Педро Санчес – Лицето на „Франкенщайн“
Горещо лято с непредсказуеми последици се обрисува по южния фланг на Европейски Съюз тази година. На първо място, след месеци на блуждаене и малко провисване на нокти над ръба на по-дълбока политическа рецесия, Италия се снабди с коалиционо държавно управление, сплотяващо две изцяло противоположни популистки течения.
И до момента в който “непримиримият-към-еврократи ” Алексис Ципрас евентуално е потривал предостатъчно ръце в Атина от новината за непредвидените мощни съдружници и съидейници, които ще може да потърси в Съвета на Европейски Съюз, с цел да се опъва на Берлин, Париж и Брюксел, фронтът му изненадващо се разшири до Испания. Където след избор на съмнение предходната седмица в ръководещото страната от 2011 година държавно управление на консерваторите от Народната партия на Мариано Рахой, на власт пристигна не по-малко спорна коалиция, ръководена от водача на социалистите Педро Санчес. Което, съгласете се, за нашите показа от тази страна на Стария континент, е несъмнено най-испанското име, което някой може да си показа.
Така или другояче господин Санчес застана отпред на коалиция, сплотяваща ляво-популистката партия “Подемос ”, каталунски националисти, придвижвания близки до някогашните баски сепаратисти и други дребни партии и обединявания. Или да перифразираме оня анекдот: “може ли да се получи по-абсурдно европейско държавно управление от обединението сред “Пет Звезди ” и “Лигата ” в Италия, сплотяващо леви-популисти и евроскептици; и Испания сподели: хвани ми бирата! ” Или по-скоро “дръж ми виното ”, с цел да сме почтени с усетите на потомците на Сервантес.
И последните сглобиха нещо, което политическите съперници на Педро Санчес на Пиренейския полуостров основателно или не назовават “Коалицията Франкенщайн ” – социалистите имат единствено 84 от 350 места в законодателното заседание и зависят главно от 67-те депутати на “Подемос ” за парламентарната поддръжка за новото държавно управление. А за последните няма никаква гаранция, че в бъдеще ще гласоподават “за ” политиките, които ще желае да прокарва Педро Санчес. Особено в случай че са в несъгласие с пламенните речи и обещания на водача на “Подемос ” Пабло Иглесиас, който граби не малко от обичайния електорат на левицата.
За 29-те гласа, които дават националистките и другите партии в парламентарната коалиция ще е също непрекъснато въпрос на баланс. Педро Санчес към този момент разгласи желанията да съблюдава абсолютно конституцията на страната, що се отнася до териториалният й интегритет, само че и да търси разговор с каталунските националисти и новоизбраният президент на самостоятелната провинция Куим Тора. Което може да значи и смяна на курса на борба Мадрид-Барселона в бъдещите връзки. Според някои наблюдаващи видимо дребната тежест пък на баските придвижвания в обединението, които наподобяват вътре единствено за аритметиката и престижа, също не е за подценяване, в случай че опре до тях да вземат решение бъдещето на държавното управление.
И по този начин третата и четвъртата най-големи стопански системи в Еврозоната ще се ръководят идващите месеци от държавни управления, пристигнали на власт с обещания за слагане на завършек на политиките на икономическа и финансова въздържаност, разхлабване на държавните кесии за обществени политики и като цяло връщане към “доброто остаряло време ” отпреди световната рецесия от 2008 година, всекиму съгласно неговата си версия за нещата.
Дебютът и на двамата нови министър председатели ще бъде на идният Европейски съвет в края на юни в Брюксел. И както отделихме внимание на новият италиански държавен началник Джузепе Конте преди 10 дни (и той за малко да не заеме поста), да се обърнем и към неговия испански сътрудник, също за първи път в живота си министър-председател.
Педро Санчес Перез Кастехон е роден на 29 февруари 1972 година Мадрид. В испанската столица бъдещият министър председател получава междинното и главното си обучение. През младежките си години се занимава интензивно с баскетбол и даже доближава до юношеския тим до 21-годишна възраст на професионален мадридски клуб. Спортът обаче не се оказва неговото предопределение, през 1990 се записва да учи стопанска система и стопанско ръководство в Университета “Комплутенсе ” в Мадрид, и се дипломира през 1995 година Към Испанската социалистическа работническа партия (ИСРБ) се причислява още като студент през 1993 година и в края на 90-те към този момент се издига в йерархията й. След няколко мандата като общински консултант за ИСРБ в Мадрид, през 2009 година влиза в Народното събрание като народен представител и е избран отново през 2011 година Между 2014 и 2016 година е генерален-секретар на партията и водач на опозицията против Мариано Рахой в Народното събрание. Преизбран е отпред на ИСРБ през 2017 година, а от 2 юни 2018 година е министър-председател на Испания.
Познава нашия завършек на Европа
По време на късия си опит да направи консултантска кариера в Ню Йорк сред 1996 година и 1997 година младият въодушевен икономист Педро Санчес попада в полезрението на тогавашният дипломат на Испания в Организация на обединените нации и някогашен външен министър на страната в държавното управление на Фелипе Гонзалес. През 1997 година Санчес е назначен за шеф на кабинета на Гонзалес, който е изпратен за Върховен представител за Босна и Херцеговина. На поста си бъдещият министър председател на Испания остава до идната година, преди да се трансферира към Европарламента, само че нищо чудно да продължава да хвърля по едно око.
За него
Непосилна задача
Рахой имаше най-малкото парламентарно болшинство в актуалната история на Испания. С едвам 84 депутати-социалисти в 350-местната камара, държавното управление на малцинството на Санчес ще победи върха. Освен това, политическите групи, които помогнаха на Санчес да заеме поста са се потвърдили като неблагонадеждни сътрудници в предишното. “Подемос ” води яростна битка против Санчес за надзор на левицата още от основаването на “анти-статукво ” партията през 2014 година
Диего Торес, публицист, “Политико ”
Вярвам във Вас
Уверен съм че Вие и вашето държавно управление ще изиграете градивна роля в Европейски Съюз. (…) вашето назначение идва в миг на провокации пред Европа. Европейското само в този момент, е по належащо от всеки път.
Доналд Туск, ръководител на Съвета на Европейски Съюз, в приветствен адрес към Санчес
Умее да изненадва
Педро Санчес се появи като на практика чужд, с цел да стане водач на испанските социалисти през 2014 година Фотогеничният икономист и някогашен баскетболист завоюва членовете с обещания да сплоти разграничена партия и да върне социалистите на власт. В следствие понесе две изборни провали през 2015 и 2016 година. Беше заставен да подаде оставка (…) и няколко месеца по-късно озадачи всичките си критици като още веднъж завоюва поста (б.р. – на общоприет секретар).
Гай Хечкоу, публицист, Би Би Си-Мадрид
И до момента в който “непримиримият-към-еврократи ” Алексис Ципрас евентуално е потривал предостатъчно ръце в Атина от новината за непредвидените мощни съдружници и съидейници, които ще може да потърси в Съвета на Европейски Съюз, с цел да се опъва на Берлин, Париж и Брюксел, фронтът му изненадващо се разшири до Испания. Където след избор на съмнение предходната седмица в ръководещото страната от 2011 година държавно управление на консерваторите от Народната партия на Мариано Рахой, на власт пристигна не по-малко спорна коалиция, ръководена от водача на социалистите Педро Санчес. Което, съгласете се, за нашите показа от тази страна на Стария континент, е несъмнено най-испанското име, което някой може да си показа.
Така или другояче господин Санчес застана отпред на коалиция, сплотяваща ляво-популистката партия “Подемос ”, каталунски националисти, придвижвания близки до някогашните баски сепаратисти и други дребни партии и обединявания. Или да перифразираме оня анекдот: “може ли да се получи по-абсурдно европейско държавно управление от обединението сред “Пет Звезди ” и “Лигата ” в Италия, сплотяващо леви-популисти и евроскептици; и Испания сподели: хвани ми бирата! ” Или по-скоро “дръж ми виното ”, с цел да сме почтени с усетите на потомците на Сервантес.
И последните сглобиха нещо, което политическите съперници на Педро Санчес на Пиренейския полуостров основателно или не назовават “Коалицията Франкенщайн ” – социалистите имат единствено 84 от 350 места в законодателното заседание и зависят главно от 67-те депутати на “Подемос ” за парламентарната поддръжка за новото държавно управление. А за последните няма никаква гаранция, че в бъдеще ще гласоподават “за ” политиките, които ще желае да прокарва Педро Санчес. Особено в случай че са в несъгласие с пламенните речи и обещания на водача на “Подемос ” Пабло Иглесиас, който граби не малко от обичайния електорат на левицата.
За 29-те гласа, които дават националистките и другите партии в парламентарната коалиция ще е също непрекъснато въпрос на баланс. Педро Санчес към този момент разгласи желанията да съблюдава абсолютно конституцията на страната, що се отнася до териториалният й интегритет, само че и да търси разговор с каталунските националисти и новоизбраният президент на самостоятелната провинция Куим Тора. Което може да значи и смяна на курса на борба Мадрид-Барселона в бъдещите връзки. Според някои наблюдаващи видимо дребната тежест пък на баските придвижвания в обединението, които наподобяват вътре единствено за аритметиката и престижа, също не е за подценяване, в случай че опре до тях да вземат решение бъдещето на държавното управление.
И по този начин третата и четвъртата най-големи стопански системи в Еврозоната ще се ръководят идващите месеци от държавни управления, пристигнали на власт с обещания за слагане на завършек на политиките на икономическа и финансова въздържаност, разхлабване на държавните кесии за обществени политики и като цяло връщане към “доброто остаряло време ” отпреди световната рецесия от 2008 година, всекиму съгласно неговата си версия за нещата.
Дебютът и на двамата нови министър председатели ще бъде на идният Европейски съвет в края на юни в Брюксел. И както отделихме внимание на новият италиански държавен началник Джузепе Конте преди 10 дни (и той за малко да не заеме поста), да се обърнем и към неговия испански сътрудник, също за първи път в живота си министър-председател.
Педро Санчес Перез Кастехон е роден на 29 февруари 1972 година Мадрид. В испанската столица бъдещият министър председател получава междинното и главното си обучение. През младежките си години се занимава интензивно с баскетбол и даже доближава до юношеския тим до 21-годишна възраст на професионален мадридски клуб. Спортът обаче не се оказва неговото предопределение, през 1990 се записва да учи стопанска система и стопанско ръководство в Университета “Комплутенсе ” в Мадрид, и се дипломира през 1995 година Към Испанската социалистическа работническа партия (ИСРБ) се причислява още като студент през 1993 година и в края на 90-те към този момент се издига в йерархията й. След няколко мандата като общински консултант за ИСРБ в Мадрид, през 2009 година влиза в Народното събрание като народен представител и е избран отново през 2011 година Между 2014 и 2016 година е генерален-секретар на партията и водач на опозицията против Мариано Рахой в Народното събрание. Преизбран е отпред на ИСРБ през 2017 година, а от 2 юни 2018 година е министър-председател на Испания.
Познава нашия завършек на Европа
По време на късия си опит да направи консултантска кариера в Ню Йорк сред 1996 година и 1997 година младият въодушевен икономист Педро Санчес попада в полезрението на тогавашният дипломат на Испания в Организация на обединените нации и някогашен външен министър на страната в държавното управление на Фелипе Гонзалес. През 1997 година Санчес е назначен за шеф на кабинета на Гонзалес, който е изпратен за Върховен представител за Босна и Херцеговина. На поста си бъдещият министър председател на Испания остава до идната година, преди да се трансферира към Европарламента, само че нищо чудно да продължава да хвърля по едно око.
За него
Непосилна задача
Рахой имаше най-малкото парламентарно болшинство в актуалната история на Испания. С едвам 84 депутати-социалисти в 350-местната камара, държавното управление на малцинството на Санчес ще победи върха. Освен това, политическите групи, които помогнаха на Санчес да заеме поста са се потвърдили като неблагонадеждни сътрудници в предишното. “Подемос ” води яростна битка против Санчес за надзор на левицата още от основаването на “анти-статукво ” партията през 2014 година
Диего Торес, публицист, “Политико ”
Вярвам във Вас
Уверен съм че Вие и вашето държавно управление ще изиграете градивна роля в Европейски Съюз. (…) вашето назначение идва в миг на провокации пред Европа. Европейското само в този момент, е по належащо от всеки път.
Доналд Туск, ръководител на Съвета на Европейски Съюз, в приветствен адрес към Санчес
Умее да изненадва
Педро Санчес се появи като на практика чужд, с цел да стане водач на испанските социалисти през 2014 година Фотогеничният икономист и някогашен баскетболист завоюва членовете с обещания да сплоти разграничена партия и да върне социалистите на власт. В следствие понесе две изборни провали през 2015 и 2016 година. Беше заставен да подаде оставка (…) и няколко месеца по-късно озадачи всичките си критици като още веднъж завоюва поста (б.р. – на общоприет секретар).
Гай Хечкоу, публицист, Би Би Си-Мадрид
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ