Обертан за футболното начало, за приказката на Театъра на мечтите и още...
Голямата звезда на Левски Габриел Обертан даде особено изявление за предаването на DIEMA SPORT – Домът на футбола. Французинът описа за своето футболно начало, за приказката, която е изживял на Театъра на фантазиите с Манчестър Юнайтед, за до момента си със сър Алекс Фъргюсън и Димитър Бербатов, както и опита, който е натрупал във Висшата лига. Атакуващият футболист засегна и сложните моменти, през които е минал в кариерата си, свързани с травмите.
Левски вкара 7 в контрола, Роси опитва нова скица
„ Като дете играех доста футбол, играех в учебно заведение, и на всички места, където бе допустимо. Бях на 8 или 9 години и имах доста сила. Родителите ми трябваше да създадат нещо по въпроса. Избрах футбола, тъй като това бе нещото, което можех да върша доста добре “, стартира Обертан.
За интервала си в Бордо, Обертан си спомня: „ Всичко стана доста бързо. Бях изкарал известно време в академията – упражнявах с запасите, а от време на време и с първия тим. Бях млад, учех се около експертите. Отборът бе станал втори предходния сезон, под управлението на Рикардо. Имахме късмет да играем в Шампионската лига, беше интервал, в който научих доста и бе сериозен опит за мен “/
Върнат обратно на първия си мач против Валансиен, когато е едвам на 17 години, френският футболист сподели: „ Изобщо не смятах, че ще съм на пейката. Обикновено младите играчи пътуват с тима, само че не попадат в групата. Но треньорът ми сподели, че съм в групата, а в следствие влязох и в игра. Като пристигна моментът не бях обезпокоен, може ни тъй като чаках дълго този миг. Загубихме мача, само че бях благополучен, че влязох в игра. Не съм се опитвал да върша нещо героично, пробвах да направя това, което мога “.
През 2009 година Обертан е притеглен от именития сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. За този си интервал звездата на Левски показа: „ Бях разчувствуван. Напрежението върви ръка за ръка с това. Нямах самообладание да стартира да играя освен това под управлението на сър Алекс. Семейството ми бе доста разгорещено. Беше като осъществен сън. Когато толкоз млад имаш шанса да играеш в подобен клуб е същинско наслаждение. Единственият проблем бе, че бях контузен тогава. Но като цяло страстта бе огромна “.
„ Той (Алекс Фъргюсън) е друг от всички треньори. Не бе толкоз замесен в тренировките. Но в деня на мача, непрекъснато е към теб, знае по какъв начин да те стимулира, по какъв начин да извлече най-хубавото от теб. Много държеше на дисциплината – на терена и отвън него. Искаше всичко да е по конец. Държеше се доста прецизно с всички – от главните играчи, през запасите до чиновниците на клуба. Беше повече управител на компания, в сравнение с елементарен треньор “.
„ Учиш се от огромни играчи, изключително когато си млад, се опитваш да попиваш всичко. Това е преживяване 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Учиш се на терена, в хотела, слушаш какво ще ти кажат преди мача, елементи за противника. Няма по-хубаво от това да си обкръжен от такива играчи “, сподели Обертан за огромните имена, с които работи на Театъра на фантазиите.
Запитан съответно за Димитър Бербатов, с който се засича при „ алените дяволи “, атакуващият състезател изясни: „ Той бе специфичен. По това време бях на 20. Исках да приказвам с всички резултати. Той бе спокоен и запазен. Не обичаше да приказва доста, беше страховит човек. Беше непосредствен с Патрис Евра и посредством него успявах да приказвам от време на време с него. Беше готин вид “.
„ Няма нещо особено към престоя ми в Юнайтед, аз бях млад и и гледах да си мълча. Евра бе най-забавен. Около него бе постоянно шумно. Обичаше преди мач да пуска музика в съблекалнята, а това не се харесваше на сър Алекс “.
След Юнайтед, Обертан се причислява към Нюкасъл: „ Пет години бях там. Голям клуб, имаше върхове и падения. Това е обикновено при футболистите. Няма по какъв начин всички да са Меси или Роналдо. Понякога играеш добре, от време на време зле, от време на време те стопират травми. Това се случи с мен след първите два сезона. Трябваше да се опериран и по-късно губиш убеденост. Опитваш се да се върнеш на познатото равнище, само че не всеки път се получава. След това може да не паснеш на схемата на игра. Опитах няколко пъти да си ида и играя чартърен някъде, само че не се получи “.
За дербитата сред „ свраките “ и Съндърланд, Обертан описа: „ Бих споделил, че имаше експанзия, не у нас играчите, а във почитателите. Напрежението се усещаше. Знаеш, че би трябвало да дадеш повече. Важно е да спечелиш, не е по какъв начин играеш “.
„ Не е елементарно, когато си навън за 3-4 месеца. Обикновено сте ти и физиотерапевтът. Отборът тренира, а ти си във фитнеса. Тежко е физически, само че и душевен. Отборът ти играе и побеждава, а ти нямаш принос, от време на време това те събаря. След три-четири травми към този момент знам по какъв начин да се оправям. Но когато си млад нямаш самообладание “.
„ Когато бях млад във Франция не обръщахме внимание на работата във фитнеса. Повече се гледаха техническите елементи. Но в Англия, когато бях контузен пет месеца, ме пратиха във фитнеса. Качих килограми и мускулна маса. Сега върша същото, само че не желая повече мускулна маса. Искам да остана бърз “, сподели за край Обертан.
Левски вкара 7 в контрола, Роси опитва нова скица
„ Като дете играех доста футбол, играех в учебно заведение, и на всички места, където бе допустимо. Бях на 8 или 9 години и имах доста сила. Родителите ми трябваше да създадат нещо по въпроса. Избрах футбола, тъй като това бе нещото, което можех да върша доста добре “, стартира Обертан.
За интервала си в Бордо, Обертан си спомня: „ Всичко стана доста бързо. Бях изкарал известно време в академията – упражнявах с запасите, а от време на време и с първия тим. Бях млад, учех се около експертите. Отборът бе станал втори предходния сезон, под управлението на Рикардо. Имахме късмет да играем в Шампионската лига, беше интервал, в който научих доста и бе сериозен опит за мен “/
Върнат обратно на първия си мач против Валансиен, когато е едвам на 17 години, френският футболист сподели: „ Изобщо не смятах, че ще съм на пейката. Обикновено младите играчи пътуват с тима, само че не попадат в групата. Но треньорът ми сподели, че съм в групата, а в следствие влязох и в игра. Като пристигна моментът не бях обезпокоен, може ни тъй като чаках дълго този миг. Загубихме мача, само че бях благополучен, че влязох в игра. Не съм се опитвал да върша нещо героично, пробвах да направя това, което мога “.
През 2009 година Обертан е притеглен от именития сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. За този си интервал звездата на Левски показа: „ Бях разчувствуван. Напрежението върви ръка за ръка с това. Нямах самообладание да стартира да играя освен това под управлението на сър Алекс. Семейството ми бе доста разгорещено. Беше като осъществен сън. Когато толкоз млад имаш шанса да играеш в подобен клуб е същинско наслаждение. Единственият проблем бе, че бях контузен тогава. Но като цяло страстта бе огромна “.
„ Той (Алекс Фъргюсън) е друг от всички треньори. Не бе толкоз замесен в тренировките. Но в деня на мача, непрекъснато е към теб, знае по какъв начин да те стимулира, по какъв начин да извлече най-хубавото от теб. Много държеше на дисциплината – на терена и отвън него. Искаше всичко да е по конец. Държеше се доста прецизно с всички – от главните играчи, през запасите до чиновниците на клуба. Беше повече управител на компания, в сравнение с елементарен треньор “.
„ Учиш се от огромни играчи, изключително когато си млад, се опитваш да попиваш всичко. Това е преживяване 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Учиш се на терена, в хотела, слушаш какво ще ти кажат преди мача, елементи за противника. Няма по-хубаво от това да си обкръжен от такива играчи “, сподели Обертан за огромните имена, с които работи на Театъра на фантазиите.
Запитан съответно за Димитър Бербатов, с който се засича при „ алените дяволи “, атакуващият състезател изясни: „ Той бе специфичен. По това време бях на 20. Исках да приказвам с всички резултати. Той бе спокоен и запазен. Не обичаше да приказва доста, беше страховит човек. Беше непосредствен с Патрис Евра и посредством него успявах да приказвам от време на време с него. Беше готин вид “.
„ Няма нещо особено към престоя ми в Юнайтед, аз бях млад и и гледах да си мълча. Евра бе най-забавен. Около него бе постоянно шумно. Обичаше преди мач да пуска музика в съблекалнята, а това не се харесваше на сър Алекс “.
След Юнайтед, Обертан се причислява към Нюкасъл: „ Пет години бях там. Голям клуб, имаше върхове и падения. Това е обикновено при футболистите. Няма по какъв начин всички да са Меси или Роналдо. Понякога играеш добре, от време на време зле, от време на време те стопират травми. Това се случи с мен след първите два сезона. Трябваше да се опериран и по-късно губиш убеденост. Опитваш се да се върнеш на познатото равнище, само че не всеки път се получава. След това може да не паснеш на схемата на игра. Опитах няколко пъти да си ида и играя чартърен някъде, само че не се получи “.
За дербитата сред „ свраките “ и Съндърланд, Обертан описа: „ Бих споделил, че имаше експанзия, не у нас играчите, а във почитателите. Напрежението се усещаше. Знаеш, че би трябвало да дадеш повече. Важно е да спечелиш, не е по какъв начин играеш “.
„ Не е елементарно, когато си навън за 3-4 месеца. Обикновено сте ти и физиотерапевтът. Отборът тренира, а ти си във фитнеса. Тежко е физически, само че и душевен. Отборът ти играе и побеждава, а ти нямаш принос, от време на време това те събаря. След три-четири травми към този момент знам по какъв начин да се оправям. Но когато си млад нямаш самообладание “.
„ Когато бях млад във Франция не обръщахме внимание на работата във фитнеса. Повече се гледаха техническите елементи. Но в Англия, когато бях контузен пет месеца, ме пратиха във фитнеса. Качих килограми и мускулна маса. Сега върша същото, само че не желая повече мускулна маса. Искам да остана бърз “, сподели за край Обертан.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ