Голямото френско списание L’Express разкри, че неговият виден бивш редактор

...
Голямото френско списание L’Express разкри, че неговият виден бивш редактор
Коментари Харесай

Шпионин на КГБ години наред бил рамо до рамо с френския елит: Кой е той?

Голямото френско списание L’Express разкри, че неговият изтъкнат някогашен редактор Филип Грумбах е бил разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в продължение на 35 години. Той бе видна фигура във френското общество в продължение на десетилетия.

Грумбах счита президенти, артисти и литературни колоси за близки другари

Той беше именита фигура в публицистиката, която оформи публицистичната посока на едно от най-успешните издания във Франция. Когато умря през 2003 година, министърът на културата Жан-Жак Айагон сподели, че Грумбах е бил „ една от най-запомнящите се и уважавани фигури във френските медии “.

Но той също се подвизаваше под името „ Брок “. Като разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)

Обширно доказателство за двуличния живот на Грумбах може да се откри в по този начин наречените архиви на Митрохин. Те са кръстени на руския майор, който измъква хиляди страници документи от руските архиви. През 1992 година Митрохин ги предава на Англия. По-късно те бяха събрани в книга от Кристофър Самият Андрей и Василий Митрохин.

Сред хилядите страници документи има профили, очертаващи характерностите на западняци, шпионирали за Съветския съюз.

Преди няколко месеца другар на Етиен Жирар, редактор по обществените въпроси в L’Express и съавтор на разобличението на Грумбах, го осведоми, че негов прочут, който изследва досиетата на Митрохин, е видял, че на няколко места се загатва L’Express. В документите се споделя, че сътрудник с кодовото име Брок е работил за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Посочват се и биографични детайлности, които съответстват с тези на Грумбах.

Интересът на Жирар незабавно се разсънва

„ Започнах да дълбая в досието и открих името на Грумбах, написано на съветски, както и няколко фотоси “, споделя той пред BBC. „ И тогава нещата станаха доста по-сериозни. Свързах се с френските секрети служби, с цел да потвърдя, че Брок в действителност е Грумбах. Оттам нещата се развиха като снежна топка. “

Роден в Париж през 1924 година в еврейско семейство, Грумбах бяга от Франция с майка си и братята и сестрите си през 1940 година Това е годината, в която нацистка Германия нахлува и маршал Филип Петен поема властта във Виши с колаборационистки режим. Грумбах се причислява към американската войска съвсем незабавно. Той се бие дружно със съпротивата в Алжир през 1943 година След войната се причислява към новинарската организация AFP. Доста бързо обаче подава оставка в символ на митинг против дейностите на френското държавно управление във войната в Индокитай.

През 1954 година Грумбах е нает да работи в L’Express от Жан-Жак Серван-Шрайбер, неговият създател. Именно тогава стартира да поддържа връзка с някои от най-видните фигури на Франция от 20-ти век.

Той оказа помощ за възобновяване на репутацията на тогавашния сенатор – и предстоящ президент – на Франсоа Митеран, когато беше упрекнат в образуване на подправено ликвидиране през 1960 година

Той беше непосредствен до могъщия Серван-Шрайбер, президента Валери Жискар д’Естен и видния общественик Пиер Мендес Франция. Приятел е и с актьорите Ален Делон и Изабел Аджани. Те даже са ( посетители на сватбата му през 1980 година А писателят Франсоаз Саган и Пиер Берже, съосновател на Yves Saint Laurent, бяха законни очевидци.

Грумбах беше разузнавач на Съюз на съветските социалистически републики през цялото това време

Някои може да гледат на решението му да шпионира за Съветския съюз като на сантиментална история за преданост към един жертван режим. Самият Митрохин споделя, че евентуално идеологията да е била тази, която в началото е привлякла Грумбах в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ала единствено след няколко години аргументите му да остане като разузнавач са по-малко свързани с желанието да прокара идеята на комунизма в Европа,. По-скоро той е имал предпочитание да направи задоволително пари, с цел да си купи апартамент в Париж.

Финансовите тласъци несъмнено бяха привлекателни. Според досиетата на Митрохин, единствено сред 1976 година и 1978 година Грумбах е бил награден с еквивалента на днешните 250 000 евро за услугите си към Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В други три случая през 70-те години той получава спомагателен бонус.

Оказва се, че той е един от 13-те най-хубави руски шпиони във Франция

И въпреки всичко не е ясно какви тъкмо задачи е изпълнявал. Досиетата на Митрохин демонстрират, че по време на президентските избори през 1974 година Комитет за Държавна сигурност (на СССР) му е дало изфабрикувани досиета. Те са имали за цел да основат напрежение сред десните претенденти за президент. Въпреки че L’Express цитира документи, в които се споделя, че на Грумбах е поверена задачата да „ урежда деликатни въпроси “ и „ да поддържа връзка с представители и водачи на политически партии и групи “, има няколко други съответни образеца за интензивно подкрепяне на Грумбах на Съюз на съветските социалистически републики.

Може би това е повода при започване на 80-те години Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да скъса връзките си с него. Агентите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Париж считали Грумбах за „ неоткровен “. Според тях той преувеличавал качествата си да събира информация и цената на своето разузнаване. Освободен е през 1981 година

Никога няма да разберем дали Грумбах е изпитал облекчение, че двойственият му живот завършва

Нито пък по какъв начин се е чувствал пред годините на работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Дали заради позор, или заради непрекъснато възприятие за преданост, той отхвърли единствения прочут опит през 2000 година на публицист, Тиери Уолтън, да разбере повече за годините му като разузнавач. Грумбах в началото наподобява индиректно признава своето минало. По-късно обаче той отдръпна думите си, заплашвайки да съди Уолтън, в случай че продължи с разкриващата книга, която планираше.

Уолтън се отхвърли от плана. Ала случаят провокира у Грумбах предпочитание да приказва за опита си.

Вдовицата му Никол неотдавна сподели пред L’Express, че скоро след визитата на Уолтън починалият й брачен партньор й е споделил истината.

„ Той ми изясни, че е работил за Комитет за Държавна сигурност (на СССР), преди да се оженим “, сподели тя пред списанието.

По думите й, той е загатнал, че е бил „ погнусен “ от расизма, на който е бил очевидец в Тексас, до момента в който е бил в американската войска

Намекнал й, че това го е предиздвикало вместо това да търси съдействие със Съюз на съветските социалистически републики.

„ Той незабавно добави, че желае да спре съвсем незабавно, само че е бил заплашван “, сподели Никол пред L’Express.

Жирар споделя, че не е имал проблем да разкрие истината за някогашния основен редактор.

„ Определено имах възприятието, че си правя работата. От нас зависи да правим следствието, тъй като то ни визира – даже и това да значи да разкрием неуместни истини “, сподели той.

Статията се написа в продължение на три месеца, само че се отплати. Почти всяка медия във Франция подхвана историята. Навярно тъй като мнозина към момента помнят Грумбах като извисяваща се фигура, която доминираше френския медиен пейзаж в продължение на десетилетия.

Някои може да се изкушат да изтупат праха от старите си копия на L’Express от годините на Грумбах в търсене на подсъзнателни просъветски известия. Но надали ще намерят нещо. През 50-те години на предишния век, при първия престой на Грумбах като основен редактор, L’Express се наклони наляво, без въобще да поддържа комунизма. А през 70-те години на предишния век, когато Грумбах още веднъж беше отпред, L’Express, медията се реалокира в едно уверено умерено, демократично, центристко пространство.

Както се показва в отчета на L’Express, работата на Грумбах като разузнавач в никакъв случай не е била да популяризира агитация

„ Той внимаваше да резервира работата си като разузнавач обособена от работата си като редактор на списание “, споделя Жирар. „ Но тъкмо по тази причина всичко проработи. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) искаше той да се придържа към прикритието си на центристки буржоа, с цел да продължи да лети под радара. Беше изцяло в духа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Беше интелигентен ход. И проработи. “

Източник: BBC/Превод: SafeNews
Още вести четете в категория Свят
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР