думите му, тази бездна може да се преодолее с напъните на държавната администрация, науката и лесовъдите, само че, за жалост, те досега са незадоволителни и по тази причина тематиката се употребява от хора с неразбираеми ползи и пълномощия, които настройват обществото против дейностите в горите.
" Горското стопанство в България е напълно с екологична устременост. Всички действия в горите се вършат за възстановяване на тяхното положение ", сподели още специалистът.
Той даде образец със залесяването, при което на един декар се засаждат сред 500 и 1000 фиданки. А когато гората доближи зрялост, на същата повърхност остават към 50 дървета.
Тоест за виталния ѝ цикъл от 100 години би трябвало от 500 дървета да останат 50. Това, което вършат лесовъдите и горските стопанства, е през избран интервал от време да се извеждат сред 10% и 20% от дърветата, въз основата на научно обосновани критерии.
" Има доста доказателства за сполучливото ръководство на горите в България. Ние сме на второ място в Европа по биоразнообразие, както и на едно от водещите места по опазени остарели гори.
Ако горите у нас бяха " изсечени ", както постоянно се твърди в общественото пространство, това нямаше по какъв начин да се случи ", съобщи Петър Дишков.
Какво се случва с дървесните боклуци?
Той напомни, че в така наречен " Зелена договорка ", контрактувана в Европейския съюз, дървесината е посочена като един от ресурсите на бъдещето. Тя е възобновим, само че стеснен запас и по тази причина би трябвало да се употребява вярно.
Кроношпан България е профилирана в преработването на дървесни боклуци, само че употребява и дребноразмерна дървесина от горатаза производството на артикул, който замества солидната дървесина от старите гори.
Това е значимо, тъй като в България се генерират сред 500 хиляди и 1 милион тона дървесни боклуци годишно. Депонирането им коства сред 200 и 300 лв. на звук на общините.
Но по-лошото е, че в множеството случаи те даже не се депонират, а отиват в печките на хората, с което се основава съществено замърсяване. Третият вид е да попаднат на нерегламентирани сметища, сподели специалистът.
" Това, което ние вършим от няколко години, е да рециклираме тези дървесни боклуци, като за задачата сдружението е вложило над 600 млн. лева в един от най-модерните фабрики край Велико Търново.
Там се употребява най-съвременната техника за произвеждане на материали от дървесина, като сполучливо се ползват всички правила на кръговата стопанска система ", сподели още Дишков.
Как технологиите трансформират дърводобива и обработката на дървения материал?
Според Петър Дишков, във връзка с дърводобива България е изостанала извънредно доста и към момента се употребяват методите от годините на Втората международна война, които не са ефикасни.
Той сподели още, че в Западна и Централна Европа към този момент се употребяват машинни способи за рандеман, които са доста по-щадящи за околната среда.
" По отношение на дървообработването, новите технологи позваляват по-качествено и по-пълно оползотворяване на дървесните боклуци. Можем изрично да кажем, че към този момент имаме безотпадна технология, при която остатъчният материал на процедура е нула.
Тоест, това, към което Европа се стреми към 2050 година, в нашия цех към този момент се е случило ", съобщи Дишков.
Как стои въпросът с човешкия запас?
" Една компания е толкоз сполучлива, колкото сполучливи са нейните чиновници. В нашия отрасъл по принцип работят най-различни хора - от такива с главно обучение до експерти с висока експертиза, като дизайнери, технолози и така нататък
Това, което ние вършим, е да се опитаме да си " отгледаме " експерти и да ги приобщим към компаниятакакто със обществени пакети, по този начин и с дълготрайна мотивация. По-голямата част от нашите чиновници са с над 10-15 години стаж ", съобщи още представителят на Кроношпан България.
Форумът Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие се реализира с поддръжката на ОББ Асет мениджмънт, Българска фондова борса, BULGARIAN PROPERTIES и Соф Кънект.
Това съобщи инж. Петър Дишков, мениджърСнабдяване с дървесина в Кроношпан България, който беше един от лекторите на форума Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие.
Как се ръководят горите у нас?
" Има една голяма бездна в обществото. От една страна са градските хора, които смятат, че горите би трябвало да са консервирани и там не би трябвало да се прави никаква активност.
Те обаче не си дават сметка, че от тази активност идват техните мебели, хартията и всички останали артикули, които употребяваме всекидневно. От другата страна са хората, които работят в горите, хората от дребните обитаеми места и лесовъдите, с помощта на които ние имаме тези гори, тъй като това не постоянно е било по този начин. Преди 100 години горските масиви у нас са били на половина на днешните ", изясни Дишков.
Той сподели още, че единствено през последните 60 години те са се нараснали тройно.
По думите му, тази бездна може да се преодолее с напъните на държавната администрация, науката и лесовъдите, само че, за жалост, те досега са незадоволителни и по тази причина тематиката се употребява от хора с неразбираеми ползи и пълномощия, които настройват обществото против дейностите в горите.
" Горското стопанство в България е напълно с екологична устременост. Всички действия в горите се вършат за възстановяване на тяхното положение ", сподели още специалистът.
Той даде образец със залесяването, при което на един декар се засаждат сред 500 и 1000 фиданки. А когато гората доближи зрялост, на същата повърхност остават към 50 дървета.
Тоест за виталния ѝ цикъл от 100 години би трябвало от 500 дървета да останат 50. Това, което вършат лесовъдите и горските стопанства, е през избран интервал от време да се извеждат сред 10% и 20% от дърветата, въз основата на научно обосновани критерии.
" Има доста доказателства за сполучливото ръководство на горите в България. Ние сме на второ място в Европа по биоразнообразие, както и на едно от водещите места по опазени остарели гори.
Ако горите у нас бяха " изсечени ", както постоянно се твърди в общественото пространство, това нямаше по какъв начин да се случи ", съобщи Петър Дишков.
Какво се случва с дървесните боклуци?
Той напомни, че в така наречен " Зелена договорка ", контрактувана в Европейския съюз, дървесината е посочена като един от ресурсите на бъдещето. Тя е възобновим, само че стеснен запас и по тази причина би трябвало да се употребява вярно.
Кроношпан България е профилирана в преработването на дървесни боклуци, само че употребява и дребноразмерна дървесина от горатаза производството на артикул, който замества солидната дървесина от старите гори.
Това е значимо, тъй като в България се генерират сред 500 хиляди и 1 милион тона дървесни боклуци годишно. Депонирането им коства сред 200 и 300 лв. на звук на общините.
Но по-лошото е, че в множеството случаи те даже не се депонират, а отиват в печките на хората, с което се основава съществено замърсяване. Третият вид е да попаднат на нерегламентирани сметища, сподели специалистът.
" Това, което ние вършим от няколко години, е да рециклираме тези дървесни боклуци, като за задачата сдружението е вложило над 600 млн. лева в един от най-модерните фабрики край Велико Търново.
Там се употребява най-съвременната техника за произвеждане на материали от дървесина, като сполучливо се ползват всички правила на кръговата стопанска система ", сподели още Дишков.
Как технологиите трансформират дърводобива и обработката на дървения материал?
Според Петър Дишков, във връзка с дърводобива България е изостанала извънредно доста и към момента се употребяват методите от годините на Втората международна война, които не са ефикасни.
Той сподели още, че в Западна и Централна Европа към този момент се употребяват машинни способи за рандеман, които са доста по-щадящи за околната среда.
" По отношение на дървообработването, новите технологи позваляват по-качествено и по-пълно оползотворяване на дървесните боклуци. Можем изрично да кажем, че към този момент имаме безотпадна технология, при която остатъчният материал на процедура е нула.
Тоест, това, към което Европа се стреми към 2050 година, в нашия цех към този момент се е случило ", съобщи Дишков.
Как стои въпросът с човешкия запас?
" Една компания е толкоз сполучлива, колкото сполучливи са нейните чиновници. В нашия отрасъл по принцип работят най-различни хора - от такива с главно обучение до експерти с висока експертиза, като дизайнери, технолози и така нататък
Това, което ние вършим, е да се опитаме да си " отгледаме " експерти и да ги приобщим към компаниятакакто със обществени пакети, по този начин и с дълготрайна мотивация. По-голямата част от нашите чиновници са с над 10-15 години стаж ", съобщи още представителят на Кроношпан България.
Форумът Darik Business Radar: Бизнесът през идващото десетилетие се реализира с поддръжката на ОББ Асет мениджмънт, Българска фондова борса, BULGARIAN PROPERTIES и Соф Кънект.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ