``Голямото напускане``: или защо пазарът на труда в САЩ вече никога няма да е същият |
„ Голямото овакантяване “ (#TheGreatResignation) е термин, който все по-често се употребява за пазара на труда в Съединени американски щати. Измислен е от професор Антъни Клоц от тексаския университет Texas A&M. Той твърди, че при връщането към работното си място след пандемията, хората биха предпочели да изоставен работа и да потърсят по-подходяща, в сравнение с просто да се върнат към остарялата рутина в офиса всеки ден.
Доказателствата се усилват: един на всеки четирима американци ще потърси нова работа, когато пандемията отмине; изследване на Microsoft открива, че 41% от международната работна мощ обмисля да напусне сегашния си шеф тази година; порталът за търсене на фрагменти Monster оповестява, че сега 95% от служащите обмислят промяна на работата.
Въпреки че към момента е прекомерно рано да се предскаже доколко това ще повлияе на средностатистическите компании, няма подозрение, че следва световна смяна. Много компании към този момент изпитват съществено текучество на личен състав и се приготвят за още повече, което ги кара незабавно да търсят спешни решения за привличане и задържане на чиновници.
На пръв взор това звучи обезсърчаващо, само че дава на работодателите опция да трансформират метода си към грижата за чиновниците, тъй че да бъдат мечтан шеф и по този начин да защитят бъдещето си.
Ето кои три точки е най-важно да бъдат проучени, с цел да се случи това, съгласно Лорна Бърнстийн - създател и шеф на уеб страница за клипове за здраве, тренировки и положително душевно положение:
1. Това не е стремително събитие.
Това, което се случва, е огромен сигнал за работодателите, без значение от това дали са процъфтявали или са се свили по време на пандемията. Това е част от по-голяма наклонност, която се оформя в действително време и приказва за самата същина на връзките сред шеф и чиновник. В Съединени американски щати има рекордните 9,2 милиона работни места, само че работодателите не могат да ги запълнят. И като се има поради, че още цели 4 милиона души са напуснали работата си единствено през април, няма липса на търсещи претовареност.
Готовността на хората да изоставен работата си и да търсят нова кариера демонстрира, че желаят по-добри условия. Често чиновниците виждат и околните си да напущат работата си в търсене на по-голяма еластичност, по-добри изгоди и по-подкрепяща фирмена просвета.
Има огромно разминаване сред това, което оферират работодателите, и това, което търсят чиновниците, а служащите имат силата да договарят за условия. Въпреки че множеството водачи могат да оценят последствията, те не ги одобряват задоволително съществено.
2. Работната мощ - и работното място - са изменени вечно.
Нещата няма да се върнат, както са били. Организациите, които се интересуват от поддържането на просвета на висока продуктивност, се развиват дружно със своите хора.
Опитът ни по време на пандемията принуди доста от нас да преоценят целите си в професионалния и персоналния живот. Някои от тях са практични, свързани с ежедневните графици, пътуването до работа, работата в офис или вкъщи. Други области са по-екзистенциални и засягат задачите ни и смисъла на работата, която вършим.
Очевидно доста хора стигат до извода, че не са удовлетворени от работата си. Преценяват, че си заслужава да преминат към нещо, което може да е по-удовлетворяващо, по-добро за психологичното им здраве или където се усещат ценени и подкрепяни в професионалния и персоналния си живот.
Със сигурност никоя компания или изпълнителен шеф не желае да мисли, че не се отнася добре със чиновниците си или че им се споделя, че „ не вършат задоволително “. Но истината е, че чиновниците чакат повече - и става въпрос за повече от пари.
3. Трябва да се грижим за чиновниците си - за всички тях.
Идеята за промяна на работа в търсене на цел, принадлежност и баланс звучи като привилегия, непокътната за малцината късметлии. Но не е. Всеки чиновник, в това число най-нископлатеният служащ или новак в специалността желае пълностоен, удовлетворяващ трудов живот. Всеки би трябвало да чака работно място, където да изпитва възприятие за принадлежност към екипа и да прави работа, от която се усеща добре и за която получава заслужено възнаграждение.
За разлика от преди 40 години, по-нископлатените чиновници не могат да си разрешат да купят жилище или да заплащат за образование в лицей от приходите си. Всъщност служащ с минимална работна заплата на цялостен работен ден може да си разреши наем на жилище с една спалня единствено в 7% от всички окръзи в Съединени американски щати. Ако се надявате да ги привлечете и задържите, би трябвало да предложите скъпи нефинансови хонорари, които усилват заплатата, като да вземем за пример еластичност при планирането, безвъзмездна грижа за деца на място и други добавки, които да поддържат техните ежедневни потребности, написа авторката.
Хората работят интензивно, тъй като би трябвало да свържат двата края, само че биха работили повече, в случай че знаят, че са ценени и обгрижвани. Твърде постоянно ние резервираме използването на това предписание единствено за нашите „ експерти “ или чиновниците по високите равнища. Тази остаряла и елитарна визия е рискова. Когато 50% от чиновниците в услугите откажат да се върнат на работа след пандемията, а една трета даже няма да намерения за завръщане в промишлеността, в действителност ли можете да си позволите да се придържате към този остарял метод на мислене?
Решението - за всички чиновници - зависи от построяването на просвета на грижа, а пандемията тласна доста организации в вярната посока. Служителите на всички равнища желаят да работят за компании, които ценят психологичното здраве на хората, живота им отвън работата и потребността от връзка посред им - неща, които до момента се смятаха за разкош, само че в този момент са от решаващо значение за стимулиране на преданост и продобиване на войната за привличане на работна мощ и задържане на чиновниците.
По време на пандемията служителите са имали време да помислят за живота и целите си, в това число за това по какъв начин дефинират цената и смисъла в работата. Ако не усещат, че получават това, от което се нуждаят, те могат и ще го намерят другаде. Ако тази невиждана смяна на работното място бъде употребена, с цел да се сътвори просвета на грижа, работодателите могат да поддържат чиновниците си щастливи по метод, който построява преданост и ги стопира да търсят други възможности.
Доказателствата се усилват: един на всеки четирима американци ще потърси нова работа, когато пандемията отмине; изследване на Microsoft открива, че 41% от международната работна мощ обмисля да напусне сегашния си шеф тази година; порталът за търсене на фрагменти Monster оповестява, че сега 95% от служащите обмислят промяна на работата.
Въпреки че към момента е прекомерно рано да се предскаже доколко това ще повлияе на средностатистическите компании, няма подозрение, че следва световна смяна. Много компании към този момент изпитват съществено текучество на личен състав и се приготвят за още повече, което ги кара незабавно да търсят спешни решения за привличане и задържане на чиновници.
На пръв взор това звучи обезсърчаващо, само че дава на работодателите опция да трансформират метода си към грижата за чиновниците, тъй че да бъдат мечтан шеф и по този начин да защитят бъдещето си.
Ето кои три точки е най-важно да бъдат проучени, с цел да се случи това, съгласно Лорна Бърнстийн - създател и шеф на уеб страница за клипове за здраве, тренировки и положително душевно положение:
1. Това не е стремително събитие.
Това, което се случва, е огромен сигнал за работодателите, без значение от това дали са процъфтявали или са се свили по време на пандемията. Това е част от по-голяма наклонност, която се оформя в действително време и приказва за самата същина на връзките сред шеф и чиновник. В Съединени американски щати има рекордните 9,2 милиона работни места, само че работодателите не могат да ги запълнят. И като се има поради, че още цели 4 милиона души са напуснали работата си единствено през април, няма липса на търсещи претовареност.
Готовността на хората да изоставен работата си и да търсят нова кариера демонстрира, че желаят по-добри условия. Често чиновниците виждат и околните си да напущат работата си в търсене на по-голяма еластичност, по-добри изгоди и по-подкрепяща фирмена просвета.
Има огромно разминаване сред това, което оферират работодателите, и това, което търсят чиновниците, а служащите имат силата да договарят за условия. Въпреки че множеството водачи могат да оценят последствията, те не ги одобряват задоволително съществено.
2. Работната мощ - и работното място - са изменени вечно.
Нещата няма да се върнат, както са били. Организациите, които се интересуват от поддържането на просвета на висока продуктивност, се развиват дружно със своите хора.
Опитът ни по време на пандемията принуди доста от нас да преоценят целите си в професионалния и персоналния живот. Някои от тях са практични, свързани с ежедневните графици, пътуването до работа, работата в офис или вкъщи. Други области са по-екзистенциални и засягат задачите ни и смисъла на работата, която вършим.
Очевидно доста хора стигат до извода, че не са удовлетворени от работата си. Преценяват, че си заслужава да преминат към нещо, което може да е по-удовлетворяващо, по-добро за психологичното им здраве или където се усещат ценени и подкрепяни в професионалния и персоналния си живот.
Със сигурност никоя компания или изпълнителен шеф не желае да мисли, че не се отнася добре със чиновниците си или че им се споделя, че „ не вършат задоволително “. Но истината е, че чиновниците чакат повече - и става въпрос за повече от пари.
3. Трябва да се грижим за чиновниците си - за всички тях.
Идеята за промяна на работа в търсене на цел, принадлежност и баланс звучи като привилегия, непокътната за малцината късметлии. Но не е. Всеки чиновник, в това число най-нископлатеният служащ или новак в специалността желае пълностоен, удовлетворяващ трудов живот. Всеки би трябвало да чака работно място, където да изпитва възприятие за принадлежност към екипа и да прави работа, от която се усеща добре и за която получава заслужено възнаграждение.
За разлика от преди 40 години, по-нископлатените чиновници не могат да си разрешат да купят жилище или да заплащат за образование в лицей от приходите си. Всъщност служащ с минимална работна заплата на цялостен работен ден може да си разреши наем на жилище с една спалня единствено в 7% от всички окръзи в Съединени американски щати. Ако се надявате да ги привлечете и задържите, би трябвало да предложите скъпи нефинансови хонорари, които усилват заплатата, като да вземем за пример еластичност при планирането, безвъзмездна грижа за деца на място и други добавки, които да поддържат техните ежедневни потребности, написа авторката.
Хората работят интензивно, тъй като би трябвало да свържат двата края, само че биха работили повече, в случай че знаят, че са ценени и обгрижвани. Твърде постоянно ние резервираме използването на това предписание единствено за нашите „ експерти “ или чиновниците по високите равнища. Тази остаряла и елитарна визия е рискова. Когато 50% от чиновниците в услугите откажат да се върнат на работа след пандемията, а една трета даже няма да намерения за завръщане в промишлеността, в действителност ли можете да си позволите да се придържате към този остарял метод на мислене?
Решението - за всички чиновници - зависи от построяването на просвета на грижа, а пандемията тласна доста организации в вярната посока. Служителите на всички равнища желаят да работят за компании, които ценят психологичното здраве на хората, живота им отвън работата и потребността от връзка посред им - неща, които до момента се смятаха за разкош, само че в този момент са от решаващо значение за стимулиране на преданост и продобиване на войната за привличане на работна мощ и задържане на чиновниците.
По време на пандемията служителите са имали време да помислят за живота и целите си, в това число за това по какъв начин дефинират цената и смисъла в работата. Ако не усещат, че получават това, от което се нуждаят, те могат и ще го намерят другаде. Ако тази невиждана смяна на работното място бъде употребена, с цел да се сътвори просвета на грижа, работодателите могат да поддържат чиновниците си щастливи по метод, който построява преданост и ги стопира да търсят други възможности.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ