“Голямото е в малките ни дни, понякога съвсем обикновени. Една тревичка, спряла

“Голямото е в дребните ни дни,
понякога напълно елементарни.
Една тревичка, спряла в профил,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения мирис на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено измежду камъните тежки,
подсказва, че живота отново е чист,
макар от време на време да вършим неточности.

Една светулка, влезнала вкъщи,
от мислите за мрака ни избавя.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за гибелта основава.

И всичко отново е постоянно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и епохи в листата му живее. ”

Евтим Евтимов ни напусна на 82-годишна възраст на 8 юни 2016 година Роден е на 28 октомври 1933 година в гр. Петрич. През 1952 година приключва Института за начални учители в родния си град и работи като преподавател 10 години. От първото си стихотворение, отпечатано през 1951 година, до последния си ден, той остава един от най-обичаните български поети на интимна поезия, а в стиховете му участват също патриотични и житейско-философски тематики. Той е работил още като журналист, читалищен деятел. Автор е на текстовете на над 100 песни на българската сцена.