Защо „Улица Сезам“ беше забранена в Мисисипи
Голямото пиле, Бърт и Ърни, както и положителното остаряло Бисквитено страшилище са все персонажи, които живеят на известната улица „ Сезам “. Излишно е да споделяме, че детското предаване е спечелило публика от целия свят, като с изключение на приятни и забавни герои, всеки е имал опция да се научи да брои или да натрупа нови познания. Предаването постоянно е било просветително. Според детските психолози е съумяло да влияе и да даде някои уроци от живота, илюстрирайки ги или непосредствено изигравайки ги пред камера.
Интересен факт, е че съвсем всеки воин в епизодите се пробва да поправи грешките си, не се срами да се извини или да помогне. Първият епизод е излъчен през 1969 година и незабавно идва с голямо внимание и похвали. Никой няма нищо срещу да запълни детската стратегия с предаването с едно малко изключение – Мисисипи. Според направеното проучване и гласоподаване на просветителни консултанти, предаването е прекомерно противоречиво за лъчение. Макар и „ Улица Сезам “ да е в ефир от няколко месеца, новоформираният отдел за просветителна телевизия на щата Мисисипи се събирал постоянно при започване на януари.
Изборът на излъчвания се случвал с присъединяване на губернатор Джон Бел Уилямс, който имал дефинитивно решение, както и правото да участва на дебатите. Останалите 5 души от борда били преподавател, шеф на учебно заведение, жител, учител от детската градина и изненадващо за всички Джеймс МакКей – притежател на банка в Джаксън, Мисисипи. Присъствието на МакКей в комисията е опит да завоюва властта на своя страна, откакто неговият тъст Алън Томпсън 20 години заема позицията на кмет в Джаксън. Томпсън бил прочут съперник на интеграцията, създател на акцията „ Свободата на избор “, която на практика влизала в спор с учебните заведения и не разрешавала сегрегацията. 60-те години на предишния век са извънредно срамни за щата, а расизмът е бил нещо изцяло обикновено.
Във вихъра на бурята се появява това телевизионно предаване, основано от Хоан Ганц Куни – някогашен публицист, който в следствие се издига до ефирен продуцент. Когато стартира да работи върху това предаване, в някои серии избира цветнокожи артисти като Мат Робинсън и Лорета Лонг, които би трябвало да изиграят функциите на Гордън и Сюзън. Освен това излизат на сцената с бели артисти като Боб МакГрат. Дори децата на „ Улица Сезам “ не се вълнували от цвета на кожата. И внезапно тъкмо това предаване стартира да печели вниманието на мнозина. Точно тази изненада предиздвикала съвсем всички в щата да се замислят.
Бюджетът на предаването е 5 357 441 $ и съгласно някои малките екрани е обидно, че се употребяват цветнокожи артисти. Претенциите не престават да се преглеждат, въпреки и самото предаване да се популяризира изцяло гратис за всички малките екрани в Съединени американски щати. И когато пристигнало времето за избор, трима гласоподават срещу предаването, с което Джаксън публично губи правото да се запознае с герои като Голямото пиле. Членовете, които не съумели да преборят тази компликация, бързо съобщили историята на New York Times и споделили, че дните на иго би трябвало от дълго време да са приклюичили, изключително откакто става въпрос за учебен детски филм.
Мотивите на комисията са, че един от членовете бил извънредно афектиран от подбора на артисти и самият той твърдял, че Мисисипи не е подготвен за сходни изненади. Вниманието се насочва към управата на щата и рецензиите стартират да валят от всички страни. Друг огромен проблем е, че приключването на информация става задоволително в детайли и споделя по какъв начин самото гласоподаване било чиста проформа. Защитниците на концепцията побързали да споделят, че самото предаване може да се употребява за манипулиране на деца, а други юристи преглеждат интеграцията като нещо към момента рисково за дребните деца. Активирането на пресата не прави обстановката по-розова.
Демократичните вестници на делтата споделят, че огромният проблем за журито е фактът, че учителят в това предаване е афро-американец и надлежно прави всичката работа в предаването. Самият Хоан назовава това решение „ покруса “ за младежите. Добрата вест е, че откакто всички настръхват против това безумство, комисията бързо анулира решението си. На идващия месец „ Улица Сезам “ потегля по локалните малките екрани и се излъчва в Мемфис, Ню Орлианс, Алабама и несъмнено – Мисисипи. Излишно е да споделяме, че Томпсън не съумява да завоюва по никакъв метод идващите избори. През есента на 1970 година всички артисти от предаването гостуват на градчето и се срещат с представителите на борда, които в този миг са събрали пари, с цел да платят за живо зрелище, като с тази концепция се надяват, че ще получат опрощение.
Предаването съумява да завоюва многочислени награди през идващите 50 години. По-лошото е, че в историята на Мисисипи, това няма да е единственото филмче, което ще се цензурира. Скорошни изяви от предходната година демонстрират, че Алабама и Арканзас отхвърлят да пуснат анимационните серии на „ Артур “ където плъх и мравояд от един и също пол подписват брак. Очевидно телевизионната цензура има доста сложна задача, само че разглеждайки проблема с „ Артур “, проблемите с жителите на „ Улица Сезам “ са били доста по-леки за решение.
